0
683

Кой кого подцени
в Украйна

IKrustev

В Европейския съюз не мислеха, че подписването на споразумение за асоцииране с Украйна ще предизвика болезнена реакция на Русия. Въпросът за членството на Украйна в ЕС не бе на дневен ред и европейските политици не мислеха, че Русия ще възприеме подписването на споразумение като стратегическа игра, при това като игра „ва банк“. Русия не подаваше такива предварителни сигнали.

Възможно е руската страна да е била убедена, че ако Виктор Янукович не освободи Юлия Тимошенко, Европейският  съюз просто няма да подпише нищо. А когато стана ясно, че ЕС ще подпише и така, руснаците се разбързаха, но вече беше останало твърде малко време за активни действия.

Стана така, че Европа направи ситуацията много по-конкурентна в геополитически смисъл, отколкото самата тя го планираше. В твърде краткия срок случващото се започна да приема драматичен обрат.

Оказа се, че Русия е по-заинтересована от Украйна, отколкото ЕС. Освен това се оказа, че Русия е готова да заложи значителни ресурси в тази игра.

Руските политици, от своя страна, също недооцениха много неща. Преди всичко те не осъзнаваха, че украинците са толкова раздразнени от управлението на Янукович.

Вероятно в Москва не са си давали сметка и за това, че във възприятията на украинците решението за отказ от подписване на споразумение за асоцииране с ЕС е равносилно на ожесточаването на режима. Въпросът беше не в стремежа към Европа, а в това, че украинците възприеха този отказ като избор в полза на консолидирането на режима и на  превръщането му в диктаторски.

Освен това руснаците очакваха, че като видят толкова много хора на улицата, украинските власти ще започнат да правят същото, което правят руските власти – да демонстрират сила.

Властите в Украйна се опитаха, но това веднага сбъдна най-лошите опасения на украинския народ – за плъзването на страната им към диктатура, към режим от азиатски тип. Обществената реакция  се втвърди.

Руската страна беше крайно недоволна от безсилието на Янукович. В Москва бяха уверени, че това е въпрос само на политическа воля. Но в Украйна употребата на сила не е толкова проста работа. Дори вътре в управляващата коалиция има хора, симпатизиращи на протестиращите.

Идеален за Украйна би бил някакъв модел на поделяне на властта, но това е крайно трудно да се постигне в условията на президентска конституция. По-лесно е да се постигне в парламентарен модел.

Силната концентрация на властта се превърна в  проблем за Украйна. В последните дни на кризата всички сили на Янукович бяха хвърлени за това да консолидира своите хора, а не да създаде разумна коалиция.

Има и още един проблем, свързан с недоразбирането и пропуските: аналогиите, разпространявани с пропагандни цели. В Русия мнозина сравняват събитията в Украйна с 1993 г. Понякога се правят сравнения и с Югославия.

В Украйна мнозина съзират съвсем друга аналогия – с Чехословакия от 1947 г. Както и Украйна, това е страна, притисната между два големи блока. В същата тази година чехословашкото правителство, все още некомунистическо, приема предложението да се присъедини към Плана „Маршал”. Сталин забранява на ръководството на Чехословакия да стори това. Още през февруари 1948 г. властта се поема от комунистическата партия.

Анализът е писан за Vedomosti.ru.

http://www.vedomosti.ru/opinion/news/23117231/ivan-krastev-es-i-rossiya-nedoocenili-drug-druga-i

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияЗаключен съм в мисълта по тебе…
Следваща статияЕдна не необичайна история