„Помилване“ не е филм за политика, а за начините да се прави политика.“ С режисьора на филма Паоло Сорентино разговаря италианският журналист и писател Алдо Кацуло. Интервюто е публикувано в „Кориере дела сера“ през януари 2026 г.
Овдовeлият италиански президент Мариано де Сантис, католик и опитен юрист, изживява морална криза през последните месеци от своя мандат. Той е изправен пред дилемата дали да приеме закон за евтаназията и да помилва двама души, отнели живота на своите партньори. В личен план е обзет от мисли за изневярата на покойната му съпруга. Филмът „Помилване“ на режисьора Паоло Сорентино разказва за любовта, прошката и милостта. В главната роля отново е Тони Сервило.
Филмът откри миналогодишния кинофестивал във Венеция и беше удостоен със седем награди. За образа на италианския президент Тони Сервило получи Купата Волпи. Той присъства на представянето на филма в София на фестивала „Синелибри“ през 2025 г.
Филмът „Помилване“ е в кината от 27 февруари 2026 г.
Паоло Сорентино, кажете истината – Мариано де Сантис, президентът на републиката във вашия нов филм „Помилване“, е Серджо Матарела.
Не е вдъхновен от Матарела. Разбира се, основава се на реални факти: имаме не един, а двама овдовели президенти[1], с дъщери, които изпълняват важни задачи в живота на бащите. Двама юристи, двама католици. Тук свършва аналогията между сегашния президент и този, измислен от нас.
Всъщност, за разлика от Матарела вашият президент не е преизбран. Във филма, чието действие се развива през последните шест месеци от мандата му, той казва: „Най-сетне страната е в безопасност“.
Написах тази фраза, когато министър-председател беше Марио Драги.[2] Страната изглеждаше в сигурни ръце и настина беше.
А сега?
Най-сигурните ръце бяха тези на Марио Драги.
Във филма президентът отива на премиера в Миланската Скала, където между ръкоплясканията се чува: „Благодарим ви, че ни освободихте от онзи безумец“. Идват ни наум отношенията между Наполитано[3] и Берлускони[4]. Така ли е?
Не искам да назовавам имена, имахме много безумци. Струва ми се, че днес се увеличават.
„Помилване“ е третият ви политически филм след „Те“, посветен на Берлускони, и „Божественият“ за Андреоти.[5] Той държи ръката на жена си, докато слуша Ренато Дзеро.[6] Не мислите ли, че в един политически филм трябва да има известна строгост?
Андреоти каза, че филмът пресъздава много точно личния му живот, но не обществения. Вярно е обратното.
А Матарела?
„Помилване“ не е филм за политика, а за начините да се прави политика. Той предлага подход, който днес изглежда извън модата: чувството за отговорност, времето, необходимо за обмислен избор, идеята да не се изострят конфликтите. Много нестабилен подход не само в италианската политика, но най-вече в чужбина.
„Чии са нашите дни?“ е лайтмотивът на филма. Той има и много други запомнящи се фрази, които пораждат размисъл. Един от героите казва на президента, че отдава твърде голямо значение на истината.
Не искам да минавам за враг на истината. Има една истина, свещена – на фактите, която трябва да бъде постигната. За един юрист, както и за всички, които вярват в правосъдието, истината е важна. После обаче идват трудностите и слабостите на мъжете, както е в случая, който разказвам, с помилването. И тук истината става много по-нюансирана, неясна и сложна.
Защо?
Защото трябва да се вземат решения за хора, извършили убийства при обстоятелства, които не винаги изясняват тяхната вина. Колкото и да е спорно, помилването е нещо много интересно. Позволява да се навлезе дълбоко в идеята, че не винаги един сериозен факт може да е толкова сериозен.
Другата дилема пред президента е дали да подпише, или не закон за евтаназията.
Краят на живота е емблематичен пример за истината, която не винаги е ясна, обективна и лесна за постигане. Как е най-правилно да се постъпи? Трудно е да се намери ясна позиция по темата на темите, смъртта.
Вие какво мислите за евтаназията?
Аз съм „за“. Правото да умреш трябва да се уважава.
Образът на папата е карикатурен.
Защо? На последния конклав се говореше сериозно за чернокож папа.
Този има расти, обеца и се движи из градините на Куиринале[7] с мотор.
Това е филм.
Друга култова фраза: „Помилването е красотата на съмнението“.
Казва я папата на президента, за да му помогне да разплете плетеницата от съмнения, които го обземат. Папата му казва да ги приеме, да схване скритата красота на съмнението. Нещо, което се задълбочава с възрастта. Като възрастни сме по-щастливи, отколкото когато сме млади, защото в крайна сметка живеем със съмнението по здравословен и почти приятен начин, вместо да бъдем нервно активни при разрешаването му.
Къде снимахте? Не в Куиринале.
Не може да се снима в президентския дворец с комерсиални цели. Един филм поради природата си ги има. Така че снимахме в Кралския дворец на Торино. В Рим президентът отива да пуши в кулите на Вила „Медичи“, откъдето се вижда същата панорама като на Куиринале.
Дъщерята на президента във филма, Доротея, е по-близка до тази на дъщерята на Скалфаро или на Матарела?
Не се знаят много неща за техния личен живот. Дадох на актрисата Ана Ферцети голяма свобода да се вдъхновява от едната или от другата.
Наистина ли давате толкова свобода на актьорите си?
След като се очертаят границите, да.
А персонажът на Тони Сервило?
Беше важно той да има авторитет и да е много уважаван. През последните години имахме късмет с много вглъбени и предпазливи президенти. Исках президент, чийто авторитет винаги да е налице, дори в най-крехките, уязвими и забавни моменти.
С Тони Сервило карали ли сте някога?
Никога. Между нас има нещо неизречено, едно взаимно и постоянно уважение в отношенията ни. И освен това той е работохолик като мен.
Кои са петте филма на живота ви?
Те са четири: „Осем и половина“ на Федерико Фелини, „Имало едно време в Америка“ на Серджо Леоне, „Разяреният бик“ на Мартин Скорсезе, „Човекът, който обичаше жените“ на Франсоа Трюфо.
Със съкращения, превод Соня Александрова
[1] Настоящият италински президент Серджо Матарела и Оскар Луиджи Скалфаро (1992–1999).
[2] Марио Драги беше министър-председател на Италия от февруари 2021 до октомври 2022 г.
[3] Джорджо Наполитано е президент от 2006 до 2015 г., първият преизбран за втори мандат. През 2011 г. Наполитано обявява кризата на поредното правителство на Силвио Берлускони, който подава оставка, и го заменя с „правителство на президента“, оглавявано от Марио Монти.
[4] Силвио Берлускони, министър-председател в периодите: 1994–1995, 2001–2006, 2008–2011 г.
[5] Джулио Андреоти, многократен министър-председател.
[6] Ренато Дзеро, италиански певец, чиято известна песен „Най-хубавите години от нашия живот“ звучи във филма на Сорентино.
[7] Куиринале е президентският дворец, седалище на италианските президенти от 1946 г.
