Украйна продължава да си остава тема най-вече за краеведите. Видно е, че Катрин Аштън и Ангела Меркел четат, както изглежда, всяка по своему, своите си, леко различни една от друга, краеведски студии за Украйна. Видно е също така, че и Путин е силно заинтригуван краевед.
Само че той е по-подготвеният краевед, за наше, европейско, съжаление. Или поне такова чувство имам. Почна да става много притеснителна слабата краеведска подготовка на европейските институции. Как иначе би трябвало да тълкуваме мудните ходове, бавното наместване, неадекватното често говорене. Разбира се, ясно е, че европейската външна политика е нещо, извънредно сложно за натъкмяване и стъкмяване. Интересите на едни не съвпадат изцяло с тези на други. Някои газопроводи не минават отнякъде. Добре, но нали и затова сме съюз, за да сме едно.
В цялата тази краеведска конференция всичко като че ли е кристално. Поне на пръв поглед. Всекидневно се информираме за ставащото в Украйна, за силите, които се пресичат и засичат в тази страна. Всеки ден Украйна е тема в очите на света. Ставаме и заспиваме с това, но въпреки всичко продължаваме да гадаем какъв ще е крайният изход.
В неделя Крим ще бъде центърът на света. Този референдум от правна гледна точка е много проблемен, както добре се знае. Само че в краеведско отношение той ще изиграе важна роля. Дали Крим ще стане част от Русия, ще видим, но така или иначе случващото се там концентрира внимание върху този край и върху неговата важност. До истинска война между Русия и Украйна няма как да се стигне. Позволявам си да направя такава прогноза, поемайки риска близкото бъдеще да ме опровергае. Но все пак мисля, че един такъв военен конфликт изглежда направо абсурдна възможност в съвременните условия и при разпределението на силите.
Разбира се, всички сме наясно, че в днешните си граници Украйна е държавно образувание, което е взривоопасно и което най-вероятно ще премине през преструктуриране.
Лошото е, че перспективите за развоя на този конфликт включват, освен другите възможни последици за България, и вълна от имигранти. Изгледите за това не са големи, наистина, но все пак не бива да бъдат подценявани. Евентуален поток на бежанци от Украйна към България не е изключен, макар и да не представлява особено реалистична възможност.
По-сериозно предизвикателство пред българската външна политика е фактът, че разместванията в Украйна може да доведат до нарушаване на установени правни норми, които гарантират статута на българското малцинство в тази страна. Тук българската дипломация трябва да бъде особено активна, защото извършените междувременно от новата украинска власт законови промени, регламентиращи статута на така наречените „местни езици”, засягат пряко и българския етнически елемент. От гледна точка на националния ни интерес е извънредно важно да се помисли за това как ще бъде поставена българската общност в Украйна при едно евентуално преструктуриране на страната. Въпреки че отделянето на Крим не изглежда особено вероятно, както казах по-горе, ясно е, че тази държава е изправена пред фундаментално реформиране. Да, вярно е, че големите краеведи по-скоро демонстрират сила, а не търсят реална промяна. Но Украйна вече е различна и затова трябва много бързо да приведем оптиката си към нея в изрядност. Нарочно употребих този русизъм, за да подчертая това, че българската политика към една нова и преформулирана Украйна ще е разумна, ако не е заета само с газопроводите.
Междувременно научихме нещо много вълнуващо. Български доброволци се отправят към Крим, за да се бият в защита на Православието. Поне според информацията, която аз получих от някои български медии, тези наши опълченци са се включили в отряди, ръководени от сръбски командири, представящи себе си за наследници на сръбското четническо движение. Което, както знаем, е свързано кръвно с българската национална кауза. Безспорно, последната историчека особеност няма пряко отношение към защитата на Православието в наши дни.
Павел Чернев и Симеон Костадинов ще оказват помощ на православните си братя в Крим. Част от мотивацията на потеглилите на бой български четници се състояла и в защитата на правата на българското малцинство от посегателствата на „бандеровците от Киев”. Интересно начинание, безспорно, но интригуващо и с това как точно православните българи в Украйна се вписват като самостоятелен и уважаван като такъв субект в евразийската стратегия на Русия. Поради което и се питам относно смисъла в мисията на нашето самосформирало се войнство. Работата обаче наистина е деликатна и за това още веднъж казвам, че българската политика по въпроса не може да си позволи празни и формални движения. Опасност съществува и не трябва да бъде подценявана. В същото време „православни” акции като тази на споменатите по горе четници само вредят.
Между другото, краеведството възниква исторически късно. То, всъщност, е генетично свързано с образуването на националните държави.
Какво нещо! Ако си толкова централен, колкото е Украйна, все си оставаш интересен преди всичко за краеведите.
