Срещнахме се с пианиста Томислав Байнов, който живее в Германия, в единствения ден, прекаран от него в София. Току-що беше завършил конкурсът „Наследници на Орфей“ в Албена, където той е председател на журито. Освен това той е патрон и на „Арт фестивал“ в Трявна, там тази година за първи път се проведе и международен музикален конкурс за изпълнители. Следващото му завръщане е през ноември, когато заедно с „Ансамбъл Байнов“ ще има серия концерти в четири български града, кандидатствали за Европейска столица на културата през 2019 г.: 8 рояла, 16 пианисти, 32 ръце. Първият концерт е в Пловдив на 16 ноември в зала С.И.Л.А., следва концерт в зала 1 на НДК в София на 18 ноември, на 21 ноември във Велико Търново и на 23 ноември във Варна. Диригент ще бъде Григор Паликаров.
Какво се случи с конкурса в Албена през годините?
„Надежди, таланти, майстори“ се провеждаше първоначално в Добрич и Албена. После трябваше да прекъсне, решиха да има една празна година, вероятно по финансови причини. Но художественият директор на конкурса заяви, че не може да спре заради всички тези млади музиканти, които свирят, подготвят се и които ще изгубят мотивация. Така конкурсът се раздели и се появиха две състезания. В Добрич остана този с предишното име, а в Албена започна конкурсът „Наследници на Орфей“. Тази година беше седмото издание. Така спечелиха младите таланти, които могат да се явят и на единния, и на другия. Идват музиканти от над 15 страни. Ние нямаме ограничения, има всякакъв вид инструменти, включително клавирни ансамбли, което е моята специалност. Отсега каня за следващата година от 4 до 10 септември.
Журито, на което сте председател, всички изпълнители ли слуша?
Да. Често членове на журито са били Ангел Станков и Йосиф Радионов. Тази година имахме нов член, цигуларката Велика Цонкова. Останалите бяха флейтистът Георги Спасов, пианистката Тамара Подубная от Ню Йорк, сопранът Наталия Трошина от Естония, пианистката Хюн Чу Ким от Южна Корея.
Конкурсът се открива с концерт на членовете на журито. Канят се и лауреати на предишни издания. Тази година рецитал изнесе носителят на голямата награда от 2014 г. холандският пианист Кристиан Сандерс, а в концерта на журито участва победителката от миналата година Олга Алексеева.
Голямата награда спечели флейтистката Гергана Иванова, която е ученичка на Георги Спасов и вече е първа флейта в Софийската филхармония. Кларинетистът Стефан Такев, който е ученик на проф. Сава Димитров в Националното музикално училище в София, спечели първа награда.
Разширява се кръгът на музикантите, които участват. Идват от Азербайджан, от Турция – те са на много високо ниво, от Корея, Китай, разбира се, и от Русия, Германия, България.
Следващото ви завръщане е през ноември в Пловдив.
