Начало Галерия Конструиран свят
Галерия

Конструиран свят

Яница Фендулова
11.12.2024
1537
Общ изглед към изложбата, фотография Я. Фендулова

„Метарезерви – вариации на метамодерни теми“, куратор Атанас Тотляков, Художествена галерия „Eлена Kарамихайлова“, Шумен, 14 ноември–29 ноември 2024 г.

В изложбата участват 22 художници с общо 27 произведения, разположени в три зали на втория етаж на галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен. Проектът расте, но нямам предвид броя на авторите.

„Метарезерви“ расте с натрупвания на смислови пластове и съчленява разнообразни контексти в цялостен комплекс. Деница Милушева – една от участничките, нарече експозицията „конструиран свят“. Изложбата е място, където се съчленяват (изненадващо) противоположности, където различни по своята същност произведения говорят на новоизобретен само за тях си език. Само тогава сглобяват комуникативни канали помежду – внушени в общия изглед. Подчертани са немалко особености на изложбеното пространство, които успешно акомпанират на произведенията (на Екатерина Иванова, Милен Алагенски, Любен Малчев, например) или стават техни ключови елементи (какъвто е случаят с работите на Момчил Енчев, Младен Младенов, Пламен Соломонски и на моя милост – Я. Фендулова). Изложбеното пространство не е традиционен „бял куб“ и точно това предизвиква съчленяването. Иде реч за присъстващия малък виенски роял – подпрян, осветителните тела поне от 70-те, гвоздеите по динамичните паравани или прозорците, пред които се гънат перденца, а пред тях стените, последните – традиционна изложбена площ в нетрадиционен контражур. Това са елементи в експозицията с подчертано присъствие. Всеки изглед е наситен – всеки елемент в този „конструиран свят“ е едновременно индивидуален и част от общ диалог.

Милен Алагенски, Сегрегация, 2023 г., фотография Я. Фендулова

Самият кураторски проект „Метарезерви“ представлява динамичен процес на натрупване. Той тече от 2023 г. насам с двете проведени досега издания във Велико Търново (2023) и Стара Загора (юли, 2024). Ключовите думи са акумулация, резерв, вариации и мета – префикс с особен акцент. Мета е директна препратка към метамодернизма. Както казва Атанас Тотляков, проектът се натрупва, съхранява, същевременно обаче се и променя – точно в идеята за вариация, пермутация, комбинация.[1]

„Метарезерви“ вдига мостове във времето. В този ракурс изложбата в Шумен представлява и още един концептуален резерв. „Има стремеж към нова гледна точка към потенциал, заявен още преди двадесет години,“ казва Тотляков. Подчертава се връзката с изложбите „Българско съвременно изкуство“ (2001), Биеналетата на съвременното изкуство в Шумен (2004, 2006) и десетилетие след тях двата проекта на Младен Младенов (2017, 2019).[2] Връзката между всички тях не е само мястото – Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен, но и идейната основа на случването. Историографията на събитията е повод за последващи действия, а концептуалният им фундамент получава нов хоризонт. В актуализация е и този „резерв“ – дава се нов ход на вече заложени и реализирани потенциали. Коментирайки този аспект в кураторския текст, Атанас Тотляков се опира на понятията „актуалност“ и „потенциалност“ на Джорджо Агамбен.

Румен Богданов съставя библиотеката, изпълнение на място, фотография Я. Фендулова

Подчертават се интензитети и паузи във времето като равностойни активи. „Метарезерви е форма на осъществяване на културни връзки и тук се работи с паузите като контактна зона“, по думите и на Младен Младенов. Става въпрос за годините, през които на това място няма подобно случване, а в кураторската перспектива това са именно потенциалите „да“ и „да не“ (по Агамбен). Ето защо шуменската изложба се очертава и като обобщаваща в кураторската визия. Участници в процесите тогава – Пламен Соломонски, Младен Младенов, Румен Богданов – са сред най-ярките участия днес.

„Метарезерви“ – Шумен 2024 е в етап на комбинация и пермутация. Изложбата включва множество нови автори, показани са нови произведения на участници от предходните издания, смесват се с такива от паралелните програми през 2023 и 2024 г. Включени са авторските разработки от  изложбите „Метарезерви“ във Велико Търново (2023) и Стара Загора (2024), от „Био-автоматизъм, техно-автоматизъм, AI автоматизъм. Автоматизъм в епохата на метамодернизма“ и „Звукови повърхности“ (2024, Велико Търново). Представени тогава, произведенията на Екатерина Иванова, Галина Цветкова, Атанас Тотляков, Марина Теофилова, Нуркан Нуф и Деница Милушева днес придобиват нов изглед – преконтекстуализирани за настоящото издание в Шумен. Освен че е мост във времето, „Метарезерви“ е и мост за концептуални трансформации. Модификация и реконтекстуацизация – тези два подхода имат най-силен израз при работата „Безсънно синьо“ 2019/2024 на Марина Теофилова и при постоянно преконфигуриращата се композиция на Галина Цветкова „Относително“ 2024. Друг контекст – друг изявен смислов пласт. Едно до друго в Шумен виждаме произведенията на Нуркан Нуф и Дарина Пеева. Представят се редом отломки от автоматични процеси (при Д. Пеева, показани по-рано в Търново) и контраст на случайност и заложено за изпълнение действие (при Н. Нуф, разработена за „Метарезерви“ – Стара Загора, показваща тук своята идейна трансформация).

