0
2812

Кратък коледен разказ

На една от централните софийски улици има малка кафе-сладкарничка. Отпред на тротоара са изнесени две масички с четири стола. Вътре също има две маси и витрина с торти и пасти, както и допотопна кафе-машина, която пищи като улулица. Понякога сядам да изпия едно кафе тук на път за близката антикварна книжарница. Веднъж се заговорих с жената, която държи кафенето. Тя ми разказа за себе си. Навремето била танцьорка в една прочута формация. Познавала някои от момчетата, които после се превърнаха в некролози по уличните стълбове. Един ден ѝ предложили да стане съдружничка на един от тях. Обещали ѝ, че бързо ще забогатее. Тя казала, че ще обсъди предложението с мъжа си. Вечерта мъжът ѝ казал, че такива пари са като шарка. Личат отдалеч. Че има дъщеря. И така нататък. И тя отказала.

После дъщеря ѝ заминала за чужбина и останала там. Мъжът ѝ починал. И ето, тя е тук сега, за шестотин лева заплата. Работи по дванайсет часа на ден.

– Как така по дванайсет часа на ден? – казах.
– А ще работя и по празниците – добави. – Викам на собственика, пусни ме да си напазарувам. Бъдни вечер е. Не може, вика. А и нали си сама. Ето, в моя квартал, където живея аз, всички заведения са с променено работно време заради празниците. Затварят по-рано, в пет, в шест. А ние тук – до осем и половина.
– Добре де, чакай сега. Ще влезе ли някой в сладкарницата на Бъдни вечер? Хората се прибират рано-рано по домовете.
– Знаеш ли, може да е за добро. Тук идват едни много симпатични дядковци. Всеки вторник идват тук, издокарани, с вратовръзки, сядат вътре на топло, пият по три малки конячета. Най-младият е на 85 години. Бяха пет човека. Но двама починаха. Не знам сега тримата дали ще дойдат. Но ако дойдат и е затворено?

Надигнах се. Пожелах на жената светли празници. Стигнах до „Графа” и продължих по него, по моя вечен маршрут. По-нагоре, срещу църквата, две млади момчета продаваха елхички с кръстачки. Единият ковеше кръстачките, другият забиваше елхичките в тях. Бяха се изпотили. Имаха много работа.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЛео Нучи в София
Следваща статияПоезията като бунтовно изкуство