Шекспир описва коледната нощ не къде да е, а в „Хамлет“. Описва я чрез думите на Марцел, който, след като е срещнал призрака на стария крал, разказва на Хорацио и Бернардо

Доверявам се на онези, които са преброили колко пъти се появява думата Коледа (Christmas) в цялото творчество на Шекспир: всичко на всичко три пъти. Такава, каквато я познаваме и днес, Коледата е окомплектована едва през 40-те години на XIX век. Подробности могат да се прочетат в един обзор, направен от Би Би Си. Така че въпреки че познава думата, Шекспир съвсем не е познавал онова, което смело наричаме „коледен дух“. По Шекспирово време Коледата е само първият от общо 12 магически дни. Вторият ден е бил Стефановден (St Stephen’s day или Boxing Day), а целият цикъл е завършвал с онази Дванадесета нощ (Twelfth Night), на която Шекспир посвещава една от най-фантазните си творби.

Шекспир описва коледната нощ не къде да е, а в „Хамлет“. Описва я чрез думите на Марцел, който, след като е срещнал призрака на стария крал, разказва на Хорацио и Бернардо:

Some say that ever ‘gainst that season comes
Wherein our Saviour’s birth is celebrated,
The bird of dawning singeth all night long:
And then, they say, no spirit dare stir abroad;
The nights are wholesome; then no planets strike,
No fairy takes, nor witch hath power to charm,
So hallowed and so gracious is the time.

В превод на Гео Милев пасажът звучи така:

Разправят, че когато наближи
Христово Рождество — през цели нощи
неспирно пей петелът на зората.
Тогава, казват, никой дух не смее
да броди по земята; и спокойни
са нощите; звездите не угасват;
вълшебници, магьосници загубват
магьоснишката своя сила — чиста,
божествена и свята е нощта.

А в превод на Валери Петров така:

Разправят някои, че всеки път,
щом наближело Рождество Христово,
петлите пеели по цели нощи,
така че духове и таласъми,
изплашени не смеели да шавнат,
планетите не пращали беди,
магьосниците ставали безсилни
да пакостят — тъй здраво и безвредно
било туй време пред светия празник.

Едно е ясно – нощта е чиста и висока. Гео Милев не е искал да намесва планетите и вижда злодеятелите само като конкретни магьосници, а не като съдба, докато Валери Петров е можел да се сети лесно за влиянието на планетите – през 70-те години на ХХ век, когато той превежда Шекспировия шедьовър, градското население на социалистическа България усилено си гледа на кафе и е превърнало зодиите в универсална карта на света.

Но едно е ясно в преводите и на двамата: нощта на Коледа е осветена и блажена.