1
2968

Краят на тръмпизма (2)

Апокалиптичните визии за след него

Както казах в края на текста си от миналата седмица, след окончателното срутване на имиджа на Тръмп, последвало „щурма“ на Капитолия от маниакализирани негови привърженици, „консервативните кръгове“ (или нека ги наречем по-малко обобщено – тръмпистите) по света и у нас преминаха от триумфалния „мажор“, с който ни оглушаваха до края на миналата година, в апокалиптичен „минор“. Независимо дали приемано за „чудовищно открадване на изборната му победа“ или не, слизането на Тръмп от президентския стол и особено най-последните епизоди от него, ни бе приподнесено ни повече, ни по-малко като „разпадане на политическата система в САЩ[1].

О, каква историческа катастрофа! След повече от два века и половина политическата система на най-могъщата държава в света, видите ли, се „разпадала“, защото един одиозен президент слиза от върха ѝ след само един мандат. Нека следователно видим защо по-точно „се е разпаднала“ политическата система на САЩ. Понеже – казаха ни – Републиканската партия се разделила на две: едната ѝ част (състояща се едва от една трета от конгресмените ѝ) отказала – в деня на „щурма“ на Капитолия да признае обявяването на електоралната победа на Байдън. Другата обаче – състояща се впрочем от водача на групата ѝ в Сената Мич Макконъл, от вицепрезидента Майк Пенс и броени дни след това от значителна част от самата президентска администрация, напуснала Тръмп („предала го“) и „може би ще подкрепи отстраняването му с импийчмънт дни преди края на мандата му“.

Аз пък бих определил тези процеси по съвсем различен начин. След позорните „изцепки“ на Тръмп, Републиканската партия най-сетне – да, дни преди края му – събра кураж да започне радикалното си изцеляване от този „вирус“, който я бе парализирал през последните години. Защото за онези, които са наблюдавали с по-голямо внимание политическия живот в САЩ от 2016 г. насам, трябва да е станало ясно, че именно Тръмп постепенно, в течение на мандата си, раздели републиканците на една избрана кохорта от свои безусловни клакьори (най-често изнудвани с нещо от него и държани в позорен страх за кариерите си  от „сталинисткия“ му маниер да уволнява и назначава както му скимне) и на една все по-широка група от по-скоро ужасени от поведението му стари и опитни политици, чиито дори най-умерени опити за критика ставаха повод да бъдат заклеймявани като „републиканци само по име“ (RINO). Всъщност Републиканската партия, уважаеми апокалиптици, се раздели не след края и поради края на Тръмп, а по време на управлението и заради управлението на Тръмп. Ще припомня, например, че споменатият водач на републиканците в Сената Мич Макконъл още през октомври 2019 г. определи решението на „своя“ президент да изтегли войските на САЩ от Сирия и да изостави оборудваните американски бази на руснаците като „тежка стратегическа грешка“, а председателят на военната комисия в Сената, републиканецът Джим Инхоф остро реагира на ветото, наложено от Тръмп на военния проектобюджет на САЩ за 2021 г. Заместникът на Джим Инхоф пък – Джак Рийд направо определи като „услуга към Путин или лидерски провал на тази администрация“ намерението на президента да изтегли една трета от американските военни в Германия.[2] И ето: въпреки всички тези несъгласия с „много великоамериканските“ действия на Тръмп, Републиканската партия все не успяваше да събере сили да се отърве от него, тъй че днес, след скандалното му падане, съвсем не се „разцепва“, а напротив – започва изцелението си от разцеплението на „клакьори-тръмписти“ и разумни политици. Със скандалното упорство да не признае изборното си поражение, с позора, с който се покри с искането „да му се намерят 11 800 гласа в Джорджия“ и с карикатурния „пуч“ на рогатите „куанонци“, Тръмп всъщност катализира отърваването на републиканците от него и аз съм сигурен, че то ще продължи с ускорени темпове през следващите година-две.

Демократите обаче – видите ли – също „се разцепили“ след края на тръмпизма. И знаете ли защо? Защото – осведомява ни един нашенски „анализатор“ – в техния електорат нараснало влиянието на „лявото им крило“, съчувстващо на „неомарксиста“ Бърни Сандърс, само че демократическият „елит“ им наложил да изберат не него, а „конюнктурния“ Джо Байдън. И първият симптом за „разцеплението“ сред демократите било това, че в частичните избори за попълване на Сената – показателно – бил избран „чернокожият и крайно ляв пастор“ Рафаел Уорнок. Питам се – а защо тогава на президентските избори влюбените в „социалиста“ Сандърс избиратели на демократите не наказаха своя партиен истеблишмънт, а гласуваха за „несоциалистическия“ Байдън? Изглежда „разцеплението“ не е чак толкова дълбоко, та да води до „разпадане на политическата система на САЩ“.

