Второто издание на НЕ Фест, фестивала за съвременно изкуство, започва на 15 септември във Фабриката за градско изкуство, Зона Култура в София. За него разказва създателката му Нора Караламбева.

В случая става дума за свободата да променяш съществуващото изкуство в продължителността на неговото представяне и срещите му с публиката. Да дадеш възможност то да се променя в момента, пред очите ти, а публиката му да бъде активен съ-участник в такава среща и промяна.

Второто издание на НЕ Фест, фестивала за съвременно изкуство, започва на 15 септември във Фабриката за градско изкуство, Зона Култура в София. Селектираните участници тази година са повече от 80. Очакват се артисти от 30 страни, сред които България, Босна и Херцеговина, Дания, Иран, Испания, Италия, Коста Рика, Норвегия, Перу, Полша, САЩ, Франция, Япония и др.  Целта на организаторите е да съберат експериментални артисти, работещи в различни сфери на изкуството.

Идеята за фестивала е на Нора Караламбева. Тя е и организатор, двигател и всичко останало в този проект. Усилия, които малко хора биха могли да вложат за толкова време и заради искреното желание нещата да се случат.

Ето и повече за фестивала и тазгодишното издание от самата нея:

Това е второ издание на НЕ Фест. Как започна всичко, кое беше най-трудно и какъв е пътят от НЕ Фест 1 до НЕ Фест 2?

НЕ Фест започна като една студентска, дори хлапашка инициатива – без пари, без много опит, но с много, смея да го нарека, заразителен ентусиазъм и с желание да допринесем за развитието на културния живот в София, а защо не и в страната. При всички граници, норми и дефиниции фестивалът зае своята позиция в защита на експеримента, на нестандартното, непознатото. Смятам, че именно отварянето на сетивата към различното е важна част от формирането на мирогледа… Като това изобщо не се отнася само до творческите натури. Другата причина да има НЕ Фест беше нуждата от създаване на стабилна платформа за стартиращи артисти, която да ги представи на света, както и да ги срещне с професионалисти и единомислещи.

Най-трудната част при организацията на НЕ Фест неизбежно е материализирането на идеята чрез осигуряването на финансовата ѝ независимост. Но в нашия случай пречките са по-скоро стимулатор. Въпреки че не срещнахме очакваната подкрепа в началото, не се отказахме, а търсехме всякакви алтернативни решения на затрудненията си. Груповото финансиране (crowdfunding) беше едно от тях – популярен механизъм за финансиране, навлизащ вече и в България, който ни вдъхна надежда, че все пак усилената работа дава плод накрая.

От своята поява досега, експериментът НЕ Фест се доказа като успешен. Интересът от българските и международните артисти и все по-голямата подкрепа от страна на публиката са ясен признак за смисъла от един такъв проект. И така, фестивалът тихомълком се заяви като самостоятелна единица, претендираща за собственото си съществуване.

Кои са основните акценти в тазгодишното издание на фестивала?

Тази година, за разлика от миналогодишното издание, ще фокусираме цялата програма на НЕ Фест в пространствата на Фабриката за градско изкуство, Зона Култура (Стокова борса „Зимница”, ул. „Владайска река” 204). Концепцията ни – представянето на една и съща изложба по няколко различни начина посредством сценографски подходи – предопредели избора ни да се концентрираме на едно място. Освен четирите визии на международната изложба „Гледни точки”, сме подготвили и разнообразна програма, включваща като участници представители на различните сфери в изкуствата. В първия ден на фестивалната програма (15 септември) артисти от сетивен театър „Лабиринт” и участници от уъркшопа на Милена Станойевич по проект „АванГрад” ще покажат на публиката една „невидима изложба”. Вторият ден (16 септември) е определен за филмовото изкуство – ще представим документалния филм „Глобално затопляне”, селекция филми от отворената покана за участие на НЕ Фест 2, както и късометражни филми от фестивала за студентско кино „Ранно пиле”. Сряда (17 септември) е денят за литература, който ще включва проекта на Калоян Праматаров „Слънцестоения над Черната река”, а също и аудио-визуална поезия на Пламена Гиргинова и  Avaspo (Литва). В същия ден се открива и Paper tag – международна фензин среща[1], която ще продължи до 19 септември.

В четвъртък (18 септември) ще ви демонстрираме пърформансите на Искрен Петков – Spring Awakening и на сдружение „По действителен случай” – „Идентичност”. Петък е отреден за филма на Блуба Лу към едноименния им албум „Потопъ”. В събота (20 септември) публиката ни ще може да изкаже своята гледна точка по време на дискусията „Гледни точки”, а в неделя (21 септември) ще закрием фестивалния период на НЕ Фест 2 с едно много експериментално изпълнение на група Trohi (Big Banda). От 22 до 30 септември изложбата ще остане отворена за посетители.

Кажи повече за участниците, вида работи, имената?

Във второто издание на НЕ Фест участват над 80 артисти от 30 държави. За нас беше огромно щастие да достигнем до толкова отдалечени кътчета на света, като Индонезия, Япония, Перу и др., и да влезем в ролята на обединител на различното – различни хора, изкуство, гледни точки…

Изложба „Гледни точки” включва творби от най-разнообразни жанрове: живописни картини, графики, скулптури, инсталации, видео арт творби и др. Артистите са основно дебютанти – студенти или току-що завършили образованието си артисти.

Сред авторите са Верена Шац (Австрия) с нейните оптични уреди, Стела Узуниду (Гърция) с изпраните си постери, Махдяр Джамшиди (Иран) със серията фотографии, пресъздаващи духа на Иран, скулптурните релефи на Стефан Иванов (България). Спирам дотук, за да не разваля апетита ви за изкуство преди старта на фестивала. Препоръчвам сами да дойдете и да опитате от НЕ Фест.

Не станаха ли много неформалните фестивали за изкуство? Няма ли да се получи пренасищане и заради това и отлив на интереса?

Първо, зависи изцяло от фестивала и качеството на предлагания продукт, но не мисля, че сцената ще се пренасити, даже обратното. Естественият подбор на суровата икономическа действителност в България на практика мотивира нови търсения и подходи в културния живот в страната. От друга страна, за разлика от полето на независимия театър, който отбелязва впечатляващ подем, опитите за разчупване на статуквото в сферата на визуалните изкуства са все още малко и срещат съпротива. Прави ми впечатление, че преобладават еднотипни изложби, както като представяне, така и като съдържание, така че определено има накъде да се работи.

Кое е онова, което ви отличава?

Отличава ни това, че приемаме отрицанието като отправна точка за надграждане. Всъщност „НЕ”-то предполага много възможности, свобода и комбинации. Отличава ни и това, че поощряваме експеримента – принципът на пробата и грешката вместо сляпото следване на постулати до тяхното изчерпване и отвъд това. Целта ни е да създадем предпоставки за стигане до иновативни решения и открития.