Произведенията от Националния конкурс за графика, класически техники са подредени до 5 януари в столичната галерия „Средец“.
Изложбите, ориентирани към млади творци (до 40-годишна възраст) са необходими за художествения ни живот. Те маркират възможност, дават шанс и култивират мотивация във време, когато акцентите и ценностите се изместват все повече. Националният конкурс за графика се провежда за втори път. През 2019 г. той е съпътстван от изложба в галерия „Средец“ и протича паралелно с Осмото международното триенале на графиката и Седмия Форум на малките форми. Конкурсът за графична творба в класическа графична техника е по инициатива на сдружение „Култура, спорт и здраве МЛ“ и галерия „Графикарт“. Людмил Георгиев, създател на неотдавна откритата галерия „Графикарт“, цели с тази инициатива да популяризира графиката като вид художествена дейност, да насочи вниманието на публиката и колекционерите към младите автори и не на последно място да активизира пазара на графичното изкуство.
В експозицията в галерия „Средец“ са селектирани 33-ма автори от общо 44. Напълно естествено е в облика ѝ да съжителстват произведения от различни по известност и качества млади автори – участват както наскоро завършили професионални гимназии младежи и студенти в Академията, така и утвърдени, изявени имена в арт панорамата на страната ни.
Важно да се отбележи и условието за участие, а именно използването на класически графични техники. Във време, когато дигиталните форми и изразност все повече изместват ръкотворното, тази изложба променя статуквото. Техники като суха игла, офорт, акватинта, гравюра на дърво, линогравюра показват, че младото поколение творци има интерес да работи в полето на този вид художествена дейност. Друг е въпросът как то ще бъде мотивирано да го прави и дали ще получи необходимата подкрепа за това. Както е известно, графиката е в пряка връзка със занаятчийското начало. Необходимостта от познание за техниката и технологията редом с творческата дисциплина и професионалната грамотност са в основата ѝ. Затова за младите творци е важно да имат учители, да споделят сътвореното в общности, да бъдат насочвани и представяни професионално. Заявка за всичко това е инициативата за конкурса и появата на галерия „Графикарт“.
В изложбата се усеща известно увлечение да се представи техниката, а не да се акцентира на проблемно-смисловата страна. В резултат го има това повърхностно плъзгане по измамната лекота на форма, по технологичното овладяване на графичната техника, съпътствано от натурно-буквална сюжетика или абстрактна аморфност на идеята.
Няколко са обаче имената, чието присъствие се откроява в изложбеното простренство – Зоран Мише, Васил Колев, Иван Матеев, Васил Рангелов, Гергана Рахнева, Елиа Иванова. Изборът на журито за наградени творци е: Васил Колев-Vassillo – първа награда, Гергана Рахнева – втора награда, Елиа Иванова – трета награда. И тримата предлагат композиционни решения с акценти върху смисловата страна на образното послание. В картините „Крадец на гласове – автопортрет“ и „Крадец на гласове – портрет на приятел“, офорт и суха игла, Васил Колев инкорпорира в личен елемент глобален по същността си проблем. В конкретиката на портрета той елегантно вплита символно, общочовешко вълнение на тема избор, позиция, бъдеще. Той използва сложни и времеемки техники, които свързва с асоциативни връзки и експресивно въздействие.
Гергана Рахнева е номинирана за монохромните творби със заглавие „Пазителят на храма“ І и ІІ. Тя работи с фините нюанси между черното и бялото, картините ѝ излъчват умозрителност, спокойствие, дълбочина.
Третото отличие е присъдено на съвсем младата Елиа Иванова. Като въздействие тя залага на статиката, на монотонната съзерцателност и интереса към ракурса. Фигурата се губи в пространството, но нечетливостта ѝ е част от начина да привлече внимание.
Иван Матеев, Зоран Мише и Васил Ангелов са сред авторите със запомнящи се творби. Иван Матеев подчертава своя творчески интерес към фигурата, ракурса и пространството, Зоран Мише е пестелив на детайли, но компактен като изразност на посланието. Той използва пределния по същността си контраст между червено и зелено, като го интерпретира меко и богато нюансирано. Интересно поднесено е и графичното произведение „Снежанка“, мецотинто, от Васил Ангелов. Изходна позиция на автора е ябълката. В нейната форма е заключена богата гама от смисли – от директни асоциации с приказката за Снежанка до символни препратки към Сътворението.
Графиката често пъти е подценявана – било заради възможната, регламентирана тиражираност и привидното „ограничение“ в оригиналността на всеки отпечатък, заради статуквото в жаровата стълбица, заради по-слабия пазарен интерес. Но графиката има доста предимства. И навременното позициониране на този форум гарантира тяхното подчертаване. Тя предлага широка гама от възможности – технологично богатство и дигитализирано улеснение, мултиплициране, лесно транспортиране и достъпно презентиране. По този начин тя се превръща в база за участие в престижни форуми и гарантира конвертируемост в пазарни ситуации. Ето защо утвърждаването на ежегодни инициативи при нея е навременно.
