В тази книга (издание на „Рива”) френският философ и икономист развива идеята, че някога човечеството ще осъзнае, че само ще спечели, ако се обедини около демократично правителство на света. Предлагаме откъс от нея.
Кой ще управлява света утре? Коя страна, коалиция или международна институция ще разполага със средствата да се справи с екологичните, ядрените, икономическите, финансовите, социалните, политическите и военните заплахи, които тегнат над света? Кой ще съумее да оползотвори невероятните възможности на всички култури? Трябва ли да се остави властта над света на религиите? На империите? На пазарите? Или пък да се върне на нациите, като се затворят границите?
Един ден човечеството ще разбере, че само ще спечели, ако се обедини около демократично правителство на света, надмогнало интересите на най-могъщите нации, правителство, което защитава идентичността на всяка цивилизация и по най-добрия начин се грижи за интересите на човечеството. Такова правителство един ден ще има. След катастрофа или вместо нея. За доброто на света спешно трябва да се помисли за това.
„Кой ще управлява света утре?”, Жак Атали, ИК „Рива”, 2013, превод Мария Петрикова, 18 лв.
Жак Атали (род. 1943 г.) е световноизвестен френски икономист и философ. Роден е в Алжир в еврейско семейство, което се преселва в Париж през 1963 г. Завършва френската Политехника, Института по политически науки в Париж, а по-късно получава диплома и от престижното Националното училище по администрация. От 1981 г. е личен съветник на президента Франсоа Митеран. През април 1991 г. е избран за първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие. Автор е на много книги, някои от тях са познати и на българския читател: „Всички разорени след десет години”, „Да оцелеем в кризите”, „Евреите, светът и парите”, „Кризата, а след това?”, „Кратка история на бъдещето”, „История на времената” и др.
Въведение
Откакто може да мисли, човек си задава въпроса за господството над света. Най-напред вярва, че боговете управляват природата и че той не може нищо да направи. След това хора, свещеници, пълководци, олигарси се домогват до управлението на части от света, на светове, а после на целия свят. Те се мъчат да го завоюват чрез вярата, чрез силата, чрез пазара.
Кой ще управлява света утре? Съединените щати? Или те в съюз с Китай? Или само Китай? Индия? Или пък Европа? Компании? Мафии?
Без съмнение нито едните, нито другите. Макар първите и занапред да си останат много силни, а другите да станат. Защото противно на онова, което прекалено често се смята, светът все по-малко ще е под контрола на една империя и все повече под този на пазара.
И това ще е така, докато се наложи очевидният факт, че пазарът не може да функционира коректно без правова държава; че правовата държава не може да се прилага и зачита без държава; и че държавата може да просъществува само ако е наистина демократична.
Нито империя, нито пазарът ще могат да се справят с огромните проблеми, които очакват света. За това ще е необходимо световно правителство. Това правителство по форма ще прилича много на днешните федерални управления – несъмнено в това отношение Европейският съюз ще е най-добрата лаборатория. То ще остави на националните правителства грижата да осигурят зачитането на специфичните права на всеки народ и опазването на всяка култура, а ще отговаря за общите интереси на планетата и ще следи всяка нация да уважава правата на всеки гражданин на човечеството.
Това световно правителство ще се роди в резултат на гигантски икономически, валутен, военен, екологичен, демографски, етичен и политически хаос или пък, което е по-малко вероятно, вместо подобен хаос. То ще дойде като шокова терапия или пък ще се наложи малко по малко, заемайки празнините в анархията посредством връзките, установени от държавите, предприятията, профсъюзите, политическите партии, НПО и хората. То ще е тоталитарно или демократично в зависимост от начина, по който се установи. Спешно се налага да помислим за него, преди то да се замисли за нас.
* * *
От хиляди години хората се събират на групи, създавайки племена, после села и накрая все по-големи общности. В началото вярват, че са под властта на висши сили, на природата, на боговете, на Бог, от когото получават всичко – живота, храната, здравето, смъртта. Според тях невидимото управлява света – боговете са първото правителство на света.
По-късно хора, бунтари, започват да мислят, че не са напълно подвластни нито на природата, нито на божествата. Те поемат управлението на света в свои ръце. Владетелите – вавилонски, египетски, асирийски, китайски и други в Африка, Америка и Азия – се възприемат като господари на света и искат да господстват в името на боговете. Или поне господари на онова, което си представят от света, господари на светове. За да скрепят съюза си с боговете, организират религия и държат свещениците под своя власт. Те събират данъци, организират армия и администрация, шпионират всички останали, налагат собственото си правосъдие, предават заповеди на големи разстояния, привличат елитите на народите, които завладяват, вземат като заложници децата на победените владетели, сключват съюзи и подклаждат конфликти между съперниците си.
