Филмът, който селекционерът Димитър Радев представя тази седмица в рубриката „15 минути” за късометражно кино, е емоционален разказ за София, видяна през очите на нейните жители.
„Кой е този град?”, 26 мин., 2012 г.
Режисьор Мария Аверина
Сценарист Александър Мануилов
Оператор Мартин Чичов
Музика Филип С. Филипов
„В Чикаго, ужасно депресиран съм от вида на улиците, от тежестта на тази грозота, която човекът е събрал тук. Никога в живота си не бях виждал град, дотолкова лишен от човешка милост. И все пак трябва да се боим, че по-скоро това е градът на бъдещето, отколкото Ню Йорк, който има своята хубост, или пък Вашингтон, който е град от XIX век.”
Жюлиен Грийн, „Дневници”
Никога не съм ходил в Чикаго, минавал съм с автобус през вечерния Вашингтон, живял съм няколко месеца в Ню Йорк и почти ми се оставаше за по-дълго. Всъщност роден съм във Варна, но от доста време живея в София. Като малък обожавах Морската градина и плажовете на Варна, къщата, в която съм роден, на улица Ленин, сега Княз Борис, но след деветнадесетата ми година се преместих да уча и живея в София. Още от кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ София ме спечели. И сега, ако трябва да обяснявам – би излязло нещо ужасно клиширано, но вярно – харесвам въздуха тук, има някаква особена тръпка, сърдечен чар в чертите на града, на София. Имал съм настроения, в които съм й се дразнел като на жив човек заради „нейните странности и лоши черти в характера”. Имал съм и имам особено хубави и романтични мигове „с нея”. Не вярвам на Бегбеде, че любовта трае три години, аз изкарах повече с нея и пак си я обичам. Признавам, че съм взискателен към София, но в любовта трябва взаимност, затова бих направил нещо малко за нея. Най-лесното – да поговоря за нея, без злоба и суета, и с вяра в общото ни бъдеще. Никога досега не ми е хрумвало да направя филм за нея, признавам, не съм искал да й правя серенади и да й чета сонети.
Приятелите ми, особено тези, които са пътували на запад, казват, че София е грозна, мръсна, направо порутена, все едно е престаряла и изоставена жена.
Аз им отговарям, че харесвам Борисовата градина, Раковска, Каравелов, Докторската градина, Народния театър, Руската църква и Св. Александър Невски, и т. н.
Сега давам думата на Мария Аверина, режисьор на филм, посветен на София, едно откровено обяснение в любов, някак по детски и творчески разбъркано, но на мен филмът ми звучи истински и без претенции за изчерпателна психологическа и историческа оценка. Ето с каква нагласа е подходила Мария към филма, това са думи написани от нея:
„Кой е този град?” е емоционален разказ за София, видяна през очите на нейните жители. Идеята за филма дойде от сценариста Александър Мануилов, който безкрайно много обича София. В София има много красота и очарование, но понякога, забързани в ежедневието, забравяме да вдигнем поглед и да доловим красотата около нас. В „Кой е този град?” заедно с оператора Мартин Чичов и Александър Мануилов се вгледахме отблизо в нашия град и се опитахме, както да покажем живописния архитектурен пейзаж на София, така и да уловим пулса и духа на града.
Заснехме повече от 30 часа суров материал и взехме над 100 часа интервюта. След това да монтираме филм от 26 минути от целия този материал се оказа не лесна задача. „Кой е този град?” е построен върху интервюта зад кадър. В него няма герои в класическия смисъл, защото искахме градът да бъде главният герой на филма. Опитали сме се да покажем различните лица на града чрез многобройните истории зад кадър. Заедно с Александър Мануилов взехме интервюта от много хора, които срещнахме случайно по софийските улици и в парковете. Опитахме се да разберем какво прави щастливи хората, които живеят в София, и кои са нещата, които не им харесват. Взимахме интервютата само с диктофон, защото така хората бяха много откровени и разказваха без притеснение всякакви интересни истории, които иначе не сме сигурни, че биха ни разказали. Опитахме се да покажем гледните точки и светоусещането на хора от различни поколения и с различен социален статус. Надяваме се, че този филм ще остане като документ за нашия град, както и за духа на времето, в което живеем.”
Димитър Радев
Мария Аверина e родена през 1978 г. в Москва. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури през 1997 г. Учи славянска филология с профил полски език в Софийския университет от 1997 до 2002 г., магистър по филмово и телевизионно изкуство с профил режисура в Новия български университет. Работила е в неправителствена организация, където е обучавала деца без родители на филмови умения. Участник в Sarajevo Talent Campus 2010 и Berlinale Talent Campus 2013. Документалният й филм „Късен дом” получава Наградата за режисьорски дебют на Българската филмова академия 2011 и номинация от конкурса „Джеймисън” за най-добър късометражен филм, София Филм Фест 2010.
Избрана филмография:
2012 – „Кой е този град?” – режисьор, документален филм, 26 мин., продукция АГИТПРОП
2010 – „Късен дом” – сценарист и режисьор, документален филм, 29 мин., продукция АГИТПРОП
2008 – „Наводнени” – сценарист и режисьор, документален филм, 20 мин.
2007 – „Картография на бягството” – режисьор, игрален късометражен филм, 14 мин.