Откъс от пиесата на полския драматург, издадена от Black Flamingo, в превод на Малина Иванова

На 29 юни 2020 г. се навършиха 90 години от рождението на световно известния полски драматург, белетрист, публицист, карикатурист Славомир Мрожек (1930–2013). До 1963 г. той живее в Полша, а след като емигрира – във Франция, САЩ, Германия, Италия, Англия и Мексико. През 1996 г. се завръща в Краков, а впоследствие отново заминава за Франция. Умира в Ница през 2013 г. 

В едно от своите есета от 70-те години, четени по Дойче Веле, писателят Георги Марков, го нарича „най-големият драматург на Източна Европа“, коментирайки пиесата му „Емигранти“. И още: Човек можеше само да завижда на майсторството на Мрожек да превръща абсурдите на живота в хапливи сценични гротески, да пародира силно властвуващи политически идеи и да изтръгва от болни ситуации здрав смях. Много малко са драматурзите по света с такова чувство за находчивост в диалога, с ритмично разчетено остроумие и с алогични изненади. Някой беше казал, че всяка пиеса на Мрожек е „урок по интелигентност“.

Издателство Black Flamingo публикува пиесата в три действия на Мрожек „Контракт“. За оформлението на корицата е използван плакат на художника Радован Йенко от сезон 1987/88 г. за постановката на „Контракт“ на сцената на Словенския национален драматичен театър – Любляна.

„Контракт“, Славомир Мрожек, изд. Black Flamingo, 2020 г., превод от полски Малина Иванова

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

МАГНУС на шестдесет и седем години
МОРИС на около тридесет години

Действието се развива в наши дни, т.е. през 1985 година.
Забележка: при описанието на ситуацията бележките „надясно“ и „наляво“ се правят с оглед на зрителната зала; актьорите трябва да ги възприемат в обратен смисъл.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Салон в хотел, чийто прототип е Hôtel du Lac във Веве, Швейцария. Въпреки че днес вече не е най-големият и най-скъпият хотел в този прочут и богат край, той някога е спадал към най-елегантните и си е останал елегантен, макар че неговият век вече е отминал. Не дразни със следи от някогашно великолепие, както често става с някои стари хотели в други страни, извън Швейцария. Във вътрешността – стил belle époque – на хотела се поддържат идеална чистота и ред, а на всяка крачка и във всеки детайл личи загриженост за физическия и душевен комфорт на клиентите. Екологичен остров в съвременния бурен и страшен свят и би следвало да се предполага, че на това място, като на всеки екологичен остров, са се струпали представители на изчезващи видове.
На средната стена, тази, която виждаме в дъното, има високи прозорци. Сега завесите са спуснати и изцяло закриват и стената. Отляво се намира рецепцията, а отдясно се минава за асансьора и за стълбите, които водят към етажите, оттук се отива и към бара на хотела. Действието започва късно през нощта.
Софите, фотьойлите, масичките са безлюдни, но многобройните лампи са все още запалени – осветлението е ярко, но дискретно, не дразни. Jugendstil формите са овални, с растителни елементи, има също естествени растения и във вазите – свежи цветя. Тук нищо не е нито тежко, нито мрачно, пастелните тонове, бежовото, пепелявосивото, линиите и контурите напомнят по-скоро графиките на Бъирдели, отколкото бидермайер, мебелите на доктор Фройд.
В салона пред ниска масичка седи само един закъснял гост на хотела. Мъж на около шейсет и седем години, облечен много старателно, с румено лице: това може да се дължи както на любовта към голфа, така и на дългогодишния навик да пие уиски. Седи изправен и напълно неподвижен, с прибрани крака, с лакти до тялото и ръце върху бедрата. Пред него, на масичката – малък поднос, върху който най-важният предмет е чаша уиски, изпита почти до дъното, до нея чинийка с маслини и ядки, гарафа с вода и т.н. Дълго остава неподвижен и скован, после вдига ръка на височината на масата – жестът му е сигурен и решителен, взема чашата с остатъка от уиски и я вдига до устните си, за да я изпразни до дъно. В последния момент се въздържа – бавно отдалечава чашата от устата си, изпитателно гледа нейното съдържание, като я държи на височината на очите си, след това – също така бавно, оставя чашата точно там, където е била преди. Отляво се появява млад човек в тъмни дрехи, concierge, с бяла риза и тъмна вратовръзка. Движейки се безшумно – килимът приглушава неговите стъпки, той започва да гаси лампите. Седналият мъж внимателно се вглежда в него и след миг му задава въпрос.

