0
5303

Концепция за интеграция на „патриотите”

Покрай дискусиите за интеграцията на циганите в България възникна и друг, още по-спешен въпрос – възможна ли е интеграция на самонареклите се „патриоти” в обществото ни? Отговорът на този въпрос не е очевиден, тъй като вече  всекидневно се сблъскваме с асоциални прояви на един или друг „патриот”: от насилие над възрастни жени по границата до хулигански прояви по улиците и медиите. Само през последната седмица, за да качат рейтинга на пооръфаната си коалиция, „патриотите” излязоха с „концепция”, според която спрямо цяла етническа група в страната трябва да бъдат предприети наказателни и административни санкции като задължителна трудова повинност и отнемане на социални придобивки при повече от две деца.

Тази т.нар. концепция всъщност не е обикновен политически документ, а е еквивалент на шамар и обида – все едно да се изправите пред някого и да го наругаете, че е мръсен, мързелив, потенциално престъпен и твърде плодовит, и то само поради факта, че е от даден етнос. И след това да го и заплюете.

Представете си, че един швед или датчанин развие сходни концептуални идеи за българите като цяло, без да успее да навлезе във важните междуетнически дистинкции, които ние тук си правим. (На фона на неговата белота и подреденост ние всички така или иначе изглеждаме по-мургави, неспретнати и неспособни да направим Евклидова улична настилка.) Няма ли да се почувстваме заслужено обидени и да го обвиним в асоциално поведение в общия европейски дом? Ей, къде отиваш ти, бе?! Та ние сме тук от 1338 години и сме правили чаши от главите на византийските императори, докато вие още сте се учили да дялкате лодки!

Ясно е, че ако в едно общество – българското или европейското като цяло –  диалогът слезе на такова ниво, него го очаква поне Брекзит, ако не и по-сериозно бедствие. Асоциалността и размяната на етнически обиди разрушава тъканта на общността и нацията, внася напрежения и я кара да се занимава с непродуктивни глупости. Затова реинтеграцията и социализацията на  „патриотите” е от първостепенна важност както за България, така и за света по принцип.

Но да се фокусираме върху родните „патриоти”. Включването им в правителството на Бойко Борисов донесе надежди за „нормализиране” на този феномен. Но, уви, по-скоро стана обратното: ГЕРБ започнаха да се „патриотизират”. Особено след завършването на европредседателството, което беше потиснало донякъде експресивността им, „патриотите” набраха страшна скорост. Което е разбираемо с оглед на задаващите се избори и иначе скромния им управленски продукт, изразяващ се основно в шум и борба с него. Концепцията за циганите засега е поантата в реторическия им ренесанс, но до месец май има много време и със сигурност индустриалното производство на обиди към обществени групи ще продължи. За концепции да се готвят сексуалните малцинства („джендърите”), НПО-тата, атеистите, хората с очила, възпитаните и ако остане време – нормалните.

Какви мерки могат да бъдат предприети за социализацията на „патриотите”? Българската православна църква наскоро препоръча телесните наказания, но все пак само в детска възраст. Да биеш дърто магаре полза особена няма – прави са светиня им по този въпрос! Така че за бой и дума не може да става.

Ако приложим към „патриотите” собствения им аршин, мерките биха изглеждали по следния начин:

1.За бутане и дърпане на възрастни жени: 15 дена принудителен труд в старчески дом;

2. За скандали в самолет и обиди на посланици: 10 дена окопаване на градинките пред летището и носене на куфарите на оскърбените дипломати;

3. За нахлуване в НАТФИЗ и неприлично държане в ресторанти и лафки: 10 дена трудова повинност като сценичен работник или миене на чинии и подове в атакуваното заведение;

4. За редукция на българската култура до потури, пояси, павурчета и развени байраци: задължителна едногодишна магистърска програма по културология;

5. За измисляне на все по-нови „традиции”, свързани с топене в ледена вода или тричане на кучета: 5 дена почистване на речни корита;

6. За редукция на консерватизма до комбинация от лошо възпитание и необразованост: задължителна едногодишна магистърска програма по политология;

7. За колективна обида на цяла група граждани по етнически, расов или сексуален признак: повтаряне на курсовете по гражданско обучение в гимназията, плюс задължителна подготовка и изнасяне на публични сказки из страната за опита на утвърдените демокрации в налагането на толерантност и уважение в междуетническите отношения;

8. За скандал в ефир: спиране на интернета и кабелната телевизия за един месец;

9. За подкрепа на тирани, диктатори, автократични и тоталитарни режими: наизустяване на две глави от „Архипелаг ГУЛаг” на Солженицин;

10. За соцносталгия по здрава ръка и авторитарно управление: едномесечна бригада за вадене на картофи без възможност за ползване на тоалетна хартия;

11. За агресивна ксенофобия: едномесечно лишаване от всякакви продукти, стоки и услуги с чуждестранен произход;

12. За злословене по адрес на ЕС и Брюксел: едномесечен стаж в държавна институция в Туркменистан;

13. За пропаганда срещу половото равенство: една година живот по правилата на Саудитска Арабия;

14. За системни провали във възпитанието на децата по отношение на гореизложените проблеми: отнемане на социалните плащания на родителя и увеличаване на часовете по гражданско обучение на потърпевшите подрастващи. При повече от две деца, към родителя се зачислява и наблюдаващ социален работник.

Моля настоящата концепция да бъде разгледана в Народното събрание, защото тя по нищо не отстъпва на концепцията на вицепремира Каракачанов.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияИ никога не я откриха
Следваща статия„Хибридно“ и „Фейсбук“ богословие