Световната оперна прима Красимира Стоянова и великолепният тенор Милен Божков ще изпълнят на 15 юли, по време на 14-тото издание на Опера в Летния театър във Варна ролите на Аида и Радамес във Вердиевия шедьовър, поставен през 2001 г. от Франко Дзефирели за родния град на композитора Бусето.

Правата за постановката са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.

Щастливи сме, че след миналогодишното концерно изпълнение на „Отело“ с най-добрата Дездемона, Красимира Стоянова, и чудесния дебют на Милен Божков като Отело сега във Варна отново ще имаме привилегията да ги чуем в „Аида“. Поводът е 210-годишнината от рождението на Джузепе Верди и 100-годишнината от рождението на бележития оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Красимира Стоянова триумфира като Аида на много сцени, а изпълнението ѝ в Teatro Real в Мадрид преди няколко месеца възхити критиката с „благородството и изяществото“, „финеса и възхитителните пианисими“ на „истинската дива на вокалното изкуство“.    

Красимира Стоянова: Във Варна ще пея поредната си „Аида“. Гостувала съм с „Аида“ в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и в други театри. Преживяването в Мадрид беше специално, защото дебютирах на сцената на огромния и много впечатляващ Teatro Real. Залата беше препълнена, оркестърът – разкошен, колегите – прекрасни. Участвах в постановка на Уго де Ана, който не е от най-лесните режисьори, но ние двамата се сприятелихме до такава степен, че започнахме да мислим еднакво, а това понякога може да се окаже и нездравословно (усмихва се). Аида, както и всяка роля, се изменя според обстановката. Певецът може да даде нови посоки на интерпретацията си, повлиян от конкретната постановка.

Уго де Ана и преди него Франко Дзефирели поставят върху „Аида“ своя авторски знак като режисьори, сценографи и костюмографи. Изглежда, този Вердиев шедьовър провокира режисьорите да вложат цялото си авторско Аз именно в тази творба. Така ли е и при солистите?

Красимира Стоянова: Да, от гледна точка на техниката и в чисто професионален план това е вярно. „Аида“ е едно от най-популярните произведения, които до голяма степен са не само употребени, но и се злоупотребява с тях, като се допускат повърхностни постановки. В този смисъл ние, солистите, трябва да противодействаме, като се стараем да поднасяме нашия различен и задълбочен прочит. Няма малка и голяма сцена, няма бързо конструиран спектакъл. Трябва да се вниква в дълбочина, в същността на творбата, иначе става халтура.

Милен Божков: „Аида“ е една от големите оперни творби с грандиозни сцени, които изискват подобаващ сценографски подход. Но някои творци го пренебрегват и радикално се намесват в средата. Гледал съм например една „Аида“, с абсолютно изчистен декор, всичко в бяло и само един двоен червен фотьойл в средата на сцената. Цялото действие се развиваше около него, върху него, под него. Артистите, „снабдени“ с едни шапчици и свирки Happy Birthday, също обикаляха около въпросния фотьойл (засмива се). Но да оставим това. Аз съм щастлив, че миналата година успях за първи път да направя „Аида“ в една мащабна постановка за най-големия театър на Полша, Teatr Wielki във Варшава.

А сега ще бъдете любимият Радамес на Аида – Красимира Стоянова, вашата Дездемона от миналогодишния „Отело“ тук, във Варна. Какво означава да пееш с Красимира Стоянова?

Милен Божков: Определено се вълнувам. Когато пееш с такъв колос на сцената, като Красимира Стоянов, е задължително да се доближиш до нейното ниво. Чувствам тази голяма отговорност и сега, още повече че става дума за родния град. Винаги ми е приятно да се завръщам тук и да пея пред роднини и приятели. 

Красимира Стоянова: По този повод си спомням думите на един съвсем млад български певец – Емил Павлов, тенор в Софийската опера, който сега набира скорост. „Госпожо Стоянова, искам да се сравнявам със себе си“, ми каза той. Не е ли наистина така?

Милен Божков: Вярно е. Като излезеш на сцената, всъщност си сам и как ще се представиш, зависи най-вече от самия теб.

Как се постига съвършената вокална техника, която издига на друго енергийно ниво и певеца, и зрителя?

Красимира Стоянова: Няма една-единствена съвършена вокална техника. Това е по-скоро личностен процес, доколкото един човек има необходимост да се задълбочи в нещата. Смятам, че това е много индивидуално и всеки има своето лично ниво, което следва. Някой може да почисти много щателно ориза (усмихва се), да огледа всяко зрънце от всички страни, за да се получи най-хубавия пилаф или – ако предпочитате, ризото, но друг няма да е толкова старателен. Ето един нагледен пример, който – без да сравнявам духовното с материалното, обяснява разликата в нивата и целите, които хората сами си поставят.

Милен Божков: Гласовата хигиена също е важна. Трябва да се съобразяваш с какво се храниш, как спиш, с кого и за какво говориш. Да, всичко това се отразява на гласа и психиката на певеца.

Красимира Стоянова: Напълно съм съгласна. Ако злословиш за някого, ако злорадстваш, няма как след това да излезеш на сцената и да изиграеш и изпееш блестящо ролята си.

Милен Божков: Силата на изречените думи винаги се връща върху теб.

Защо Дзефирели продължава да вдъхновява?

Красимира Стоянова: Не познавам лично Дзефирели, но съм работила с негов асистент, който беше наследил духа на този знаменит филмов и оперен режисьор. Пищните му постановки на опери от Верди, Пучини, Бизе и Моцарт, екранизираните версии на „Отело“, „Травиата“ и „Палячи“ – и не само те, остават висш еталон за творчество. Всичко, което той прави на филмовия екран и оперната сцена, е много мащабно, много театрално и много красиво.

Милен Божков: Не съм участвал в постановка на Дзефирели, сега навлизам в неговия стил и съм щастлив, че имам тази възможност.

Красимира Стоянова: Дзефирели винаги се е съобразявал на първо място с певците, не е издевателствал над тях, както постъпват някои режисьори. Наскоро гледах спектакъл на „Набуко“, в който цялата сцена беше обгърната с гъст дим, нищо не се виждаше. Съжалих моите колеги, които в този момент трябваше да пеят. Освен че димът е опасен за гласа, певецът може да отключи някакви алергии и представлението да се провали. При Дзефирели подобно нещо би било немислимо. Ето сега в „Аида“ вместо дим спускат един лек, почти прозрачен транспарант, който създава много интересна атмосфера. Гледала съм „Травиата“, „Бохеми“, „Турандот“ и други постановки на Дзефирели, в които той винаги постъпва по същия начин. Един велик творец, който умее да вдъхновява хората около себе си, за да постига заедно с тях ядката, същността на нещата.

След „Аида“ в Опера в Летния театър ни предстои още едно вълнуващо преживяване – „Тоска“ на 16 август, когато под палката на маестро Павел Балев, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, ще ви аплодираме в ролите на Тоска и Каварадоси. Къде ще ви отведат следващите ангажименти?

Красимира Стоянова: След концертите с Верди, Реквием в Гран Канария и Тенерифе планирам майсторски клас в Театър Нордхаузен в Германия, на който маестро Павел Балев е генерален музикален директор. Поканена съм да пея Верди, Реквием и в Операта в Цюрих, която подготвя за случая балетна постановка. Следва „Тоска“ във Виенската Щатсопер и т.н.

Милен Божков: След Варна продължавам с „Аида“, ангажиран съм за един спектакъл в Залцбург и два спектакъла във Варшава. По-нататък ще пея „Отело“ в Стара Загора и „Саломе“ във Франция.