Понякога името на режисьора подвежда – отиваш да гледаш определена естетика, а се оказваш в друг филм. Понякога началото на историята подвежда – решаваш, че те очаква определен жанр, а после сюжетът „завива“, или сменя рамките повече от веднъж. В добрите си попадения фабулата също „подвежда“ – мислиш, че знаеш накъде отива разказът и дори как ще завърши, но… изненада, възможен е и друг развой на събитията. Не всички зрители обичат да бъдат „подведени“, но понякога „рискът“ си струва.
На моменти забавен, често суров, но неизменно енергичен и пълен с идеи, „Хванат в кражба“ е доста различен от обичайните филми на Дарън Аронофски – творец, пристрастен към психологическата драма, с елементи на трагедия, психотрилър или дори хорър.
Привлекателността на тази история в духа на Гай Ричи, разказана с целенасочено небрежен тон и носталгична нотка и все пак белязана от стила на Аронофски, е съсредоточена в действащите лица и в начина, по който той е избрал да ги представи. Всъщност именно неговата режисура придава на „Хванат в кражба“ истинска индивидуалност и позволява на някои персонажи (като братята ортодоксални евреи и тяхната майка) да не се превърнат в клише и да не приличат на други образи в сходни ситуации.
В изходната точка ни чака Ханк Томсън, бейзболна звезда от гимназията и настоящ барман. Той пие доста и сънува кошмари за автомобилната катастрофа, която е убила най-добрия му приятел и е сложила край на обещаващата му спортна кариера. Най-хубавото нещо в живота му е връзката с парамедика Ивон, която неуморно и търпеливо го измъква от кофти ситуации. После съседът чешит му оставя „на хотел“ котарака си и животът на Ханк отново се преобръща… Дали е добро момче, което прави грешни избори в романтична драма, или лошо момче, което няма право на избор в гангстерски екшън? И двете не звучат като сюжет на Дарън Аронофски… Но той доста се е постарал да превърне криминалния роман на Чарли Хюстън, ако не в незабравимо, то в мрачно, ефективно и елегантно кинозабавление – в пълен контраст с предложенията, които обикновено поднася на публиката.
Противоречивата природа на „Хванат в кражба“ може да бъде обобщена в едно кратко изречение: забавен трилър, погълнат от тъга. А сега да разнищим дългата версия. Забавен – да, но редом с колоритните персонажи черният хумор на филма е по-радикален от средното ниво. Забавен трилър – ясно, гледали сме го, разпознаваме го и от влиянията, белязали екранното решение на Аронофски: от френетичния екшън при Гай Ричи, през естетизираното насилие на Тарантино до абсурда а ла братя Коен. Но тук, редом с преливащите ярост, жизненост и желание за всяване на безпорядък, откриваме типичния за Дарън Аронофски интерес към визуалната изисканост и провокативния тон, граничещ с лошия вкус; както и един истински протагонист мазохист – съвсем в традициите на „черния“ роман. Защото в „Хванат в кражба“ ударите болят, куршумите убиват, а проследяването на съдбата на този млад мъж на кръстопът се оказва доста трогателно начинание – до голяма степен благодарение на играта на Остин Бътлър.
Колкото до тъгата, тя е ключът към „емоционалната интелигентност“ на филма. Тъгата е пропила на всички нива. От „скорсезианската“ вселена в този трилър, за който се твърди, че е директно вдъхновен от After Hours (1985, реж. Мартин Скорсезе); през завръщането в Ню Йорк от 90-те години на ХХ век (където Кулите близнаци все още са си на мястото) и носталгията по ъндърграунд културата, уловена с възхитителна документална прецизност; до мъката на Ханк, попаднал в адска спирала от хаос и насилие.
В „Хванат в кражба“ няма нищо предвидимо (напук на критиците, които смятат, че сюжетът във филмите на Аронофски трябва да е само „аксесоар“ за авторското кино). Привърженик на контрастите (вяра/религия, плътско/духовно), режисьорът ускорява и забавя хода на събитията, което често „възпрепятства“ механизмите на разказа, блокирани от безкрайна тъга и от безпомощността на един герой по неволя – понякога егоист, друг път твърде самоуверен, но истински уплашен, който несъзнателно сее смърт в Ню Йорк… Когато авторите изоставят пътя „пародия на пародията“ и възприемат по-мрачен подход, историята излъчва неподправена емоция, като същевременно предразполага към размисъл върху изгубеното щастие и трудността да се ориентираш в общество, където си принуден да играеш роля, наложена от определени хора, които няма да ти предложат нищо в замяна…
Не може да се твърди, че „Хванат в кражба“ се придържа към творческата философия на Дарън Аронофски, но пък го представя като режисьор, готов да поеме всякакъв риск. Така проявата на дързост, която го отвежда извън зоната му на комфорт, дава възможност за наслада без ограничения. И превръща един разхвърлян и малко объркващ калейдоскоп от котка, гангстери и мръсни номера в свирепо забавен и забавно жесток film noir.