Много съм щастлив, че Пловдив спечели и през 2019 г. е Европейска столица на културата. Това е едно от последните събития през годината. Идеята за този ансамбъл се роди тук, но се осъществи в Германия, защото там бях подпомогнат от клавирната индустрия. Работя с производители на пиана. Често ме питат: „Това шоу ли е?“ Не, това е задълбочен класически концерт. Ние свирим пиеси от Бах, Бетовен, Моцарт, Мийо. Доскоро беше забравено, че има оригинално написана музика за повече от едно пиано. Внасяме и джазови аспекти, като например Рапсодия в синьо на Гершуин. Стараем се да привлечем интереса и на младите слушатели, защото те днес не са толкова много. В Германия дори направихме и образователни концерти. Това е колосален класически проект, с който искаме да запазим културата, защото всички ние знаем, че културата бавно пропада. И ако ние не се погрижим да я поддържаме с музика и работа, тя ще изчезне. Освен това главната ни цел е да припомним традицията от XIX век за ансамбловото свирене на рояли. За нея малко се знае. Преди Първата световна война е имало толкова много композитори и аранжори, които са преработвали различни творби, за да запазят тази музика за по-широк кръг от хора. Представете си, отишли сте на опера, а когато се приберете у дома, искате да изсвирите нещо от това, което сте чули. Не е имало плочи, радио. Но е имало аранжимент за шест ръце или за два рояла на осем ръце. Тогава фамилиите са били многодетни. Менделсон е казал, че около 1850 г. във Виена е имало към 5 000 пиана. Имало е концертни серии, например „Три сестри“. И ето, имало е композитори, създали аранжименти, за да могат трите сестри да седнат и да изсвирят нещо пред родителите и приятелите си. Изваждат нотите и започват да свирят Верди, „Трубадур“ например или „Малка нощна музика“ на Моцарт. Така операта и симфонията са влизали в домовете. Решихме да възстановим тази традиция, изчезнала след двете световни войни. Според моите издирвания след 1912 г. няма никакви данни за оригинални аранжименти на творби за шест ръце. Чак в края на 70-те години започва да се появява тук-там нещичко. Аз съм притежател на една от най-големите библиотеки на нотен материал за свирене от шест ръце нагоре. Имам над 400 оригинални произведения и преработки за шест ръце и над 350 за два рояла на осем ръце. По-малко са за четири рояла. За осем рояла са много малко. Ще спомена великия Карл Черни, създател на хиляди етюди за пиано. Той е преработил увертюрата „Семирамида“ на Росини за осем рояла. В края на XIX век във Виена става наводнение, той написва това произведение и прави благотворителен концерт за пострадалото население. Всички княгини, принцеси, благороднички от онова време са поканени. Всяка има своята партия, а имената им са изписани на партитурата. Сигурно е имало и други пиеси на тези концерти, защото той пише още два квартета за четири пиана. Да не забравяме, че има от Рахманинов две пиеси за шест ръце на едно пиано, от Гурлит, Хорват, Берлиоз, от Шнитке за шест ръце. Така реших да възстановим тази култура. Ние бяхме първите, които записахме диск. Ансамбълът съществува от 1989 г. Тази година имаме юбилей – тридесет години. За щастие често ни канят. Разбира се, не винаги сме на осем рояла. Най-малкият състав е – едно пиано, шест ръце или две пиана на осем ръце.
С колко пианисти работите? Сигурно са повече от шестнадесет.
Ядрото на ансамбъла е от десет пианисти. Общо сме около двадесет колеги. В зависимост от останалите си ангажименти някои се присъединяват към нас за даден концерт. Колегите са от 10–15 страни. Чудесни хора! Много съм им благодарен. Те никога не са ме изоставяли. Дори на 11 септември 2001 г., когато имахме концерт във Ванкувър и всички се страхуваха да летят със самолет, но изнесохме концерта.
А как се осигуряват осем рояла за тези концерти?
Ние работим с производителите в Германия и така осъществих тази своя мечта. Сега сме в преговори за това турне да вземем прекрасни инструменти от фирмата „Щайнгребер и синове“, Байройт. Това е една от трите фирми в Германия, които произвеждат инструментите си само с немски материали. Фабриката се намира до къщата на Вагнер, а малко по-нататък е къщата на Лист.
Да издадем още малко от програмата на тези концерти.
Ще започнем с „О, Фортуна“ на Карл Орф, следват увертюра „Егмонд“ на Бетовен, Ездата на Валкюрите на Вагнер, Росини, Гершуин, Мийо, ще има две оригинални композиции на немски композитори. Подготвили сме и други изненади като бисове. Ако публиката поиска.
Споменахте оригиналните пиеси на Черни. Специално за вашия ансамбъл пишат ли се творби?
