Известно е, че до 22 април трябва да бъде ясен списъкът на достоизбираемите епископи, а така също – на хората, които ще ги избират. Знае се още, че предишната седмица (тоест тази седмица – между 15 и 21 април) се очаква да бъде завършена ревизията в Сливенска епархия. Има и още едно известно в уравнението. И то е, че освен Агатополския епископ няма да бъдат ревизирани други епископи. От което, струва ми се, следва църковната презумпция за виновност. Йеротей е грешен! И това бързо ще се докаже. Тъй както лесно ще се докаже, че грешници са и свещениците, склонни да гласуват за него. Ето защо ревизията е само в Поморийския манастир, в Елхово и в Несебър. Обяснението е лесно. Щом гласовете за Йеротей са 20, то редно е два от тях да бъдат извадени. Ако подобен прецедент се случеше в римската армия, щеше да се нарича децимация. Защото 10% от нелоялната войска (по стара традиция) трябва да се жертва. Иначе няма как да се стегнат редиците и да се мотивират останалите… А и бунтът срещу кесаря трябва да се наказва. Така е било винаги. Няма как да не е и днес. Въпросът е: кой е кесарят?

Вероятно онзи, който пръв потопи залъка си, той е човекът, който смята себе си за най-важен и който вярва, че има ексклузивни права в Църквата. И тъй като въпросният митрополит не е лишен от интелигентност и разсъдливост, той беше първият, който заяви, че няма намерение да става патриарх. Тоест заяви себе си като последен, за да стане (отново) пръв. Разигра, и то ловко, сюжета с пророк Йона и „благородно“ предложи да бъде хвърлен от кораба, за да се укроти бурята. От което прочелите Писанието отгатнаха, че „праведникът“ няма как да не се върне и да спаси Ниневия. Защото хората в този град са толкова глупави, че не могат да различат лява от дясна ръка (Йона 4:11). Уловката е елементарна, но голямата риба (Варненският владика) и този път ще се хване на въдицата. Казано с друга метафора: ще се спъне два пъти в един и същи камък. И ще загуби както властта над Сливенската епархия, така и шансовете си да стане патриарх български.

Разбира се, преди това ще направи онова, което се иска и което се очаква от него. Ще поднесе главата на Йеротей. И то на тепсия. После, подобно на Саломе, ще изчезне от сцената. Защото не може да си безпристрастен арбитър и да се водиш като мечка по свирката на прословутите двама сливенски братя, не може да живееш с илюзията, че калта, в която си нагазил, няма да те оцапа, и същевременно да си мъдър духовник и интелектуалец.

Или, кой знае… Нали живеем в най-добрия от всички възможни светове. В него колизиите са не друго, а шахматна възможност една танцуваща мечка да бъде истинска звезда и да изиграе (почти едновременно) всички възможни роли. Защото шоуто трябва да продължи… пък и идват нови избори, патриаршески!