Някои от тези владетели имат постоянни столици, други непрекъснато са в движение. Управлявайки все по-обширни пространства без други средства за придвижване в продължение на хилядолетия освен коня и колелото, те се отдалечават от базите си, за да се доближат до новите си завоевания. След тяхната смърт или няколко поколения по-късно империите им се сриват. Никнат други. Така хилядолетия наред съжителстват или се появяват едни след други правителства на части от света, ръководени всеки път от хора, притежаващи невероятна енергия, дързост и високомерие.
Евреите са може би първите, стигнали до мисълта, че има само един Бог и един-единствен човешки род, който не се свежда само до тях, и че те не го превъзхождат. Без претенции да управляват другите и с единственото желание да завладеят т. нар. Обещана земя, те се сдобиват със закон. Седем основни правила трябва според тях да се спазват от всички хора, за да дойде месия, който ще спаси и ще управлява цялото човечество. Това е първата дефиниция на планетарна правова държава и на правителство на света.
Приблизително по същото време, пет века преди пр. Хр., на място, намиращо се в съседство, някои гръцки философи, софисти, после стоици, обикалящи средиземноморското пространство, също възприемат човека като „гражданин на света“ (буквално „космополит“). Те обявяват за равни гърците и другите човеци – всички останали, наричани варварите. През IV век преди пр. Хр. един млад владетел от съседна малка страна – Александър – се опитва да създаде правителство на света на основата на тази философия. От Албания до сегашен Пакистан, от Македония до Египет той успява да го направи за няколко години, смесвайки и увличайки всички тези народи в едно мълниеносно завоевание.
Малко по-късно, тръгвайки от Рим, нова империя, наследник на гръцкия свят, завладява и управлява над една трета от света, прилагайки същите правила като предишните империи. А в Китай, Индия, в Африка и Америките се създават други правителства на части от света.
С появата на християнството на Запад и в Близкия изток една нова власт, църквата, съперничи с Римската империя. И едната, и другата са убедени, че са получили от единствения Бог и от неговия син мисия да ръководят всички хора.
Другаде по света други империи – от Китай до Унгария и от Африка до Америка, също смятат себе си за господари на един свят. Това са безкрайно по-обширни империи, по-цивилизовани и по-могъщи от тези в Европа.
Всички прилагат същите принципи, използват същите средства, прибягват до същите хитрости, упражняват един и същ вид власт. Едни се осланят на вяра, други на военната сила, но задължително всички контролират богатствата и разполагат с водачи с безмерна амбиция.
През VIII век ислямът полага Umma като основа на нова военна и световна империя срещу двете християнски империи – Източна и Западна – и срещу папата. Китай и Индия са все още икономически и демографски първите сили на света, но без претенции да излязат от своите граници.
След хилядната година големи азиатски империи – Китай и Тамерлан, Чингис хан и монголите, се изтощават в люти битки. В Европа търговски градове организират нов вид управление на света. Докато империите навсякъде по света оцеляват само благодарение на войната, пазарът се нуждае от мир. Един след друг Брюге, Венеция, Антверпен и Генуа налагат своя закон и последователно стават „сърцата“ на търговския свят. Така от Европа те управляват все по-големи части от света.
В края на XV век, след като европейците откриват един нов континент и се признава, че Земята е кръгла, а последните превъплъщения на Римската империя са изчезнали на изток и почти на запад, империите на Америка се сгромолясват и азиатските се затварят. Католическата църква (с други думи, „универсална“) смята себе си достатъчно могъща, за да решава разпределението на земите и на моретата на планетата между двете нови християнски империи – Кастилия и Португалия. Краят на Тридесетгодишната война през 1648 г. бележи привидно надмощието на големите държави в Европа за сметка на църквата. В действителност търговските сърца номади все повече се налагат над империите и уседналите нации. Амстердам надделява над Лисабон, Мадрид, Париж, Виена и Нидерландия и на свой ред се утвърждава като господар на света.
Китай и монголската империя в Индия все още произвеждат половината от световния БВП и населението им е над половината от световното. Ала нито едната, нито другата имат някакво влияние върху динамиката на света. На всеки етап, във всяко „сърце“, теоретици – като абат Сен Пиер, Кант и Хегел в края на XVIII – замислят проекти за световно правителство или поне за световен договор с цел най-сетне да осигурят мир между държавите.
