Премиерата на книгата „Пропуканата България” от Тони Николов е днес, сряда, от 18.00 часа в Книжния център „Гринуич”. Ще се радвам да видя някои определени хора, по-надолу ще изброя кои.
Книгата „Пропуканата България” е третата книга, която излетя от гнездото на „Портал „Култура” (ако ми позволите да се изразя така, малко приповдигнато) – след моята „Малката домашна църква” и „Четири вида любов” на Теодора Димова. Скоро ще излязат още три книги – на Калин Янакиев и на Андрей Захариев, както и моята нова „По закона на писателя”. Този факт издава съвестното отношение, с което се отнасяме всички ние, петимата колумнисти (шестима с Даниел Смилов, който се присъедини по-късно) към нашите текстове в Портал Култура. Ние наистина не се опитваме да отбием номера. И се надявам появата на поредицата от книги, съставени от тези текстове, да доказва точно това.
Лично за мен присъствието в екипа на Портал Култура е истинска чест. Досега много не съм се отплесвал на тази тема, затова сега ще си позволя да се отплесна. След уволнението ми от „Монитор” аз останах без работа. Да ходиш на работа е тегоба, но да си изхвърлен извън борда на живота е много по-голяма тегоба. Повярвайте ми. И всички изхвърлени извън борда на живота ще ме разберат. Затова приобщаването ми към екипа на Портал Култура през 2012 г. върна за мен чувството, че пак съм част от някакъв колектив, внесе порядък и смисъл във всекидневието ми на безработен.
Тук, на това място, мога да ви разгърна такъв цветен опус за моите главни редактори, с които ме е сблъскал живота през годините, че и аз, и вие да се позабавляваме доста – разбира се, написан с най-добро чувство и с уважение. Мога, казвам, да драсна по някой запомнящ се щрих и за Атанас Спасов, и за Георги Ифандиев, и за Любен Дилов-син, и за Петьо Блъсков, и за Марин Георгиев, и за Димитрана Александрова, и за Теодора Пеева, и за Ива Николова, и за Петя Бахарова, и за Тодор Варчев. Всички тези хора са оставили незабравими следи в мен. Те, в крайна сметка, са ме изградили и калили. И на всички тях аз, в по-голяма или в по-малка степен, съм им задължен и благодарен. Но сега ще кажа ето какво – пожелавам на всички по-млади колеги в края на кариерата си, както се случи с мен, да срещнат главен редактор като Тони Николов. Това е най-ненатрапчивият главен редактор и едновременно с това най-прецизният. И от висотата на моите 55 години твърдя, че това са най-добрите качества на един главен редактор.
Зад гърба си той има вече значително преводаческо и културно дело – книгите на такива автори като Жан-Пол Сартр, Жан-Франсоа Лиотар, Жорж Бернанос, Ален Безансон, Рене Жирар, Жюлиен Грийн, Владимир Гика, К. Вирджил Георгиу, папа Йоан Павел II, папа Франциск. И затова голяма беше изненадата ми, когато научих, че „Пропуканата България” е първата му собствена книга. Този детайл също говори доста за него.
В предговора към „Пропуканата България” написах, че тази книга, малко или много, е един публицистичен роман. След като се „изхвърлих” за „шедьовъра” „Калуня-каля”, нека да ми бъде простена и тази далеч по-малка волност. В края на краищата аз съм само един писател, не съм доцент, не съм професор. Но ако отлепя усмивката от лицето си, аз наистина мисля, че Тони Николов е направил от публицистиката си истински роман. Защото неговите текстове стигат до самата кост на явленията и процесите, защото той има ерудицията да съзре целия мащаб на случващото се и да го опише с въздействащо художествено слово. Тук е мястото може би да споменем и школуването му, бденията му, като френски възпитаник, над „Бележниците” на Франсоа Мориак, рубриката в „Нувел Обсерватьор” на Жак Жюлиар или хрониките на Албер Камю в „Комба”. Добри учители. Но и добър ученик.
В предговора си към книгата „Пропуканата България” на Тони Николов казвам още: „Неговите текстове са разположени по цялата октава на интерпретативните журналистически жанрове – през репортажа, анкетата, рецензията, аналитичната статия, горещия политически коментар, памфлета, есето. Неговите текстове са истински образци на новия тип гражданска журналистика, който загърбва официозната проблематика и се опитва да дири важните теми според обикновените хора, но разположени в мрежата на различни координатни системи – от актуалната събитийност през историографията до геополитиката. Ето защо всеки от отделните текстове, освен специфичната си журналистическа жанрова окраска, представлява и исторически, етичен или политически трактат, зареден с голяма познавателна стойност. А това придава изключителна плътност на разказа му. Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България” я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни. Накрая, поради богатия си език, книгата на Тони Николов би могла да се промисли и като особен вид публицистичен роман, изграден по всички закони на високото литературно творчество”.
И май дойде редът за поканите. Отправяйки тези покани, аз го правя с пълното съзнание, че каня нашите герои в много от колонките.
И тъй.
Много ми се ще да видя на премиерата непременно следните хора.
Господата Сергей Станишев и Лютви Местан, дълго време използващи общия псевдоним „Кой”. Щете или не щете, вие сте част от най-новата българска история. А книгата „Пропуканата България” се занимава с нея.
Пламен Орешарски. Орешарски, ти си ми длъжник. Прощавай, че ти говоря на ти, но го правя с най-добро чувство – та нали точно ти беше героят на най-четения ми изобщо текст в интернет, „Писмо до Орешарски”, който първо беше публикуван пак тук, в Портал Култура, а сетне го преведоха и французите. Ти, впрочем, си героят и на емблематичния текст „Пропуканата България”, дал заглавието и на книгата на Тони Николов. Така че заповядай.
Бойко Борисов е прекалено зает, но ако прояви интерес каква е тази „Пропукана България” ще се радваме да видим и него. Не на последно място и заради това, че за новата му, далеч по-смирена ипостас от „Борисов-2”, може би известна заслуга имат и текстовете ни от Портал Култура. Блажени са вярващите.
Михаил Миков.
И разбира се, господин Делян Пеевски – истинският детонатор на нашето вдъхновение и в този смисъл, ако мога така да се изразя, почти наш съавтор.
Появата на който и да е от вас, господа, на премиерата, ще означава едно-единствено нещо – че залепването на „Пропуканата България” е започнало.
