Ще започна с една конкретна история, разказана ми преди много години от мой приятел. По онова време той живееше в Световрачене (до София) и имаше познат от селото, който на свой ред работеше като таксиметров шофьор. Човекът качил веднъж насред града пътник, потеглил с включено на вълните на „Сигнал +“ радио и подкарал към посочения адрес. Курсът явно не ще да е бил много кратък, защото клиентът имал достатъчно време, през което да стигне до решително раздразнение от характера на музиката, да прецени шансовете за успех на контраатаката си и да посегне. Към копчето за станциите върху панела на радиоапарата, имам предвид.
Познатият на моя приятел известно време мълчал. После, без да извръща поглед към спътника си, и все така отговорно взрян в пътя пред себе си, казал: „Е, що – тИ беше работа това сега?!“( класическа форма на проклитика в българския език! )
И действително, що-Им беше сега работа?!
Защо им трябваше да го правят? Защо им трябваше да завъртат толкова рязко копчето на транзистора?! А и накъде го завъртяха? Към коя скала и към кои вълни?
Аз мога както да разбера, така и да оправдая появата на разногласия и противоречия между съмишленици в сложна, накъсана, раздробена и хазартна предизборна ситуация като днешната. Но така и не се научих да разбирам неща като това да си тръгнал знаково с някого нанякъде, а в дните, в които си длъжен да убедиш в постоянството и принципността си онези, които ти самият държиш да са ти публиката, да станеш изведнъж девиантен. Отклонението от пътя може да има и своя добър резултат – тогава, когато хетеротопията (за да отдадем дължимото на Фуко и заедно с това да го закачим приятелски ) е у-местна. Само че дискурсът не е този.
Изпуснатото единство между ДСБ и „Синьо единство“ не е изненада, предполагам, за посветените и клубно-активните, не е разривът на годината и най-вече не обърква главоломно сметките на политическите съперници на този провалил се проект. Проблемът, възникнал от скъсаната връзка, даже и не засегна съдбовно нечия персонална чест. Обратно, излезе сякаш, че основните действащи лица пазят и съхраняват добре поддържаните си образи на концептуалисти, които никога не биха пожертвали автономията си в името на нещо външно спрямо нея, на нещо обстоятелствено.
Само че провалянето на предвиждания съюз на десните не беше обяснен добре нито от едната, нито от другата страна. Получихме разпилени и като че ли неискрени отговори. На мен поне ми се стори, че основният дефицит в изявленията беше синтактичен. Ако щете, дори не само на външно, граматическо, но и на логическо равнище. Объркани изречения, неумело прикриване на реалния конфликт, че и смешни реторически фигури на всичкото отгоре. Все си мисля, че очакванията бяха за нещо много по – различно. Може и да се окажа наивник във вашите очи, но ще призная, че съм изненадан. Помислих си неотдавна, не крия, че новата, зараждаща се коалиция ще се получи, с което ще бъде постигната консолидация в дясно, а оттам и полезна за всички стабилизация. Но това така и не стана.
Пак ще кажа, че несъстоялото се политическо събиране (не казвам сливане, за да не засегна неволно някого) сигурно не може и не бива да бъде разглеждано като гръм от ясно небе. Но остава без съмнение в сила недоумението около логиката на жестовете, направени през последните няколко месеца. Защо бяха кресливите сини раздели, защо се стигна до още едно разцепление на СДС? Защо дойдоха после прегръдките, навяващи спомени?
Развитието на процеса от последните дни показа нещо много важно. Демонстрира, че срещата след десет години започва да изглежда все по–невъзможна. Защо интересите и стремежите на двете идейно толкова близки една до друга формации се разминаха, е въпрос, на който коментаторите тепърва ще търсят отговор. Всъщност, намирането му едва ли изисква феноменални интелектуални способности и извънредна проникновеност. За мен лично по – значим е въпросът дали последните разигравания се виждат състоятелни на междувременно обнадеждилите се. Пред лицето на все по–ясно и релефно очертаващата се перспектива никой да не защитава надеждите им в бъдещото Народно събрание едва ли някой е в правото си да апелира към чувството им за разбиране на фината и езотерична партийна целесъобразност.
На този етап няма особен смисъл от повече приказки. Естествено, много важно ще бъде да се види дали предизборно прекъснатият диалог ще бъде подновен след изборите. Независимо от изгледите форматът му да се свие до квартален. Иначе, всичко е наред, като изключим само чувството, което остава и едно мъничко, но упорито въпросче, загнездило се в предния ми лоб:
„Що-Им беше сега работа?!“