МАГНУС: А… Monsieur Льофeвр не е ли дошъл?
МОРИС: Мосю Льофевр днес не е на работа.
МАГНУС: Защо?
МОРИС: Умря тази сутрин.

Пауза. Магнус изпива уискито до дъно.

МАГНУС: И ти го заместваш?
МОРИС: Точно така.
МАГНУС: Как се казваш?
МОРИС: Морис.
МАГНУС: Никога не съм те виждал тук.
МОРИС: Преди работех в Екселсиор.
МАГНУС: В Екселсиор?
МОРИС: Само като boy.
МАГНУС: Обаче в Екселсиор.
МОРИС:Само временно. Моето сегашно положение повече ми подхожда. Сега съм портиер.
МАГНУС: Но не в Екселсиор.
МОРИС: Разбира се, ако дирекцията сметне за целесъобразно да ме задържи на тази длъжност.
МАГНУС: Да се надяваме.
МОРИС: Мосю Льофевр си отиде толкова неочаквано… Не намериха никого, който да го замести.
МАГНУС: Много неочаквано.
МОРИС: Никого освен мен. Нещастно съвпадение на обстоятелствата.
МАГНУС: Защо нещастно?
МОРИС: С оглед на мосю Льофевр.
МАГНУС: Какво беше?
МОРИС: Сърце.

Магнус докосва гръдния си кош в сърдечната бласт.

МОРИС: Макар че конкретни подробности още не са известни. Зле ли ви е?
МАГНУС: Говориш с акцент на чужденец.
МОРИС: Аз съм чужденец.
МАГНУС: Като всички. Мосю Льофевр беше последният швейцарец в Швейцария. От коя страна си?
МОРИС: Полититики.
МАГНУС: Какво е това?
МОРИС: Остров.
МАГНУС: Къде?
МОРИС: В океана. Общо взето.
МАГНУС: Никога не съм чувал за такъв остров.
МОРИС: О, това е много малък остров.
МАГНУС: Макар че, разбира се, островната култура ми е позната. Общо взето. Палми, струва ми се…
МОРИС: Кокосови, мосю.
МАГНУС: Именно. Палми и тези… и тези, е, тези…
МОРИС: Изгреви и залези на слънцето, мосю, шумът на океана.
МАГНУС: Да, именно, това е много стара култура с големи традиции.
МОРИС: Вие сте твърде любезен.
МАГНУС: Какво да се прави, такъв е нашият късноевропейски навик.

Звъни телефонът на рецепцията.

МОРИС: Извинете.
МАГНУС: Търсят мен.

Магнус става, Морис вдига телефона.

МОРИС: Хотел Résidence.

Магнус пристъпва една крачка към Морис.

МАГНУС: Мен ли търсят?

Морис закрива с длан слушалката на телефона и казва на Магнус.

МОРИС: Търсят мосю Льофевр.

Магнус се отдръпва.