През 1815 г. след провала на революционната мечта за правителство на света в името на правата на човека и докато в Америка се появява нов кандидат за световната хегемония, се сформира правителство на Европа, наречено Концерт на нациите. В действителност под този етикет Великобритания установява властта си върху обширно пространство, простиращо се от Канада до Индия. Под маската на златния еталон господар на световната валутна система става лирата стерлинга.
Технологиите, осигуряващи движението на хората и на идеите, бележат разцвет. В края на XIX век светът може да се обиколи за 80 дни. Дарвин установява единството на човешкия род. Свободната търговия се сочи като средство за постигане на братството между хората, освобождавайки ги от националните ограничения. За да функционира пазарът по най-добрия възможен начин, границите падат и се създават норми благодарение на инициативи, идващи както от капиталистическите предприятия, така и от някои утописти. Силните ще имат нужда да установят правителства на целия свят, а не само да оставят мечтателите да ги обмислят. Това е времето на еуфорията на една щастлива глобализация.
Появяват се първите интернационали – на трудещите се, както искаше Маркс през 1864 г. – Международният телеграфски съюз през 1865 г., първите олимпийски игри на модерната ера през 1896 г. На запад мирът като че ли е гарантиран, тъй като той е условие за продължаващия напредък. Богатството, произведено в Европа, за първи път надхвърля произведеното в Азия. Европейските държави продължават да ограбват колониите си в името на представата си за цивилизация.
В началото на ХХ век нова икономическа криза, последвана от политическа, този път трансатлантическа, води до протекционизъм и до конфликт, определен за първи път като „световен“. Отново френският и германският съперник на доминиращата империя се изтощават взаимно във война, давайки възможност на трета сила – Съединените щати, останали настрана от основните военни действия, да вземат властта – „сърцето“ напуска Лондон, прекосява Атлантика и се установи в Бостън.
Световна война, безмилостни диктатури и омразни идеологии превземат света. Те също претендират за управлението на планетата.
Два опита за световно правителство – всеки след световен конфликт, а не вместо него – ОН и ООН – се провалят, единият поради идването на нацизма, а другият поради Студената война.
След 1945 г. две „сърца“ заменят последователно Бостън – Ню Йорк, а след това Калифорния. Доларът заема мястото на лирата стерлинга. Антагонистичната двойка САЩ – Съветски съюз доминира над света. За първи път с ядреното оръжие светът вече разполага с възможности да се самоубие и започва да осъзнава, че ресурсите му се изчерпват.
След разпадането на Източния блок през 1989 г. Съединените щати стават единствените господари в света. Или поне го вярват. Това според тях е „новият световен ред“.
После, както в края на XIX век, планетата е обхваната от глобалистичен оптимизъм. Континенти се отварят и обединяват; пазарите стават глобални; компании придобиват планетарни мащаби; технологии като интернет още повече намаляват цената и времето, необходими за преодоляване на големи разстояния от хората, стоките и идеите. Към ценностите на Запада и на първо място индивидуалната свобода с нейните два стълба – пазара и демокрацията – се стремят навсякъде по света, както показаха неотдавна събитията в Тунис и в Египет. Светът като че ли се стандартизира, смилайки културните различия. В Азия, Латинска Америка, Източна Европа и в арабския свят част от бедните се издигат до средната класа. Безброй международни институции – публични и частни, официални и неофициални – се занимават с всички технически, политически, икономически, културни и социални проблеми на планетата. Те образуват някаква разностранна и неразчленена администрация на света – все още не се говори за правителство, а за „управление“. Близо двестата държавни ръководители на света днес могат всяка година да участват в четири хиляди конференции на тяхно равнище срещу средно две през XIX век. А всяка година има все повече държави и повече конференции.
Но ето че за лишен път нищо не е както трябва, всичко се разпада – една голяма световна икономическа криза от дълго време е сякаш извън контрол. Международните институции от всякакъв род нямат никакъв авторитет. Количественият резултат от действията им по всички теми рядко надхвърля 0,5 % от общата сума, която правителствата им отделят. Пазарът става световен, без при това да e налице световно върховенство на закона, а още по-малко планетарна демокрация. Най-могъщите държави могат в най-добрия случай да осигурят зачитането на правото на собствената си територия и оставят отворени пространства, където то може да се заобикаля. Съединените щати отслабват, а никоя друга държава не е в състояние да заеме тяхното място в управлението на световните дела; много стари държави се разпадат; десетки държави не разполагат със средства да защитят идентичността си и да гарантират в самите тях минимална солидарност в полза на най-слабите; цели райони се превръщат в зони на неправото; финансите, застраховането и развлеченията навсякъде вземат надмощие над реалната икономика и общия интерес; валутите понасят удари; околната среда се уврежда; водата не достига; все по-широко се разпространяват ядрените, биологичните, химическите и генетичните средства за унищожаване на човечеството; множат се системните рискове. И накрая катаклизми от всякакъв род като започналия през март 2011 г. със земетресението, цунами и ядрената катастрофа в Япония ни припомнят, че всички ние сме изложени на природни катастрофи с планетарни последици.
