Разказват, че като попитали един мъдрец, защо толкова много хора вярват в конспиративните теории, той отвърнал: „Защото приобщаването към конспиративни теории дава възможност на простите хора да се почувстват умни. А повечето хора са прости и копнеят да бъдат считани за умни“. И копнеят – бих добавил аз – това да стане по възможност без собствени усилия, по магически начин. Какво да се прави – заобикалянето на усилието е по-свойствено на човешката природа, отколкото полагането на усилие.
Така че много логика има в краткия отговор на мъдреца – има и много психология. В известен смисъл този отговор е и универсален, приложим е в една или друга степен към всички нации, класи, раси и епохи – конспираторите и конспирациите не са от вчера. Едно от вълшебните средства за заобикаляне на усилието е упованието в конспиративни теории – те обещават с лека ръка всичко. А ние сме съседи с Ориента и обичаме вълшебствата. Така че българинът е исторически предразположен към конспиративното мислене, с особена сила обаче вярата в конспиративни теории пламна в днешна демократична България. Достатъчно е да споменем ентусиазма, с който навремето многохилядната тълпа хукна да посреща извънземните, които трябваше да се приземят на летище Щръклево край Русе и които така и не се приземиха. А множеството ги чакаше с такова вълнение! С коли, каруци, велосипеди, че и пешком, наред с местните жители, и хора от цяла България се стекоха от четирите посоки към аерогарата. Със същия ентусиазъм и със същото упование нейде през зората на демокрацията конспираторите запретнаха ръкави да копаят прословутата дупка в Царичина, въодушевила цялата нация. Каква ти дупка – цял огромен тунел прокопаха на ръка и с тежка военна техника нещастните войничета! В секретна мисия, наименувана неслучайно операция „Слава“, край малкото софийско селце цял засекретен отряд търси в земните недра наши древни двуполови предшественици, съкровището на цар Самуил и предзнаменования за националното ни бъдеще, че и за бъдещето на света и всемира. Но и там, вместо очакваните находки, откриха само на босия цървулите.
В конспиративен смисъл интересно е и друго: в сформирането на споменатия секретен изследователски отряд търсачи участваха цели министри и министерства, генерали, държавници и редови войници. Последните така и не научиха защо копаят и какво търсят – целта на проекта се държеше в тайна от наборниците. Показателно е и обстоятелството, че цялото обгърнато в тайнственост мероприятие протичаше под ръководството не на учени, а на екстрасенси. Многозначителен е и произходът на кампанията: на един местен селянин му се присънило, че край Царичина са заровени съответните царски съкровища и артефакти, откриването на които, видите ли, ще прослави България навред по широкия и пъстър свят и ще я направи велика. Селянинът споделил съновиденията си пред представители на Министерството на отбраната, които така се трогнали от чутото, че по служебен път задвижили цялата машина.
Всичко, разказано дотук, подсказва един нелицеприятен въпрос – толкова нелицеприятен, че и до днес е останал незададен. Дори да са предположили, че въпросните земни, подземни и извънземни съкровища и артефакти наистина съществуват, защо споменатите висши офицери и държавници не са се обърнали към специалисти от БАН, от университети, музеи и институти, към археолози и историци, а са повикали екстрасенси? Виновно е присъщото на балканеца, и особено на българина, митично мислене – конспиративността е виновна. Един аналитик трудно би тръгнал по дирите на подобни суеверия, трудно би погледнал сериозно на съновиденията на един случаен селянин. Аналитиците и академиците са хора на аналитичното, на рационалното, на научното, а не на митичното мислене, те търсят причинно-следствени връзки и закономерности, а не поличби и съновидения.
Така или иначе, аз не зная друга цивилизована държава, в която целият ѝ административен апарат ще бъде впрегнат години наред в подобно безумие.
Особено през последните два века научно-техническата революция опроверга редица популярни заблуди. За сметка на това пък други (политически и граждански) революции и техните идеологии създадоха и подхраниха нови химери – създават ги и ги подхранват и до днес навред по широкия и пъстър свят. Така че, колкото и парадоксално да звучи, в глобалния еволюционен процес разобличаването на старите обществени митове и митологии, митомани и конспирации е съпроводено от зараждането и размножаването на нови такива. А нашето национално съзнание се оказа плодотворна почва за свръхестественото. Ето защо провалите на приземяването на извънземните в Щръклево и на междувременно запечатания тунел в Царичина едва ли ще сложат край на общонародното доверие в конспиративни теории. Здравият разум е безпомощен пред доктринерското заслепение, а тъкмо за доктринерско заслепение става дума в този трагикомичен сюжет. След като и в Щръклево, и в Царичина се провалиха така отявлено, така славно и безславно пропаднаха, вярващите в конспиративни теории, които са по правило нарциси, не упрекнаха собствения си инфантилизъм – обстоятелствата упрекнаха. В техните очи тези провали, колкото и флагрантни да са те, не са и провали. Те съвсем сериозно ни уверяват, че видите ли, техните дълбоко законспирирани и тънещи в недостъпна за нас, простосмъртните, анонимност земни, извънземни и подземни контактьори и съответните самозвани пророци им съобщили на техния си незнайно какъв език, че човечеството още не е узряло за съдбовните истини и предсказания, които, отново видите ли, ще му бъдат съобщени, като му дойде времето. Горкото човечество!