МОРИС: (Открива слушалката, говори по телефона.) Не, за съжаление, вече… Това означава, че още го няма. Временно отсъства… Заместник… Не, днес няма да дойде… Точно така, утре може би. Какво да предам?… В случай че утре също не го очакват… Ако е нещо бързо… Но аз с удоволствие, мосю Льофевр ми има пълно, искам да кажа, абсолютно доверие. Всяко съобщение… Не? В такъв случай съжалявам. На вашите услуги. (Оставя телефонната слушалка.) Merde!
МАГНУС: Защо не каза истината?
МОРИС: За всеки случай.
МАГНУС: Смяташ, че мосю Льофевр в най-скоро време ще възкръсне?
МОРИС: Не, но все още не знам какви контакти е имал.
МАГНУС: Мосю Льофевр нямаше никакви контакти.
МОРИС: Всеки портиер има контакти. Тук аз съм нов човек.
МАГНУС: Морис, ти преди всичко си лицемер.
МОРИС: Аз?
МАГНУС: Преструваш се, че съжаляваш за смъртта на мосю Льофевр, а всъщност си много доволен, неговата смърт подпомогна кариерата ти.
МОРИС: Само нещастно съвпадение на обстоятелствата.
МАГНУС: Започвам да се съмнявам в това. Ти може би си просто убиец. Убил си мосю Льофевр.
МОРИС: Не може да се докаже, мосю.
МАГНУС: Не. Но ти си лицемер, това е сигурно.
МОРИС: Мосю!
МАГНУС: Това беше комплимент.
МОРИС: Мосю, трудно ми е да повярвам, че е комплимент.
МАГНУС: Но е така. Лицемерието е първостепенно качество в професията на слугата. Длъжен си да се преструваш, че изпитваш симпатия към всички, на които прислужваш. Преструваш се, че всички без изключение са ти еднакво симпатични. Колкото по-добре се преструваш – толкова по-добър слуга си. Ти си отличен слуга, нали?
МОРИС: Старая се, мосю.
МАГНУС: Аз например съм симпатичен също като другите, нали?
МОРИС: О, не, мосю, вие сте изключително симпатичен.
МАГНУС: Не си християнин, Морис, добрият християнин е длъжен да обича всички еднакво. По-добре кажи: всички са изключително симпатични. Учи се, Морис, помни, че вече не си човекоядец.
МОРИС: Вече не, мосю.
МАГНУС: Избрал си професия, която ти осигурява християнските добродетели – любов към ближния, послушание… Използвай този шанс.
МОРИС: Ще го използвам, мосю.
МАГНУС: И ще бъдеш послушен, нали?
МОРИС: Както пожелаете.
МАГНУС: Все пак това е поразително. Наричам те лакей, човекоядец, убиец, а ти и не трепваш. Много добре, Морис, много добре, мосю Льофевр би останал доволен от теб, а той беше майстор от добрата стара школа. Макар че дори той на твое място вече щеше да се е обидил. Браво, поздравявам те, просто отлично! Ти си още по-голям лицемер от мосю Льофевр! (пауза) Всичко това не е истина. Той никога не е бил лицемер и аз никога не съм го наричал слуга, не, никога, мосю Льофевр беше мой приятел. (Магнус взема вече празната чаша, обръща я с дъното нагоре и така отново я поставя на масата.) Морис…
МОРИС: Моля?
МАГНУС: Нещо в теб не ми е ясно.
МОРИС: Какво, мосю?
МАГНУС: Не мога да повярвам, че твоето лицемерие е, така да се каже, искрено.
МОРИС: Моля?
МАГНУС: Да повярвам, че си лицемерен без отпор, без да се бунтуваш.
МОРИС: О, мосю…
МАГНУС: Ти си младеж, а се държиш така, сякаш живеем в миналия век. Та нали живеем в нова епоха?
МОРИС: В епоха ли, мосю?
МАГНУС: В революционни времена. Твоето поведение не съответства на епохата и затова ми се струва подозрително. Не вярвам, че ще успееш да потиснеш недоволството си. Кажи ми как се оправяш със своята антипатия към мен?
МОРИС: Но, мосю!
МАГНУС: Имаш право, сигурно ненавистта ти е нещо повече от антипатия. И така – как се оправяш с нанавистта си към мен?
МОРИС: Аз наистина не знам за какво говорите.
МАГНУС:Морис, с двуличието ти мога да се съглася, но ти забранявам да ми се подиграваш в очите.Чувал ли си за хотел Insolent[1]?
МОРИС: За онзи срещу хотел Екселсиор?
МАГНУС: Същият, скоро го откриха. Там персоналът плюе в супата пред очите на гостите и е на „ти“ с тях, а както се чува – дори ги биe. Цените са още по-високи, отколкото в Екселсиор.
МОРИС: О, да, те имат отлична клиентела.
