0
1930

Кралят

Денят му беше запълнен до последната секунда. Събуждаше го, както винаги, княз Мишин. Той започваше да гъделичка босия му крак с големите си разперени сиви мустаци и това беше достатъчно. Беше забелязал, че княз Мишин ходи някъде през нощта, дори в просъница като че ли му се счуваше, че долавя далечен шум от битка, това трябва да беше онзи бандит Рижия, с издълбаната от белези муцуна, но подробности не знаеше, а и честно да си каже, не се интересуваше. Той вече от много малко неща се интересуваше. Важното беше, че княз Мишин сутринта беше на линия, за да го събуди.

След като изпиеше чая, правеше оглед на караула. Ако караулът беше в градски отпуск, той го заместваше с бобени зърна, зърната бяха едри, шарени и чудесно се справяха със задачата си, защото бяха много изпълнителни.

След това по калдъръмената пътечка слизаше към градината на дон Доматос. Дон Доматос винаги имаше от какво да се оплаче – например от тежката, почти лилава сянка на ореха, както и от косовете и осите, а също и от огромните стръкове коприва, с космати като тарантули листа, която растеше покрай оградата.

Задължително трябваше да мине и край огнището, където готвачът готвеше обеда. Но днес готвачът не беше дошъл на работа и за обед той трябваше да се примири със сухоежбина.

Вечерните занимания включваха игра на табла. Обикновено играеше с краля на съседното кралство. Сядаше срещу огледалото и преди да започнат играта, дълго си разменяха любезности.

Накрая, преди съвсем да се стъмни, заставаше пред окачената на стената голяма географска карта на целия свят. Понякога се приближаваше съвсем плътно до нея и и се взираше в една от страните, търсейки едно градче. Градчето го нямаше на картата, не беше отбелязано там, на картата бяха само столиците на държавите и най-много по-големите градове, но той не знаеше това и все го търсеше.

Лампа не палеше, защото пестеше ток. Лягаше си и докато заспи, слушаше гласовете на улицата. Обикновено минаваха трите момчета от Дома, които по цял ден кръстосваха улиците и просеха пари от хората. Когато минаваха край къщата, той ги чуваше да казват:

– Дядката съвсем изкуфя. Разправят, че си мислел, че е крал. Абе някой ден трябва да го оберем.

Но момчетата бяха още малки и само си приказваха. Кралят нахлупваше ушанката, завиваше се презглава с одеялото, като в скафандър, и се заричаше утре всичко да е много по-тържествено, както подобава на един крал, да се разпореди да дойде духовият оркестър, фанфари, непременно да има фанфари, и караулът да е строен, а не тези бобени зърна, готвачът да сготви тържествен обед.

И едва после, след тържествата, процесията вече ще може тържествено и бавно, както подобава за един крал, да се отправи извън селището, към каменния град.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияПриродата на хумора
Следваща статияХроники на едно течно общество