0
1192

Космически зебри

Елица Баръмова-Барамó, Воля

Изложбата „Ангели хранители“ на Елица Барамó в галерия A cube contemporary в София продължава до 19 ноември 2022 г.

Изложбата „Ангели хранители“ е четвърти последователен етап от дългогодишно  разработвания проект „Седиментен процес“ – визуален език, чиято основна цел е да пресъздаде усещане за движение на триизмерна форма с живописни средства. Но не движение според законите на Нютон, преместване на обект в пространството и времето (линейно или ротационно), а движение само по себе си, отстранено от общоприетото понятие, разграничено от материалността, макар и базирано на нея. Елица Баръмова-Барамó извежда движението като самостоятелна категория в живописта. Първият етап от този дългосрочен проект е наречен „Архитекта“ –абстрактни композиции с акрил и пастел, съпроводени от концептуални текстове. Вторият етап е „Отминаващи и оставащи пейзажи“. В третия етап – арт филма „Споделени пространства“, картините от първите два етапа са раздвижени и озвучени от авторски текстове. Tака се получава сюрреалистичен разказ, авторът влиза в диалог със зрителя слушател, споделяйки свои търсения и разсъждения. Филмът е последван от заснет пърформанс, в който самата художничка е главно действащо лице. Настоящата изложба доразвива и частично финализира експериментите от първите три етапа.

Многобройни са препратките, символите и метафорите, които Барамó въплъщава във всяка своя работа. Не по-малка роля играят и интуитивните ú съждения и усещания. Настоящият текст няма за цел да проследи всички асоциативни връзки, а и не е необходимо. Авторката предоставя свобода на зрителя да интерпретира и дори да трансформира образа според своя субективен възглед.

Събирайки и компресирайки познания и интереси от сферата на живописта, физиката, Античността и философията (източна и западна), Барамó създава своя собствена интерпретация на движението върху двуизмерна, статична плоскост чрез вертикални, хоризонтални и диагонални сечения на една форма, фрагментирайки я и изграждайки я отново от съставните ú части, прибавяйки нови връзки между тях. Завъртайки образа около оста му, или около няколко оси, интензивно променящи началната и крайната си точка, деформирайки обекта, тя постига динамизъм и напрежение. Барамó прави зрителя свидетел на напречен разрез, дисекция на движението, за да го изгради отново.

За да разреши проблема, който си поставя, тя използва евристичен подход, съчетава рационално с ирационално мислене и изразяване, логическо – с непосредствено възприятие.

Елица Баръмова-Барамó, Почти механично пиано, фрагмент

Композициите са само видимо абстрактни, но веществено материални и плътни образи. В голяма част от тях са загатнати познати анатомични, природни форми, фигури и елементи (с абстрактни връзки между тях), подсказани и от заглавията на всяка от творбите. В проекта „Ангели хранители“ картините са озаглавени с поредица от заглавия. Този подход набелязва метаморфози на творбата, маркира онази множественост на образа, способна на диалог във времето и присъща на живата природа. Настоящата концепция е развитие на предишен проект („Архитекта“), в който е представен диптих от концептуален текст и образ: две изразни средства в търсене на плурализъм във възприятието, без да има водеща компонента. Този процес на осмисляне е доразвит в проекта – споделя Елица.

Палитрата е редуцирана (чрез буквалното изтласкване на цветове с учебника по пластична анатомия на Бамес в пърформанса, част от филма „Споделени пространства“), натурата е трансформирана, някои от композициите са монохромни, така зрителят се концентрира върху динамиката, без да бъде разсейван от ярък колорит. На места фигурите са „перфорирани“. Отворите представляват комуникационен канал с други пространства и цивилизации. Плътността на формата е нарушена, за да осъществи връзка с незримото.

Барамó търси дългосрочна комуникация със зрителя, дава му възможност да участва в творческия процес на възприятие чрез промяна в колорита на изображението посредством цветна плака, отделима механично (отнася се до композициите „Гледна точка“ и „Седмица). Този акт тя озаглавява „Червена стая“. Червеният тон е оптична метафора, препратка към тъмната стая, където негативът се превръща в позитив и където намират отражение настоящите международни събития, в очакване на добрите новини (Е. Б.). Както изложбата, така и притежанието впоследствие на нейна творба позволява интерактивна намеса.

Елица Баръмова-Барамó, Ангел пазител

Загатващи, наподобявящи, преобразуващи, сътворяващи нова реалност, работите на Барамó търсят отвъд познатото, видимото, осезаемото, същевременно често осланяйки се на емпиричното. Те са снопове слънчеви лъчи, осветяващи мрака, те са драперия на антична скулптура, те са танц на Дервиш, страстно фламенко, екстаз, състояния на духа. Те ни отвеждат към знанието за не-знаенето, към себепознанието. Те са огнено изригване, рефлектирало в извънземни космически образи, докоснати от земни прашинки. Безплътни ангели или човешки същества. А може би са космически зебри без отражение, без огледален образ, без сянка. Сянката на зебрата няма райета (Рьоне Шар). Те са всичко това и още нещо…

Събитието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура.

Елица Баръмова-Барамó е художничка на свободна практика, с редица международни изяви. Работи в областта на живописта, графиката, приложното изкуство и графичния дизайн. Има магистърска степен по „Илюстрация“ (днес „Книга и печатна графика“) към Националната художествена академия, София, член на СБХ от 2007 г.