МАГНУС: Много съвременен и много моден хотел. Защо не работиш там? Ти си млад, силен, при това си с екзотичен произход, ще те приемат с отворени обятия. Така че защо не си там?
МОРИС: Не съм подходящ, мосю.
МАГНУС: Защо?
МОРИС: Аз съм твърде чувствителен.
МАГНУС: Разбирам, отхвърляш с презрение меркантилизирането на своите чувства.
МОРИС: Не, но бързо се изморявам. Така че, ако става дума за бой… Имам задух, мосю. Физическата работа ме изморява.
МАГНУС: Не ти вярвам. Чисто и просто капиталистическата експлоатация на антикапитализма идеологически не ти се нрави.
МОРИС: Това са само теории, мосю.
МАГНУС: Защо тогава не се заемеш с практиката? Например – връщаш се на твоя остров Поликлиники…
МОРИС: Полититики, мосю.
МАГНУС: Все едно. Там организираш революционно движение и един ден развяваш знамето и обявяваш независимостта. Да кажем, на
„Народнодемократична република Поликитики“.
МОРИС: Полититики.
МАГНУС: „Народнодемократична научно-популярна република Полититики“. Ставаш президент. Републиката получава кредити от Организацията на обединените нации и така пристигаш тук. Живееш в Екселсиор като държавен глава, вместо да бъдеш нощен портиер в този достоен за уважение, макар и вече малко скапан хотел. Защо не постъпиш така?
МОРИС: Не съм помислял за това.
МАГНУС: Ама, човече божи, всички правят така! Да не би да се страхуваш?
МОРИС: О, не, мосю. Доколкото знам, в това няма никакъв риск.
МАГНУС: Абсолютно никакъв. Значи непременно има някакви други причини. Знам! Чувстваш психологическа съпротива, имаш комплекс за малоценност. (пауза) Отгатнах! Чувстваш се неспособен за действие, липсва ти самочувствие. Но това не е сериозно, уверявам те, че можеш да се излекуваш от този комплекс. Революцията е въпрос само на първа- та крачка. Необходим ти е импулс, началото на реакцията, а после всичко ще върви от само себе си. Аз ще ти помогна.
МОРИС: Не е задължително, мосю.
МАГНУС: Революцията не е задължителна?! Сигурно се шегуваш. Да започнем веднага, незабавно, тук!
МОРИС: Как?
МАГНУС: Като начало… Като начало, да влезем в бара.
МОРИС: За съжаление барът е затворен. Извън сезона барът е отворен само до двайсет и два часа.
МАГНУС: Именно! Барът е затворен, а ти ще го отвориш. Собственоръчно, въпреки правилника на дирекцията. Това ще бъде първата ти революционна крачка, преодоляване на бариерата на страха и подчинението.
МОРИС: Не съм сигурен, че ще намеря съответния ключ.
МАГНУС: Тогава ще отвориш с лост, с шперц, със секира, ако трябва! Тук сигурно има някакви съоръжения.
МОРИС: Да, в офиса до противопожарния кран и маркуча има една секира.
МАГНУС: Значи всичко се нарежда отлично. Да вървим!
МОРИС: С изключение на едно.
МАГНУС: На какво?
МОРИС: Аз не пия.
МАГНУС: Но аз бих пийнал с удоволствие.
МОРИС: Съжалявам, но не мога да ви бъда полезен.
МАГНУС: Не можеш ли?
МОРИС: Не.
МАГНУС: Морис, ти ме разочарова.
МОРИС: Без да искам, мосю.
МАГНУС: Ах, ако на твое място беше Гарибалди… или Робеспиер, да не говорим за Троцки.
МОРИС: О, да, това би било прекрасно. Но на мое място съм само аз.
МАГНУС: Излъгах се в теб. В името на революцията.
МОРИС:В името на революцията не мога да ви поднеса никакъв алкохол. Затова пък от мое собствено… (Изважда от джоба си плоска манерка.)
МАГНУС: А правилника?
МОРИС: Никакъв правилник не забранява на персонала на хотела да дава на гостите на същия този хотел известно, неголямо впрочем количество алкохол от личните си запаси. Моля, не се бойте… Безплатно е.
МАГНУС: И така, ти все пак пиеш.
МОРИС: Не, мосю, това би било против правилника.
МАГНУС: А това? (Посочва манерката.)
МОРИС: Нито един правилник не забранява на служител на хотела да притежава алкохол. Разбира се, ако по време на работа не го вкарва в своя организъм.
МАГНУС: А ти не го ли вкарваш?
МОРИС: Не пред свидетели. Да ви сипя ли?
МАГНУС: Надяваш се, че ще откажа, а?
МОРИС: Въздържам се да изложа мнението си.
МАГНУС: Сигурно се надяваш. Затова ще те изненадам. Сипи…
МОРИС: Мосю…