В това положение се намираме днес – едновременно понесени от силен световен растеж и на ръба на хаоса. Нашето схващане за бъдещето и за начина, по който то би могло – би трябвало или не би трябвало – да бъде управлявано, в голяма степен ще се оформи от тази дълга история.
Коя би могла да е утре новата свръхсила? Коя може да разполага с всички икономически, военни, финансови, демографски, културни и идеологически средства, за да управлява света? Коя има желание за това? Може ли отново да се прогнозира, както някои го направиха през 70-те години, упадъкът на Съединените щати? А този път в полза на коя? Коя ще може да се справи с утрешните планетарни предизвикателства? Как историята от трите последни хилядолетия може да ни помогне да отговорим на тези въпроси за следващите три десетилетия?
Ако приемем, че историята се повтаря, Съединените щати ще останат още дълго първата военна, технологична, финансова, политическа и културна сила на планетата. Залезът им ще е относителен. После за десети път едно ново „сърце“ ще замени старото и световната система ще се организира около него. Това „сърце“ ще наложи своето управление, както направиха преди него фламандците, венецианците, генуезците, англичаните и американците. Това още неизвестно „сърце“ може да е американско, китайско, индийско или европейско. Но пък не значи, че ще има възможностите да управлява света – една страна ще може да господства над другите, без при това да е в състояние да се справи със заплахите от всякакво естество, които тегнат над човечеството. Нито една страна, нито един съюз, никоя Г-20 няма да може да направи това.
Защото историята няма да повтори същия сценарий – нито една държава няма да разполага с възможности да поеме ръководството на света; никоя няма да може да се нагърби с това бреме. Съединените щати вече няма да са правителството на света. Китай никога няма да има възможностите, нито желанието. Европа също или пък Г-20. Една Г-2, съставена от Съединените щати и Китай, постепенно ще замести свръхсилата САЩ, като в същото време няма да може да ги замени, нито да управлява света. Никоя не е способна да се справи с бъдещите системни проблеми.
Ще се установи полицентричен хаос, преди той да отстъпи място на световно правителство на пазара, т. е. на всемогъщите компании – главно застрахователни – на постепенното изчезване на каквато и да е правова държава, на една взривоопасна анархия, на крайно неравенство, на мащабни миграции, на недостиг на голям брой блага, на особено жестоки регионални войни и на финансови и климатични сътресения. Нито една от сегашните международни институции – ООН, Г-8 или Г-20 – няма да може да устои на мощта на пазарите, нито на силата на тези удари. Нищо и никой не ще е в състояние да се справи в криминалната икономика, разпространението на оръжията, екологичните и технологичните катаклизми.
Възможно е тогава на цялата планета да се установи онова, което преживяха държавите в началото на ХХ век след неуспеха на първата глобализация – нации и диктатури, вкопчени в своите територии, амбицирани да опазят културата си или да управляват света. Две потенциално тоталитарни идеологии вече имат тази амбиция – екологията и религията, символизирани по странен начин и едната, и другата от зеления цвят. Най-напред те ще се опитат да се наложат единствено със силата на своята доктрина, а след това ще се вплетат в идеологията на някоя нова демокрация.
На пръв поглед като че ли нищо не предвещава подобен развой – светът е в ръцете на силните и преди всичко на САЩ, които нямат никаква причина да желаят каквато и да е промяна на установения през 1945 г. ред, а и да го искат, ще имат все по-малко възможности да го направят. От своя страна и новите сили – сред които Китай, Индия, Бразилия, Индонезия, Мексико, Турция, Южна Африка и Нигерия – няма да приемат създаването на наднационално и демократично правителство на света и ще предпочетат да отстояват правото си върху ръководенето на световните дела.
Да се мисли за правителство на света не е някаква илюзия – историята има много повече въображение от всички романисти.
