0
4827

Корейска музика с български привкус

Тези, които на 14 юни дойдоха в Камерна зала „България“ с надеждата да чуят традиционни корейски мелодии, не останаха разочаровани. Но получиха и много повече.

По време на концерта „Полет над корейската нощ“, осъществен в рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ и с подкрепата на Посолството на Република Корея в София и компанията HanaArt Network, бяха представени цели пет премиери за България на произведения от съвременни южнокорейски композитори, като по този начин пред публиката се разкри един калейдоскоп на композиторска школа с много лица, всяко от които убедително в своята зрялост. В същото време програмата беше прекрасно замислена и уравновесена, не само заради увеличаването на броя изпълнители с всяко следващо изпълнение (което естествено довежда и до плавно натрупване в звуковата маса и в емоционалното напрежение на концерта), но и откъм балансиране на различните  стилове в отделните произведения. Така естествено се редуваха творби с по-изразена мелодичност, основана на корейски фолклор, и такива, по-скоро базирани на сонорно-изразителни принципи.

Тази корейска феерия беше открита с изпълнението на Александър Лиалиос (пиано) на пиесата „Вариации по песента за засаждане на ориз в Сангджу“ от Гонйонг Ли. Представител и основател на третото поколение корейски композитори, Гонйонг Ли още в младостта си отхвърля модернистичните течения и се отдава на създаване на музика, която да отразява неповторимата гледна точка на далекоизточните страни и особено на Корея. В тази негова пиеса фолклорът не остава само на ниво обработка – вместо това е използван за осъществяване на симбиоза с класическите композиционни похвати, която да резултира в изцяло ново светоусещане. Въпреки строгата темперация на инструмент като пианото, заради която трудно би могло да се предаде автентичното звучене на пентатоничния строй, Лиалиос позволи на традиционната мелодия, която често беше и силно орнаментирана, да се излее като едно органично цяло.

Маргарита Илиева (пиано) и Негина Стоянова (цигулка) реализираха прекрасно споен и балансиран дует в „Бяла сянка“ от Суджонг Ли. В тази философска творба, базирана на едноименното стихотворение на корейския поет Донгджу Юн, композиторката се е опитала (по нейните думи) „да предаде сърцето на поет, който е решен да води чист живот с желание да преодолее тъмната реалност чрез прочистване на собствените си чувства“. Незалагаща на корейски фолклор, „Бяла сянка“ се основава на похватите на съвременното звучене, като по този начин предостави особено подходяща разтуха на слуха преди третото произведение на вечерта – „Фантазия Дорази“ от Сонгуон Бак в изпълнение на Маргарита Илиева и Кристиян Калоянов (кларинет), където се завърна корейската традиционна мелодичност. Незабравимо удоволствие беше солото на Калоянов, което мигновено роди в съзнанието на слушателите далекоизточни пейзажи.

И тук беше моментът, в който у мен се оформи щекотливият въпрос: А дали присъстващите в залата корейци виждат същите гледки като нас? Или може би им се струват малко побългарени? Наистина пресътворяването на такива традиционни фолклорни мелодии от един изцяло български състав винаги ще предизвиква най-малкото доза съмнение у слушателя относно автентичността на получения резултат, особено като се има предвид, че реален контакт между изпълнителите и корейските композитори не е имало. След концерта запитах Александър Лиалиос дали смята, че се е справил с тази трудна задача – да предаде естетика, морал и идеи, напълно чужди на нашите собствени, и то без да има напътствията на създателя на творбата. „При изпълнение на някои съвременни композитори, които залагат на силно технически средства в музиката си, често се изисква много активна работа с тях, за да се постигне успешно пресъздаване на идеите им. Но в други случаи, както смятам, че се получи този път, развитата изпълнителска интуиция е водач, на когото аз лично се доверих и мисля, че резултатът беше добър.“ Съдейки по аплодисментите в залата, където присъстваха множество представители на корейското общество в София, съм склонна да смятам, че Александър Лиалиос е прав в преценката си.

След красивите корейски пейзажи във „Фантазия Дорази“ публиката имаше шанс да чуе „Точки, линии и равнини“ от Джонгянг Бак в изпълнение на Маргарита Илиева, Негина Стоянова и Теодора Атанасова (виолончело), като творбата се основава на книгата със същото заглавие от руския художник Василий Кандински. Опитвайки се да предаде пиктографските елементи от книгата чрез музикални средства, творбата залага предимно на авангардни похвати и хроматични пасажи, а присъствието на тройна имитация беше особено ефектно в изпълнението на състава.

Концертът завърши с „Нощен полет“ от Хьокджин Шин – творба, вдъхновена от романа със същото заглавие на Антоан дьо Сент Екзюпери. Реализирано от Маргарита Илиева, Негина Стоянова, Теодора Атанасова и Кристиян Калоянов, постмодерното произведение се характеризираше с изненадваща мелодичност, а звуковата маса и тембровите нюанси на четиримата изпълнители спомогнаха за драматичното предаване на събитията от книгата, по този начин оформяйки един прекрасен финал на концерта.

Чрез това събитие „Софийски музикални седмици“ продължава тенденцията си за установяване на международни и междуинституционални партньорства в музикалния живот у нас и затова не е изненадващо, че организаторите получиха поздравителни адреси от Министерството на културата, Столична община, Съюза на българските композитори и Асоциацията на корейската общност в България. Този концерт беше една подобаваща първа крачка към дълготрайно приятелство с Асоциацията на корейските композитори и с корейската музикална общност като цяло и можем само да се надяваме, че в следващите издания, когато пандемията вече няма да пречи на пътуванията, самите композитори също ще могат да присъстват на тези концерти – мостове. А организирането на съпътстващи майсторски класове по композиция биха отворили още по-големи възможности за колаборация между България и Южна Корея.

Калина Томова е завършила класическо пеене и музикознание в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В момента е докторантка по музикознание към Института за изследване на изкуствата, БАН.