Морис сипва, Магнус пие. Иска да каже нещо, но не може и звук да издаде. Едва след известно време гласът му се възвръща.

МАГНУС: Какво е това?
МОРИС: Спирт. Концентрат от алкохол, деветдесет градуса.
МАГНУС: Нямаш ли нещо… нормално?
МОРИС: Не съм се подготвил, мосю, моля да ме извините.
МАГНУС: Мосю Льофевр никога не би ми поднесъл такова нещо.
МОРИС: Мосю Льофевр черпил ли ви е от своите лични запаси?
МАГНУС: Мосю Льофевр нямаше никакви лични запаси. Това не би му дошло наум.
МОРИС: Затова е отварял заради вас бара в извънработно време, когато е забранено. Нали?
МАГНУС: Глупости! Мосю Льофевр беше безукорен, образцов, дисциплиниран служител и поданик на тази страна. През целия си живот не е извършил никакво нарушение по отношение на своите работодатели, нито по отношение на гражданското право, да не говорим за наказателното право. За него правилникът беше нещо свято.
МОРИС: Как може! Той не е отварял бара дори за вас? Дори за вас не е нарушавал правилника, макар че, както чух, е бил ваш приятел. Вие също ли… бяхте негов приятел…
МАГНУС: Той беше най-добрият ми приятел.
МОРИС: И сега, когато вече не е жив, вие искате да получите от мен нещо, което не можахте да получите от него?
МАГНУС: Накъде биеш?
МОРИС: Ще отбележа само, че вие искате да извлечете известна малка полза от факта, че е умрял най-добрият ви приятел.

Пауза.

МАГНУС: Морис, аз сбърках. Ти си безочлив, арогантен и изобщо тук не ти е мястото. Сядай.
МОРИС: Мосю Льофевр сядаше ли във ваше присъствие?
МАГНУС: Никога.
МОРИС: Тогава и аз няма да седна.
МАГНУС: Няма ли?
МОРИС: Няма.
МАГНУС: Започвам да те подозирам в най-лошото. Щом като нe искаш да си легален революционер, значи си терорист.
МОРИС: Но, мосю, тероризмът е нелегален.
МАГНУС: Слагаш бомби, правиш рекогносцировка на терена за предстоящите акции, набелязваш целите, само за това си приел
работата в този хотел. Признай си!
МОРИС: Мосю, ако съм терорист конспиратор, аз не мога да призная. Това би било против правилника на конспирацията.
МАГНУС: Така е. (пауза) Имам една молба към теб.
МОРИС: Да, мосю?
МАГНУС: Щом ще вдигаш този хотел във въздуха, заедно с мен, разбира се, направи го не по-късно от една седмица.
МОРИС: Чак след една седмица?
МАГНУС: Нали теб те интересува само едно – във въздуха? Един ден по-рано или по-късно, изглежда, за теб няма чак такова значение.
МОРИС: Не, няма чак такова значение, мосю.
МАГНУС: Значи ще направиш това за мен?
МОРИС: С удоволствие.
МАГНУС: И за да не остане нищо нито от хотела, нито от мен, експлозията трябва да е достатъчно силна.
МОРИС: Можете да бъдете спокоен. Щом като вече говорим за това… Ще ми позволите ли сега да се оттегля? Бих искал да се запозная със списъка на гостите на хотела.
МАГНУС: Не!
МОРИС: Но, мосю, това спада към задълженията ми.
МАГНУС: Не ме оставяй сам.

Пауза.

МОРИС: Разбирам. Мосю Льофевр никога не ви е оставял сам.
МАГНУС: Именно. Колко е часът?

Морис поглежда ръчния си часовник.

МОРИС: Нула часа, две минути и четиридесет секунди.
МАГНУС: Много късно и много рано.
МОРИС: Моля?
МАГНУС: Както винаги. Ти мислиш, че аз нямам часовник?
МОРИС: Не мисля.
МАГНУС: Добре, не мисли. Ако питам за часа, то е само защото искам да попитам за часа.
МОРИС: Сигурно, мосю.
МАГНУС: Става въпрос фактът да е обективен.
МОРИС: Така трябва, мосю.
МАГНУС: Аз те питам колко е часът и ти ми отговаряш колко е часът и тогава е налице обективност. Разбираш ли? А не само индивидуална перцепция.
МОРИС: Не съвсем, мосю.
МАГНУС: Не си ли съгласен с мен?
МОРИС: Не разбирам, не напълно.
МАГНУС: Ще ти обясня. Аз питам, а ти отговаряш, нали?
МОРИС: Да.
МАГНУС: И тогава това минава между нас, а не само оттук, не тук! (Показва челото си.) Когато минава само оттук, оставя следи по мозъка.
МОРИС: Кой, мосю?
МАГНУС: Времето.

Пауза. Морис изважда манерката и втори път налива в чашата.

МОРИС: Мосю Льофевр дълго ли е живял с вас?
МАГНУС: Петнайсет години.
МОРИС: И всяка нощ е разговарял с вас?
МАГНУС: Стараеше се във всеки случай. Имаше разлика в равнището. Мосю Льофевр беше честен добряк, но, откровено казано, беше досаден.

[1] Нагъл (фр.). Б.пр.