Начало Книги Библиосвят Колкото повече знаеш, толкова повече не знаеш…
Библиосвят

Колкото повече знаеш, толкова повече не знаеш…

Георги Данаилов
13.05.2016
2626
Писателят в Ковачевица, 2014 г. Снимка Панайот Денев
Писателят в Ковачевица, 2014 г. Снимка Панайот Денев

Господин Данаилов, от красотата и тишината на Ковачевица как ви се вижда политиката в България. Знам, че гледате телевизия, ровите из интернет, отлично информиран сте. След последните събития в БСП как мислите, ще има ли „ново ляво”, дори може би и „обединено ляво”?

Да ви кажа правото, омръзна ми да бъда отлично информиран! Колкото повече знаеш, толкова повече не знаеш. Като ми говорите за „ново ляво” и „обединено ляво”, си спомням героя на френския писател Пиер Данинос, който пита каква е тънката разлика между „левия републиканец” и „републиканеца от левицата”? Когато българските комунисти дойдоха на власт, те брояха около 20 хиляди членове, след 45 години нараснаха почти до един милион, сетне започнаха да намаляват, да се надявяме, че няма да чакаме още двадесет години преди да станат пак двадесет хиляди. Аз лично няма да си губя времето в очакване.

 А „ново дясно” възможно ли е? Тези дни и такива дебати се организират от наистина млади, но вече и поизхабени политици. Или и при тях целта е шум и опит да се привлече вниманието? Какви нови политически проекти са възможни?

Такива, от които е изгодно да се печелят повече пари. За съжаление, политиците навред по света не си дават сметка, че земята е застрашена от гибел. Те се надяват, че катастрофата няма да дойде по време на техния мандат, че торнадото ще ги заобиколи. Ще се снишаваме, както казваше Онзи човек от народа.

Както винаги, най-лесно е да се критикува, дори да се напада властта. Управляващите и особено министър-председателят са обект на всекидневни яростни атаки. Има цели съсловия, които категорично не желаят ГЕРБ и лидерът му да са начело на държавата. Но са някак срамежливи и не издават каква е тяхната алтернатива. Според вас противниците на Б. Борисов имат ли идея с кого биха го заместили мнозинството български избиратели, ако/когато  се откажат от него?

Да мразиш началника, без да знаеш с кого да го заместиш е всенародно явление. При бай Тодор си беше по-хубаво, при Симеон си беше още по- хубаво, а при Калигула беше най-хубаво! Спомням си един забележителен човек, Манол Тодоров от Хасково. Той чул как стари комунисти в кафенето ругаят Тодор Живков, защото правил мили очи на Демирел, и се провикнал високо: „Хайде стига бе, още таковате магаретата по къра, искате Айнщайн да ви стане президент!” А мъдрият господин Ганьо беше рекъл: ние, в нашия вестник, ще турим едно такова нещо, че като един малък народ да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците! Толкоз по въпроса!

Смятате ли, че (не)променените правила за гласуване наистина лишават български граждани, които от години живеят къде ли не по света, от конституционното им право на глас? Тези наши сънародници досега използвали ли са пълноценно това свое право?

Няма никакво значение дали българите в чужбина искат, или не искат да гласуват! Те имат това право и то не може да им бъде отнето! Нашите националисти измислиха тази дебелашка хитрина, която само показва страхливата им безпомощност. Албер Камю беше писал „ Аз прекалено много обичам отечеството си, за да бъда националист”, а преди него великият Алберт Швайцер писа: „Национализмът е признак на умствено разстройство”. За съжаление много малко хора знаят кой е Швайцер, как един от най добрите органисти и музиканти на ХХ век решава да завърши медицина и заминава за Ламбарене да лекува болните от проказа негри,  до края на дългия си живот!

Според вас важно ли е кой ще спечели предстоящите президентски избори?

Ако президентът имаше повече права, би било много важно!

А важно ли е кои и колко хора ще участват в поискания от телевизионния водещ Сл. Трифонов референдум?

Не съм чел  предложенията му, но чух че били разумни. Със сигурност мога да кажа, че ако Христо Стоичков беше предложил своите виждания, те щяха да бъдат приети с огромно мнозинство! У нас, пък и в чужбина.

Община Гърмен, в която е село Ковачевица, и град Гоце Делчев са съвсем близо до границата с Гърция. Вие и вашите съседи и познати там тревожите ли се от бежанската вълна към Централна и Северна Европа?

Тревога още няма, или поне аз не съм забелязал нейните признаци. Село Горно Дряново, на 6 км от Ковачевица, е изцяло мохамеданско и аз имам приятели там, тяхната грижа е поминъкът, но не и бежанците! Аз самият бих приютил някое нещастно дете, ако не се страхувах, че вече съм прекалено стар и се стягам за път!

Коментирайте, моля, реална ли е заплахата за ислямизация на християнска Европа.

Като демографски проблем може би, но ако Европа е наистина християнска, думата заплаха не подхожда. Нали трябва да обичам ближния си, нали трябва да го приютя, нахраня. Нека бъда извинен, но аз силно се съмнявам в христолюбивостта на ония, които искат да посрещнат бежанците с куршум и нож! Спомням си Коледа 1990 г. и  грамадните свещи, които бяха запалили държавни и партийни ръководители в храма Божий. Големи като любовта към СССР…

Дотук с политиката. С какво се готви да ни изненада обичаният писател Георги Данаилов?

Ще ми позволите да се пошегувам. В литературните дебри на Фернандо Песоа открих израз, който ми допада: „жизнерадостна смърт”. А иначе, в Горно Дряново има един старец, който на осемдесет и две години получил криза от апендицит. Отишъл при лекаря: „Докторе, режи!” „А бе, човек къде си тръгнал! Много си стар, ще ми умреш на масата. Карай така! Ще боли, ще боли и ще мине!” Не, режи та режи! Принудили се да му направят операция. Още куцука из Дряново, прехвърлил деветдесет! „Как си бай Али?” „Добре съм си аз.” „А оня доктор какво прави?” „ А, той умре…”

След Гергьовден въпросите зададе Панайот Денев. 

Георги Данаилов
13.05.2016

Свързани статии

Още от автора