Начало Книги Кой кого пише, кой кого убива и какво умира
Книги

Кой кого пише, кой кого убива и какво умира

4990

Мартин Еймис няма нужда от представяне. Това, което трябва просто да напомним е, че неговите романи са нестандартни, иронични, разрушаващи класическите представи за писане. Умни, предвиждащи, сложни.

В статия във вестник Еймис прочита, че убитите хора са предразположени да бъдат убивани. Запомня това и то се вплита в идеята за „Лондонски поля“(1989), неговия роман за века, върху който писателят работи дълго – между 1983 и 1989 г., и който се смята за най-силният от неговата лондонска трилогия, включваща още Money, 1984, и Information, 1995.

Контекстът е сложен. Това е времето на екологични бедствия, падането на Берлинската стена,  промяната на световния ред. В този смисъл определенията за романа като апокалиптичен и прогнозиращ се оказват съществени.

Сюжетът започва с една замяна. Неуспешният американски писател Самсон Йънг се разменя с модерния си и значително по-известен британски колега Марк Аспри, който живее в Нотинг Хил. Пристигайки в Европа след десетгодишно отсъствие, Йънг търси вдъхновение за роман. Срещата му с трима души, сприятеляването с тях, е подтик да „развие“ тези отношения – Кийт Талънт, определен още в началото като „много лош човек“, мошеник и играч на дартс, Гай Клинч, богат, успял, със стандартна съпруга и дете, което прилича на малко чудовище, „много добър човек“, и Никола Сикс – жертвата, която винаги е знаела, че ще умре на 35-я си рожден ден или на 5.11.1999 г. Всички имат своя мотив за убийството на Никола.

Изключително важно е мястото на действието – Лондон. Разбира се, Лондон е герой и на други по-ранни романи (Майкъл Муркок, Салман Рушди, Алън Мур). В този смисъл Еймис продължава една писателска линия на изграждане на символиката на този град.

Лондонски поля е името на железопътна гара на Кембридж, а районът, който изцяло се намира в Нотинг Хил, ни е представен с топографска точност и прецизност чрез движението на главните герои. В едно ограничено пространство Еймис успява да предаде в сгъстен вид характерната атмосфера на града, както и срещата на абсолютните крайности в него.

Интересен е статутът на автора в романа „Лондонски поля“. Чрез неговия образ се осмисля статутът на писателя въобще, но и природата на творчеството. „Ако Лондон е паяжина, къде е моето място в нея? Може би аз съм мухата. Мухата съм.“ Това е и едно важно въвеждащо предчувствие още преди началото на разгръщане на сюжетното действие.

Структурата на романа не е сложна. Двайсет и четири глави, които могат да се обособят в две части. Първата, в която разказът се води от един невидим, всезнаещ разказвач. Можем да видим и разказ от трето лице – съвсем конвенционален и неизненадващ. Във втората част разказвачът Йънг се намесва по-активно, регулира фокуса, преразглежда и разсъждава, различни нишки от историята се разглеждат от различни гледни точки. Това придава своеобразна отвореност на романа, усложнява структурата, усилва изненадата и закономерно води до резките обрати в ролите на героите.

Сложността идва и от разслояването на основната сюжетна линия, която разказва историята за едно убийство. Паралелната линия, която разгръща образа на всеки от тримата мъже, е избегната при Никола Сикс. Тя трябва да бъде герой и двигател само на една – тази на убийството, защото това е нейната съдба.

Никола ще ни се стори едноизмерна и ясна. Но тя е истинският разказвач на историята. Тя създава собственото си убийство.

„Лондонски поля“ е голяма книга. Представя символичен образ на една глобална катастрофа. Но вътре в тази мащабна символична картина съществуват „малки истории“, лични съдби, които дават плътност на този общ фон на разрушение. И още една тема, много съществена за този роман – смъртта на любовта. И въпреки това – някъде из тези страници има едно, макар и малко, светло място. Едно дете, свързано с бъдещето. Дали ще остане тази светлина? Не знаем. Дано.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Свързани статии