Румен Богданов, Пламен Соломонски и Валери Чакалов участват с инсталативни произведения. Румен Богданов прави Обект Library специално за тази изложба. Прави го след дълъг период „да не“ и изпълнява действието на място – изписва имена от световната културна история и ги рендосва от липова дъска. Валери Чакалов издига от зебло „Вавилон“. Пламен Соломонски представя две допълващи се работи – „Meta живопис“ (2024) и After artist (2018). Нови участници също са Радоил Серафимов и Любен Малчев – концептуална живопис, Женя Калева с ефирен скулптурен обект и видео, Теменуга Маркова с текст. Шуменската експозиция представя напълно нови произведения на вече затвърдили участието си в проекта автори като Младен Младенов, Яница Фендулова, Момчил Енчев, Стефан Василев. Работите им също са направени специално за тази изложба, а произведенията на Младенов и Фендулова кореспондират пряко с особеностите на експозиционните зали – планирани в продължение на предходните „Метарезерви“, концептуализирани за настоящите условия и работени на място. Локализират се около две носещи колони в две отделни зали.

Момчил Енчев, Метатяло, 2023 г., изложбен изглед, фотография Я. Фендулова

Фендулова участва с три произведения – три специфични за мястото намеси. Две от тях имат сияние. Около „Метатяло“ на Момчил Енчев също има сияние, което му придава различни състояния – ефектът на вече споменатите прозорци-перденца-стени. Пак спрямо тях работата „Сегрегация“ на Милен Алагенски добива някак домакински аспект. Впрочем „Това е геноцид! Къде са черните камъчета?“ – така възкликва един от зрителите, анализирайки колко и с какви камъчета е извършена Сегрегацията. Ориентацията между характеристиките на самите произведения и кураторският пространствен ред създават още комуникативни канали между множеството прилежащи индивидуални елементи.

Промяната на контекста в пълния смисъл важи за редица произведения на съвсем млади артисти – този път студенти в специалност „Рисуване и интермедия“[3] с водещи преподаватели Младен Младенов и Нуркан Нуф, Екатерина Иванова и Атанас Тотляков. Работите на Анна-Мария Тонкова, Валерия Маринова и Ясен Димитров са част от семестриална задача на тема „Визуална музика“. Резултатите са представени по-рано в изложбата „Звукови повърхности“. Взети заедно с „Био-техно-AI автоматизъм“, тези две изложби са регистрирани натрупвания на идеен капитал в кураторския метарезерв на Атанас Тотляков.[4]

След откриването на Шуменската изложба рендосаните стърготини в Библиотеката на Румен Богданов намаляха значително. Обект „Вавилон“ на Валери Чакалов бавно и славно издиша – не напълно, очевидно му трябва повече време. Обувките на Пламен Соломонски завършиха своя шедьовър – After artist рисунката е с размери 2/2 м. „Инсталационният обект“ на Младен Младенов се ре- и премодифицира самостоятелно през цялото време – светлинни сензори му подават сигнали. Охранителната камерата над платното на Любен Малчев „наблюдава“ кой излиза и кой влиза.

[1] Всички цитати са от кураторския текст на Атанас Тотляков или са базирани на интервю с него и Младен Младенов по темата.
[2] „… Имаме предвид следните: „Съвременно българско изкуство“ през 2001 г. с организатор Румен Богданов; Първо международно биенале на съвременното изкуство – Шумен, 2004 с организатори Румен Богданов, Пламен Соломонски, Младен Младенов, Свилен Стефанов и Мария Андиркова, назовано „Аурата на местата и предметите“; Второ международно биенале на съвременното изкуство – Шумен, 2006 с куратори Елена Панайотова и Петер Цанев, озаглавено „Визуално безсмъртие“. Малко повече от едно десетилетие след споменатото биенале от 2006 г. в същото изложбено пространство са реализирани кураторските проекти на Младен Младенов „Изобразителното изкуство днес – интермедия и хипертекстуалност“, представени пред публика през 2017 г. и 2019 г.“ Атанас Тотляков, текст от кураторската концепция на „Метарезерви“ 2024. Допълнителен контекст около събитията през 2004 г. дават двата текста във вестник „Култура“ от същата година.
[3] „Рисуване и интермедия“ е специалност във Факултета по изобразително изкуство при Великотърновски университет. В изложбата участват и студенти и от спец. „Визуални изследвания“ към същия факултет. С тази институция имат общо почти всички участници – преподаватели, студенти (бивши/настоящи), докторанти и т.н.
[4] Двете изложби протичат през април-май т.г. в ИЗ „Рафаел Михайлов“ – Велико Търново, куратор е отново А. Тотляков.

Яница Фендулова
11.12.2024