0
1650

Комиксът, вселена от възможности

В разгара на лятото в София се проведе третата национална изложба на българския комикс „София комикс експо“ 2022. Тя бе увлекателна, вдъхновяваща и очерта тенденциите в развитието на комикс културата у нас.

Събитието в залите на „Шипка“ 6 е резултат от усилията на Секция „Комикс“ към СБХ и сдружение „Проектът ДЪГА“. В изложбата участват широка гама от автори, сред които: Айхан Хайрула, Александра Желязкова, Алла и Чавдар Георгиеви, Анани Борисов, Анна Цоева, Борис (Боб) Клисурски, Борис Стоилов, Венцислав Великов, Веселин Праматаров, Веселин Чакъров, Виктор Кълвачев, Дамян Дамянов, Даниел Атанасов-Сатанасов, Димитър Стоянов-Димо, Дияна Нанева, Евгений Йорданов, Ива Груева, Ивайло Драганов, Ивайло Иванчев, Иван Беров, Иван Домузчиев, Иван Коритарев, Ирина Караиванова, Константин Витков-Титис, Кристиан Андреев, Кънчо Кожухаров, Симеон Асенов, Любослав Герасимов, Марио Кулев, Мартин Петров, Мая Бочева, Милена Симеонова, Пенко Гелев, Петър Станимиров, Петьо Георгиев, Румен Чаушев, Славена Симеонова, Сотир Гелев, Станислав Андреев, Светлин Велинов, Теодора Дончева, Тодор Илиев, Тодор Христов, Христо Христов.

За мен „Комикс експо“ 2022 е преживяване, което мога да определя с три думи: разнообразие, професионализъм, очакване. Разнообразието свързвам с богатството от почерци на различни поколения автори, работещи в България и чужбина. Професионализмът определя качеството на работа на включените художници, както и предложените от тях възможни адаптации на комикс естетиката. Очакването е чисто емоционална реакция, породена от желанието ми да видя още и още произведения в експозицията.

Комиксите са сложен и много богат визуален разказ. Те са начин разнообразни истории да се поднесат динамично и синтезирано. Като послание те нямат граници и са примамлива територия за въображението. Изложбата  показва точно това – многообразие от пространствено-пластически решения и конструиране на смислови послания. Тя напомня, че светът на комикса е дълбок и създаването на качествени комикси изисква професионални умения и културни натрупвания.

Комиксите често пъти изглеждат така, сякаш са създадени като игра, на един дъх. Зад умението да се провокира бързо и лесно възприемане и зад интригуващото послание се крият точна ръка, щедро въображение, асоциативно мислене, вкус към детайла.

В изложбата се открояват няколко посоки в развитието на комикса:
– минимализъм като ключ към разказа;
– приказно-магична линия с нюанс към исторически теми и ретро романтика;
– интегриране на визуалната структура на илюстрацията, плаката и гейминг естетиката в структурата на комикса;
– приложение на комикса в дигиталната среда на реклами и видеоклипове.

Комиксът на практика е мултифункционален и е особено значим фактор във визуалната комуникация, както доказва и настоящата експозиция. Заобиколени от информация, зрителите са преситени, бързащи, много взискателни. Това още повече усложнява мисията на художника на комикси, защото трябва да отговори на всички тези изисквания и да поднесе посланието си така, че да бъде разбран, оценен, интересен.

Пенко Гелев откликва на тази потребност на зрителя неусетно и с лекота. За него е типично пестеливото колоритно решение в услуга на изразителната рисунка и ясното послание. Зрителят се ориентира сам. Кадрирането е едро и разнообразно, текстът е сведен до минимум. Няма бъбривост, а синтетична история в знакова за автора и комикс естетиката стилистика.

Емблематичен автор като Петър Станимиров затвърждава присъствието на комикса като фактор във визуалната комуникация, ценен с лаконизма и адаптивността си. Всепризнат илюстратор, Станимиров е радетел за възраждане на комикс културата у нас. Художникът разчита на пространствено моделиране на средата и провокира активно взаимодействие със зрителя. Той залага на хармоничното съжителство на текст и образ, използвайки умело контраста като инструмент за акцентиране.

Сотир Гелев представя комикса като поле за асоциативно натрупване и генериране на разнообразни персонажи. Минимализмът в неговите произведения намира израз в черно-бели серийни разкадровки, градени с по една линия.

Пределна експресия и динамика се откриват при автори като Сатанасов. В неговите творби образите напират и влизат в пряка комуникация със зрителя, като „изскачат“ отвъд плоскостта на изобразителното поле.

Виктор Кълвачев „превежда“ комикса на визуалния език на плаката – с едро, постерно представяне и транскрипция на мащаба.

Романтично-историческа интерпретация в комикс стилистика предлагат Димитър Стоянов-Димо и Борис Стоилов. Майстор на черно-бялата комуникация без намеса на словото, Димо залага на романтично-демоничната характеристика на героите, вдъхновена от филмовите ефекти. Борис Стоилов пък прилага в разказа голям брой историко-познавателни елементи. Любопитно е решението от типа на „житийната икона“, което използва в „Младият англичанин“ от Вилхелм Хауф с цел да покаже развитието на образната характеристика чрез натрупване на детайли и асоциации.

Мая Бочева-Уики е сред художниците, които разчитат на приказната естетика и ролята на словото в комикс конфигурирането. При нея визуалният разказ върви игриво и забавно. Героите са детайлно разработени и са искрено симпатични. Тя спира вниманието си на малки детайли, които са изработени с финес, и заключва в тях любопитна закачка за зрителя. Авторката увлича с вплитането на текст и образ, като акцентира на играта и вербално-разказвателното.

Друг аспект на доминиране на словото над образа, но с различна стилистика откриваме в творбите на Евгений Йорданов. Той насища сцените с думи. Изобразителното поле е приключенски динамизирано с малко цвят и повече повествование.

Комиксът може да бъде интерпретиран и в светлината на „социалното огледало“. Веселин Чакъров умело го използва като пряк път за общуване с трудно достъпни общности – тийнейджъри и малцинства. В творба, насочена към образното популяризиране на темата за наркотиците, той гради образ и текст, съзвучни с нагласата на ученици V–VII клас. Иван Домузчиев се вдъхновява от стила на игрите и онлайн комуникацията. Образното му повествование откликва на визуалните изисквания на тийн аудиторията.

Мартин Петров намира друг ъгъл на интерпретация – той използва визуалния код на комикса за изграждане на „моментна“ снимка на явление от всекидневието. В образа на Тони Патето художникът въплъщава социален типаж, знаков за  субкултурните нагласи в обществото ни.

Стилистиката на комикса като форма на художествена дейност е без лимити. Това личи особено в контекста на динамичното сливане на форми, медии и пътища за комуникация днес. Чрез просто, схематично решение, изчистена образност и ясно поднесена система от знаци Дамян Дамянов и Милена Симеонова карат зрителя мигновено да разбере вложеното послание. Посоката на интегриране в дигитална среда очертава и Христиан Андреев. Той демонстрира разработването на реклами и клипове в структуриран сториборд, като разширява спектъра на приложение на комикс естетиката.

Пътищата за разгръщане на комикса са много. Експозицията отразява адаптацията на комикса в различни полета на визуалната комуникация – илюстрация, плакат, реклама, видео, гейминг и филмова индустрия. Изложбата се превръща в своеобразен сториборд на решения и образни кодове, като потвърждава, че съвременният комикс у нас е жив, динамичен и особено гъвкав. Събития като „София комикс експо“ показват осъзнатото остойностяване на процесите в комикс културата, нейното популяризиране и потенциал за развитие.