След три седмици ще излезе новата книга на Калин Янакиев „Бог е с нас“. Тя съдържа 30 християнски слова и размисли. В нея авторът остава верен на своето литературно мисионерство. В тези текстове, част от тях посветени на годишния богослужебен кръг, друга част потопени изцяло в твърде неуютното за вярващия човек, няма какво да се лъжем, съвремие, а трета част – докосващи се по един хем респектиран, хем респектиращ начин до глъбинната мистика на вярата, която само понякога минава край нас, недисциплинираните богомолци, като лек полъх или като плясък на гълъбови криле под свода на храма, или като пълен със злато слънчев лъч под купола – авторът изследва въпроси, които по един или друг начин остават встрани от вниманието и на академично подготвени богослови; и тъкмо в това е цената и силата на тази книга, писана сякаш повече с достойнството на свещенството, нежели от изтъкнат университетски преподавател с професорска титла и множество сериозни философски и богословски трудове зад гърба си. Впрочем има основание за подобен извод, защото наистина от три години Калин Янакиев носи иподяконско служение в малкия старинен храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в центъра на столицата с предстоятел отец Николай Нешков. И това по нов начин живеене на вярата и във вярата присъства,  озарява и разтърсва страниците на тази неголяма по обем книга „Бог е с нас” под формата на удивителни, на практика уж неизразими с думи, и въпреки това изразени по един кристалнопоетичен начин прозрения, осигуряващи здрав и надежден съсъд за най-важното – автентичния християнски дух, тържествуващ в първенството на любовта, а не на осъждането.

„Всъщност, това е „логиката“ на Любовта. „Който поиска да спаси душата си, ще я погуби, а който я погуби, ще я оживи“ (Лук. 17:33)

Какво значи това?

Та не пазим ли ние душата си? Не трябва ли да я пазим? Да, разбира се, че ние трябва да я пазим от греховете. Но трябва ли да я пазим, да я „спасяваме“ от грешниците (от враговете Божии, от еретиците, от неверниците, от людете на „този век“)? Трябва ли да бягаме от тях, да затваряме вратите си за тях, да ги отлъчваме? Да стискаме, значи, душата си в шепа за „тогава“? („Слово за едни думи на св. ап. Павел“)

Защото Господнята трапеза е „за всички и заради всичко“! („А ако „бедният Лазар“ е бил и лош?“)

Тази книга осветява кътчета от нашия религиозен живот, неосветявани досега, поставя въпроси, за които изобщо не сме се досещали или не сме посмявали даже да зададем и дава отговори, изумяващи с „многохлебието“ си, съзира и ни води към нови и нови хребети в евангелската история.

Защо не даваме на Бог да ни прости?

Защо е не-справедливо да обичаш грешниците – не защото е по-малко, а защото е повече от справедливото.

Кога се случва раждането на вярата в нейната съвършена автентичност – след отчаянието от собственото отчаяние.

Какво всъщност означава Прошката извън чисто ритуалната „опаковка“ – да опростиш отсрещния в Божията му безценност? Означава, че Небето е дошло на земята и земята се е упокоила в Небето.

Това е много, крайно лична книга, защото Калин Янакиев знае и изповядва, че „богословието… се ражда задължително в резултат на събитието на срещата с Бога“, знае и изповядва, че „бого-словата винаги са в извора си не слова на обективно описание, а лични слова, слова на изповядване, на изповед“.

Винаги съм се възхищавал най-много от три неща у Калин Янакиев – крайно прецизното владеене на материята, жарта, с която е готов да защитава позициите си, и невероятния му пиетет към думите, към словата, към Словото. Не знам дали тези трийсет текста от „Бог е с нас“ ще засилят християнската ви „ревност“, но със сигурност дълго ще ви служат като точен „компас“ във вярата, защото от страниците на тази книга ще се убедите за сетен път, че Христос идва не при тези, които „са се заели да спасяват Спасителя“. А при онези, другите – грешниците. Които „нямат нито сили, нито самочувствие да спасяват Спасителя“. И тъкмо „затова им е оставен само един дял – да бъдат спасени от Него“.