Опера Пловдив, „Коса“, мюзикъл. Музика Галт МакДермот, либрето и текст на песните Джером Рагни и Джеймс Радо. Режисьор Веселка Кунчева, сценограф и костюмограф Мариета Голомехова, хореограф Явор Кунчев, помощник-костюмограф Гергана Мантърлиева, помощник-режисьор Тодорка Митковска, фотограф Alexander Богдан Thompson. В ролите: Николай Воденичаров-Никеца (Бъргър), Цвети Пеняшки (Клод), Елена Сиракова (Шийла), Майкъл Флеминг (Хъд), Йоан Попов (Улф), Едит Унджиян (Джини), Гергана Цакова (Дион), Калина Костова (Криси), Гергина Пейкова (Рони), Габриела Стамова, Елин Стоянова, Михаела Гончева, Тодор Борисов (други хора в „племето“). С участието на хора, балета и оркестъра на Опера Пловдив. Представление на 17.IV.2026, Национален дворец на културата, София.

Може да не ни се вярва, но само след година-две легендарният мюзикъл „Коса“ ще навърши 60 години, повече от половин век. Премиерата му извън Бродуей е на 17.Х.1967 г. в Joseph Papp’s Public Theater, на Бродуей дебютира през април следващата година, 1968-а. Успехът е зашеметяващ, играе се 1750 пъти (и продължава да се радва на десетки пресъздавания). Не по-малко зашеметяващ е и успехът на филма „Коса“ (1979), режисиран от Милош Форман. Поне в съзнанието ми стои така, зашеметяващо – това е един от филмите, които съм гледал най-много (отстъпва само унгарският „Плешивото куче“ с групата Hobo Blues Band в главните роли). В класацията на жена ми Живка обаче „Коса“ няма конкуренция – абсолютен лидер е. Така че може да се разбере вълнението ми, когато Пловдивската опера обяви, че ще прави „Коса“ под режисурата на една от най-впечатляващите, търсещи и талантливи български театрални иноваторки и сътворителки Веселка Кунчева. Забележителен е пътят ѝ от куклите до „Коса“ и той е осеян с триумфи, успехи, неуспехи, експерименти – всичките ярки и релефни (последният ѝ експеримент е спектакълът „Любов като лято“, показа го в Театър „Азарян“). Прибавям успешното пресъздаване на друг митичен мюзикъл – рок операта „Иисус Христос Суперзвезда“ на Андрю Лойд Уебър, и става пределно ясно защо интересът ми се заостри като меч. 

Може би първото, което трябва да изясня (по примера на Веселка Кунчева) – в България римейкът е на мюзикъла, не на филма. Това е важно уточнение, защото между тях има разлики и те биха могли малко да объркат зрителското възприятие (за разлика от „Иисус Христос Суперзвезда“, където албумът засенчва киното, при „Коса“ е обратното – филмът напълно доминира). Не са кой знае колко много, но пък леките, фини пренастройки, сторени от сценариста Майкъл Уелър и режисьора Милош Форман, просто са гениални: преобразената Шийла, която от водачка на „племето“ е показана като задоволена нюйоркска бомондка; Клод, който става пришълец от провинцията (дали пък не от Ръждивия пояс?), малко захлупен (Веселка Кунчева запазва тази легенда в своята интерпретация – Клод идва от град Манчестър, по-вероятно от щата Върмонт, отколкото от Ню Хемпшир); и най-важното – вместо на война да отиде Клод, който е получил призовката, на самолета за Индокитай се качва Бъргър – най-лудешкият и най-очарователен хипар, водачът на „племето“. Друго, пред което свалям шапка на Уелър и Форман, е решението да връчат на Шерил Барнс, невероятната певица и актриса, изпълнението на песента Easy to Be Hard, превръщайки я в изоставена от Хъд съпруга с мъничко детенце – сцена, която винаги е късала сърцето ми и на която всеки път роня сълзи (Барнс, между другото, участва и в „Иисус Христос Суперзвезда“, придружава също Ленард Коен на европейско турне през 1976). Изобщо филмът с мъничките си „поправки“ стана за нас, младите през 80-те, символ на свободата и неприемането на всяка принуда и власт. Символ на несъгласието като начин на живот…

Веселка Кунчева си дава сметка за това послание: „Коса“ – казва тя – не е просто мюзикъл, а акт на непокорство! Ритуал по отхвърляне. Отхвърляне на нормалното, на удобното, подреденото, на приетото за даденост“. И тук е голямото предизвикателство при поставянето на сцена на едно такова произведение, което в самата си същност отхвърля, всичко отхвърля: да създадеш и представиш един спектакъл вече не е отхвърляне, няма как да бъде, вече е конструкция; градеж и строеж. И на това предизвикателство Веселка Кунчева отговаря смело и талантливо: успява умело, с усет и находчивост, да управлява солидното количество актьори на сцената, да ги удържа в компактно множество и в синхронията на танцовите движения. Хореографията на Явор Кунчев помага в това: тя не се отклонява твърде от тази на оригиналния мюзикъл, в същото време е достатъчно пъргава и жива. Честно казано, точно тук беше най-голямото ми любопитство: дали ще успеят българските артисти да са съответни на високите коти, покорявани с лекота от американските им колеги танцьори. Може да се каже, че на едни осемдесет процента успяваха. Но това, в което успяваха най-красноречиво, бяха гласовите партии: Елена Сиракова като Шийла, Николай Воденичаров-Никеца като Бъргър и Едит Унджиян като Джини определено ни преместиха на бродуейската сцена със своите изпълнения – солиден вокален диапазон, чувствено обагрен, извикващ трепет и възторг. Изобщо „Коса“ на Пловдивската опера е сполучлив спектакъл, с мощни изригвания, които заредиха публиката с въодушевление и възхита. И ѝ напомниха, че голямото изкуство си има и своите български превъплъщения…

Джеймс Радо споделя импулса, предизвикал създаването на либретото: „По улиците, парковете и хипи районите срещахме такова силно вълнение, че помислихме, че ако успеем да предадем това градско вълнение на театралната сцена, ще бъде чудесно“. И да, успели са, предали са го… Предава го и българският мюзикъл. А във време, когато ценностите, изповядвани в „Коса“, губят все повече здрава почва, от това няма нищо по-важно, нищо…