Родното обществено пространство и днес е подвластно на подобни митове и митологии, които и днес заглушават в болното ни, индоктринирано съзнание гласа на здравия разум, страната ни и днес гъмжи от популярни небивалици, спечелили интереса на милиони. Примери – бол и бол. Конспиративно мислене е например да вярваш, че в земните ни недра лежат купища благородни метали и безценни природни съкровища, които канадски и какви ли още не северноамерикански и западноевропейски (но никога и руски, разбира се!) компании ограбват и изнасят тайно и хищнически, внасяйки (също тайно) срещу националното ни злато собствените си индустриални отпадъци – истината е, че, особено в една демократична страна, каквато ние от трийсетина години сме, е немислимо подобна експлоатация да остане скрита от общественото внимание. Конспиративно мислене е и да вярваш, че НР България е била шеста в света икономическа сила – истината е, че по признание дори на партийно-правителствени апаратчици през онези зловещи времена държавата ни е преживяла три фалита, от които едва оцелява икономически, и то спасена не от великия братски Съветски съюз, а от кредитите на ненавижданите западни класови врагове. Конспиративно е и да вярваш, че под егидата на комунизма престъпност на родна земя е нямало, а хората живеели далеч по-спокойно, по-сигурно и по-богато, отколкото в днешна демократична България. Истината отново е обратна: почти цели пет десетилетия в суровата сянка на Кремъл обществото ни бе парализирано от врагомания, от шпиономания, от мнителност, от взаимна подозрителност и от взаимно доносничество. В обстойното си изследване „От кражби до убийства. Криминалната престъпност в България (1944–1989)“ д-р Стефан Иванов разобличава легендата за безгрижния и спокоен социален живот в комунистическа България. Под водачеството на комунизма – установява авторът – криминалната престъпност, и особено тежката криминална престъпност, е била далеч по-масова, а разкриваемостта ѝ – далеч по-ниска, отколкото в днешна България. Но в тоталитарни условия тези факти са били умело прикривани и преиначавани от партийната цензура. Ако през последните 25 години социализъм – отбелязва д-р Иванов – са ставали средно по 200 убийства годишно, в годините на демокрация те са средно по 80. Изследването на д-р Иванов се базира на статистически данни, взети от архива на МВР, книгата му е достъпна за всеки, но далеч не всеки е готов да я разтвори – идеологизираната слепота отново надмогва здравия разум.
Така е и във всички останали сфери на битието. Където друга легенда пък ни уверява, колко благополучно и богато сме битували в условията на социализма. За сметка на това едно сериозно социологическо проучване на наши икономисти сочи, че с една минимална и с една средна работна заплата днес българинът може да си купи три пъти повече хранителни продукти и десетина пъти повече битова техника, отколкото и през най-успешните (успешни ли казах?) години на соца. Резултатите от проучването бяха публикувани в мрежата и широко коментирани там, но често-често със злостни коментари, които обвиниха социолозите и икономистите ни в недобросъвестност и в лъжа – коментари колкото клеветнически, толкова и голословни.
Докато истината си обуе ботушите – предупреждава една максима – лъжата ще обиколи света. А е така не само защото за разлика от обективната истина лъжата е заредена с преднамереност, а и защото тя е окриляна от безотговорност. Тя не е обременена от фактите, тя борави с тях най-фриволно, на нейните плещи не тежат никакви морални норми и ограничения. Тъкмо затова и болшевишката идеология, и националсоциалистическата пропаганда завладяха цели страни и народи, тъкмо затова милиони граждани тръгнаха с готовност след химерите на тези прогнили и злодейски каузи. Съзнавайки го или не, всички тези апологети на злото бяха последователи на конспиративни теории – на фетишите, тотемите и заклинанията, на кумирите и идеологемите на политизираното зло. Вярно е, че родните привърженици на конспиративното мислене не са като фанатизираните деспоти с окървавени до лактите ръце, но вярно е също, че психологически те се родеят с тях. Една родственост, която е предпоставка за нови беди и издевателства. И от която аз се боя като от огън.