Вероятно хората ще трябва да преживеят катастрофи от финансов, екологичен, демографски, санитарен, политически, етичен и културен характер като например тази в Япония от март 2011 г., за да разберат, че техните съдби са свързани. Едва тогава те ще осъзнаят мащабите на бъдещите системни заплахи. Ще си дадат сметка, че световният пазар не може коректно да функционира без световна правова държава, че правовата държава не може да се прилага без държава и че никоя държава, дори и световна, не може да просъществува, ако не е истински демократична. Ще осъзнаят, че човечеството разполага със силни козове, за да си осигури успешно бъдеще –технологии, знания и умения и човешки, финансови и материални ресурси. Липсва му само организация – ефикасно демократично правителство.
Ще възникнат много въпроси – ще може ли едно такова наднационално демократично правителство да упражнява реална власт над цялата планета, без да остави безброй зони на неправо? С какво то ще е по-малко корумпирано, по-малко бюрократично и по-ефикасно, отколкото действащите власти? Как ще може справедливо да поделя все по-оскъдните ресурси? Ще бъде ли в състояние да намали опасностите от световен конфликт? Ще може ли да отчита дългосрочните интереси? Възможно ли е едно такова правителство да съчетава американската либерална демокрация, европейската социалдемокрация и способността на Китай да мисли дългосрочно? И накрая как да се избегне това правителство на света да се превърне в обикновено утвърждаване на новото всемогъщество на няколко държави или компании, които ще се стремят да наложат на всички останали нова форма на тоталитаризъм точно когато последните потиснати народи се освобождават от диктатурите си?
Много хора от векове са разсъждавали по тези въпроси преди всичко за да измислят механизми за запазване на мира между държавите. Днес, макар войната да е първостепенен въпрос, тя вече не е единственият: хората могат да се унищожат взаимно по доста други начини освен със силата на оръжията.
Има безброй проекти за правителство на света. Не е изненадващо, че европейците заемат централно място в тези разсъждения. От една страна, поне осем страни от Стария континент са били империи със световни амбиции (гърците, римляните, испанците, португалците, холандците, французите, германците и англичаните). И Ватикана, и самите Съединените щати са вдъхновени от европейската глобална мечта. От друга страна, и европейците, и американците биха имали интерес от световно правителство, което да продължи тяхната власт върху останалата част от човечеството. Този факт не би трябвало да е пречка за размисъла – Европа също е и люлката на демокрацията, така че няма нищо чудно днес тя да е едно от основните места, където се мисли за създаване на демократично правителство на планетата. Тя обаче не е единственото – в Китай, Индия и Африка също работят по въпроса.
По дефиниция най-доброто управление на света ще трябва да вземе под внимание общия интерес на планетата и на човечеството. Следователно то не може просто да е мултилатерално, а трябва да има определено наднационално измерение.
За да бъде очертано в основни линии, няма да е достатъчно да се реформира една несъвършена държава – не става въпрос да се превзема някаква бастилия или да се сменя монархия или пък да се окупират национални министерства и дворци. Не само няма пилот в самолета, но няма и пилотска кабина. Следователно не може да се мисли за управлението на света като за завземане на властта или внедряване във вече съществуващ управленски апарат.
Това е едновременно трудност и шанс – шанс да се разсъждава и трудност да се действа. В идеалния свят, където всеки би имал правото да пътува свободно, бихме могли да си представим планетарно демократично управление. Ще има парламент, партии, администрация, съдии, полицейски сили, централна банка, валута, система за социална защита, институция, отговаряща за разоръжаването, друга – за контрола на сигурността на ядрената енергия за граждански цели, и цял набор от контравласти. То би отговаряло единствено за общите интереси на планетата, би помагало на най-слабите да опазят идентичността и културата си и би следило всяка нация, всяко континентално пространство да зачита правата на всеки гражданин на човечеството, оставяйки на правителствата на всяка подобщност грижата да осигурят спазването на специфичните права на всеки народ.
В реалния свят е невъзможно да се установи подобно управление. Но едно друго по-скромно, по-прагматично, което постепенно да трансформира съществуващите организации, за да ги насочи към идеалния модел, е напълно възможно. За да се отклоним от пътя, водещ към катастрофата, би било достатъчно да се направят няколко реформи – като сливането на Г-20 със Съвета за сигурност на ООН – и се поставят под негова власт всички организации със световна компетентност като МВФ и Световната банка, а всички те да се подчинят на контрола на Общото събрание на Обединените нации. Съответният договор може да е от десет реда и да бъде приет за един ден.
Някои биха го изобличили като потисническа диктатура в мащабите на планетата. Вероятно ако гласува днес, човечеството би се противопоставило с голямо мнозинство и без съмнение би приело общ текст, който утвърждава единството и солидарността на човешкия род и дори съдържа призив за свикването на генерални щати на света. Точно от тях би трябвало да се започне.
