В издателство „Оксфорд юнивърсити прес” излезе книгата на американския историк и професор в Университета във Вашингтон Гленис Йънг „Комунистическият опит през ХХ в.” (Glennys Young, “The Communist Experience in the XX century. A Global History through Sources”, 2011, 450 р.).
Става дума за първата на английски език антология от дневници, писма и мемоари на хора, споделящи своя жизнен опит от времето на тоталитарния режим. Гленис Йънг, директор на Центъра по съвременна история в Университета във Вашингтон, е и автор на книгата: „Власт и сакралност в революционна Русия: религиозните деятели на село” (Power and the Sacred in Revolutionary Russia: Religious Activists in the Village, 1997).
Западните историци на комунистическите режими от ХХ в. най-често си служат с официални източници – партийни документи, текстове на лидерите на комунистическите партии, казионна историография. Тези изследвания по правило не се спират на мислите и мненията на «мълчаливото мнозинство». Професор Йънг е решила обаче да погледне начина на живот в социалистическите и комунистически страни през ХХ в. през очите на редовите граждани. Тя събира обширен документален материал в оснавата на който са непредназначени за публикуване частни писма и дневници на жители на СССР, Китай, ГДР и други държави от Източна и Централна Европа, както и от Куба, Северна Корея, Виетнам, Кампучия. В своя коментар, предшестващ тези свидетелства, проф. Йънг показва как идеологията променя личностната идентичност, моралните принципи, жизнените ценности и устои. Тя фиксира с помощта на тези свидетелства не само признаците на социалистическото строителство, но и симптомите на комформизъм, деградация на личността и неприкрит фанатизъм.
А ето как в интервю за изданието Prospect Magazine Гленис Йънг коментира непрестанните усилия на комунистическите режими да изменят човешката природа и да формират нов (социалистически) човек:
„При изучаването на СССР се поразих от това, че хората смесват официалната идеология с повседневните жизнени представи. Имам предвид най-вече 20-30-те години. В резултат на което се стига до удивителна смесица от вулгарен марксизъм и утилитарни представи, далечни на комунистическата догматика. В тази ситуация е трудно да се говори за някакъв „нов човек”. Обикновените съветски хора са били далечни на идеалните модели, които е описвала пропагандата. В книгата си аз привеждам откъси от дневника на едно 14 годишно момиче – Нина Луговска, която едва ли може да се приеме като образцов представител на съветската младеж, на новия съветски човек. Тя не може да се определи и като правоверна комсомолка. През 1934 г. тя си води дневник, в който дава критична оценка не само на съветския социализъм, но и на самия Йосиф Сталин.“
Не ви ли се струва, че това е било по-скоро изключение, отколкото правило? Че повечето жители на тоталитарните държави са били принудени да демонстрират привързаност към идеологията?
Ни най-малко. В Съветския съюз през 80-те години познавах хора, които изобщо не се отъждествяваха с комунистите. Парадоксът беше в това, че мнозина постъпваха в партията от необходимост, ръководейки се от практически съображения, но даже в средите на комунистическата партия имаше немалко хора, които не би могло да бъдат назовани истински комунисти. При това те не се считаха за опозиционери и не се обявяваха открито срещу режима. В различните страни на световната комунистическа система съпротивата срещу официалната идеология носи специфичен характер. През 20-те години селяните и жителите на селата в Съветския Съюз не са имали и най-бегла представа за комунистическата идеология. Никой от тях не е могъл да отговори на въпроси като: какво представлява комунизмът? Или: кой е Карл Маркс? Представите за това какво означава да си комунист или какво означава да разбираш принципите на господстващата идеология са били обвързани с елементарното отчетничество – трябвало е да си запознат с основите на марксистката философия и идеите на историческия материализъм, с основите на ленинизма и избрани творби на Сталин. Но населението в различни региони в различна степен е овладявало всичко това. През 30-те години представите на колхозниците по поразяващ начин са се отличавали от представите на градското население.
Описвате живота на обикновените хора в рамките на комунистическите режими в различни държави. Имало ли е между тях все пак нещо общо?
Стратегията за оцеляване в комунистическото общество. Открих едно важно сходство – присъщо за населението на всички тези страни е да заобикаля законите и официалните разпоредби на властите, служейки си за тази цел с лични връзка и взаимни услуги. Съпротивата срещу официалната власт сред обикновените хора е носила не толкова емоционален, колкото практически характер.
превод: Тони Николов