Има много колеги, които пишат и в Германия, и в Англия, има от Сърбия, Чехия, Канада, много китайци и корейци. Непрестанно получаваме нови произведения. Дори вече не смогваме да ги изпълним. Имаше една творба на Ърл Браун за двадесет и пет рояла, която се казваше „25 страници за 25 пианисти“. Изпълнихме я на една голяма изложба на рояли в Германия. Имаше стотици инструменти. Като шеф на групата седнах на един „Бьозендорфер“, натиснах копчето, капакът автоматично се отвори и започнахме да свирим. Наложи се и да дирижирам с едната ръка. Има и една отворена пиеса – от един до двадесет и пет пианисти, написана от един американец. Канили са ни да свирим на 150 пиана, но аз отказах, защото това е само умножаване на партията, няма никаква стойност. Това е само копиране. Виждал съм така да свирят и „Картини от една изложба“. Двадесет, тридесет, четиридесет пиана, но свирят едно и също. На олимпиадата в Америка четиридесет и осем пианисти изсвириха Рапсодия в синьо на Гершуин. Ние свирим пиеси, в които всяка партия има смисъл.
Споменахте, че преподавате. Как се променят младите хора?
Много деликатен въпрос. През 80-те години всичко беше въпрос на техника. Публиката изпадаше във възторг, когато някой изсвиреше прекрасно пасажите, октавите без грешка, грубо, неделикатно и квадратно. Сега нещата се промениха. На конкурси и концерти хората вече не искат да слушат компютърни пианисти. Хората искат да слушат музика. Съжалявам за грубия език. И младите хора се промениха и започнаха да обръщат внимание на чувствата, на страстта, на сантименталността. Това беше дълъг процес. Какво време настана – компютърно, телефонно, време на инстаграма и фейсбука. Младежта остана много самотна и чувствата се въздигат по странен начин. Днес ние всички сме ужасно сами. Така се оказва, че можеш да изразиш душата си на сцената. Това също ме провокира да създам ансамбъла, заради възможността да свирим ансамблово. Преди двадесет години го наричаха социално музициране.
Самият аз още от четиригодишен започнах да свиря с дядо ми Никола Байнов малки пиески – от Диабели например. Заедно се учим да се слушаме. Веднъж трябва да водиш, след това да следваш. Ти внимаваш какво прави другият. Така получих прекрасна подготовка.
Казахте, че нямате сезон, а свирите по покана. Откъде са другите покани?
До края на годината нямаме толкова грандиозна изява. Но България е четвъртата страна в света, в която свирим на осем рояла. Първата страна е Германия. Били сме във Ванкувър, който е клавирната столица на Канада. В Италия сме правили два концерта. За догодина имаме покани за Италия – в същия състав ще свирим в Болоня през май. Често свирим в Корея, но в по-малък състав – два рояла на осем ръце. Това е оптимален състав и върви много добре, защото става по-практично и лесно. Следващото шоу е на 26 юни в Тросинген, Германия. Заповядайте и там! Направихме сюити по Клод Болинг, ще ги свирим през октомври. Имам майсторски класове в края на годината в Хонконг. Там бяхме и в началото на лятото. Един млад корейски композитор написа пиеса за остров Джеджу, направихме световната ѝ премиера на два рояла, осем ръце.
Томислав Байнов е завършил Софийското музикално училище и Софийската консерватория. След 1981 г. напуска България. Завършва Висшето училище за музика в Тросинген, Германия, където в момента е професор. Първия си конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия печели на шест години. Следват още много сред които „Сергей Рахманинов“ в Италия. Негови преподаватели по пиано са Джулия и Константин Ганеви, Величка Савова и Йохан ван Беек, а Панчо Владигеров и Лазар Николов са учителите му по композиция.
Томислав Байнов е основател на клавирен ансамбъл „Байнов“. Създател е на „Общество за развитие на свиренето на пиано на няколко ръце“, председател на „Международния клавирен конкурс за изпълнения на шест ръце“. Прави майсторски класове по целия свят – в Германия, Италия, България, Гърция, Китай, Южна Корея.