Всички тези приказки обаче все пак са „апокалиптика за експерти“. Много по-разпространяващи се днес са другите апокалиптични топоси. Аз например бях сигурен, че след като слизането на Тръмп от сцената бъде – нямаше как иначе – признато и от привържениците на теорията за „чудовищната фалшификация“, нас ще ни облеят с катастрофичната визия за дълбоко (почти непоправимо) след Тръмп „разделената Америка“, която оттук нататък ще пребивава в непрекъснат режим на „гражданска война“ (от „нов тип – на всички срещу всички, когато във всяко селище ще се появяват местни арени на конфронтация“, както ни предрича… руският „специалист по Америка“ Дмитрий Дробницки)[3]. Внушава ни се, с други думи, че „глобалните (либерални, неомарксистки и т. н.) елити“ наистина свалиха Тръмп, но понеже направиха това против волята на американския народ, това оттук нататък ще остави Америка непоправимо ранена. Нещата, за които мечтаеха „либералните елити“ няма да се случат – походът към „джунглата, пълна със зверове и опасности“, в която ще преоткрием отново „изконните си ценности“, няма да спре. Просто ще навлезе от фазата на дирижиран „отгоре“ консервативен преход в собствено апокалиптичната фаза на „гражданска война от нов тип“. Да – умерените (или непризнаващи се откровено за) „тръмписти“ ни поднесоха тази версия не така заканително като „руския специалист по Америка“, а във вид на „тревожна загриженост“. С което също искат да ни внушат: тръмпизмът не бе отказан от американските избиратели, той бе отстранен въпреки волята на огромната част от тях и сега това ще „остави Америка дълбоко разделена“.

Вижте, уважаеми, бих искал да ви припомня азбучната истина, че в една двупартийна демокрация, каквато почти от самото си създаване са САЩ, обществото обикновено (а не необичайно) е политически разделено именно на две и това е нормално. Обществото в Америка бе разделено на републиканци и демократи и преди Тръмп, ще бъде разделено по този начин и след Тръмп. Онова, което този последният направи за четиригодишния си мандат бе само това, че превърна полярно-политическото разделение в почти „класово“ – превърна своята партия (или по-точно своето обкръжение) в „Партията“, в „Америка“, а политическите си опоненти дамгоса като „врагове на Америка“. И в общността на тези врагове попаднаха освен демократите още и споменатите „републиканци само по име“, огромната част от американската интелигенция („неомарксистите“), артистичните кръгове и пр., и пр. На другия полюс в изконно двуполюсната Америка следователно, вече не бе партията на неговите опоненти, а някакъв подмолен „световен заговор“, някакви митични „елити“, антропологични „разложители“, сатанински сили, с които най-накрая – закономерно – останаха да се борят не републиканците, а… расистите от „Брейтбарт“ и сектантите-маниаци от QAnon. След Тръмп – казвам значи аз – Америка не „остава“, а, убеден съм, постепенно (а може би и ускорено) ще „престава“ да бъде разделена по този болезнен начин. А и ако бъдем по-спокойни и обективни, нали в уж „дълбоко разделената Америка“ днес демократите спечелиха и популярния и електоралния вот за президент. В този смисъл, не ви ли се струва, че тази Америка бе доста по-„разделена“ през 2016 г., когато демократите спечелиха популярния, но загубиха електоралния вот. Защо тогава това не бе обявено за „разделение на САЩ“ както днес когато след спечелването на мнозинство в долната камара на Конгреса, след практическото спечелване на мнозинство в Сената, с популярния и електоралния вот, демократите спечелиха и президентството? Не прилича ли това повече на консолидиране на Америка (да – против Тръмп) отколкото на „дълбоко“ разделение?

Да, казват „консервативните“ апокалиптици, и тук минаваме към следващия им топос – консолидиране е, но… наляво. Под диригентската палка на Байдън и демократите САЩ „тръгват наляво“, започват „рязък ляв завой“, от който Тръмп пазеше Америка, но който днес е апокалиптично неминуем. Този топос е особено добре „продаваем“ в бившите комунистически страни, където систематично, след възцаряването на Тръмп и появата на новите „консерватори“, всяко – дори американското „ляво“ и всичко което не е „либертарианско“, крипторасистко и националистично, ни се представя като почти „болшевишко“.

Но в какво собствено ще се изрази „резкият ляв завой“, който (макар да не е Сандърс) Джо Байдън при всички положения ще извърши? Нека чуем по този въпрос например нашият „специалист“ Валери Найденов: „Ако спечелят и Сената – предупреждава ни той на 06.01. т. г. (т. е. два дни преди това да се случи), предстои мощен ляв завой. Демократите гарантирано ще увеличат данъците върху високите доходи и минималната заплата“ (курс. мой).[4] Чувате ли – та това, което ще стане си е направо комунизъм! Точно така постъпваха комунистите (нищо, че по тяхно време никой нямаше доходи от частна стопанска дейност). По-нататък: „ще направят решителна крачка към всеобща медицинска помощ“. Какъв ужас! Ще престанат да умират хора, които нямат достатъчно средства да си заплатят болничното лечение от COVID, както беше при Тръмп (и което беше изключително „дясно“, „консервативно“, че и „християнско“). Още по-мощен ляв завой ще извършат обаче демократите във външната политика. Какъв ли? Ами ето: „веднага ще възстановят участието на САЩ в Парижкото споразумение за климата“ (ляво, ляво, че чак комунистическо, нали). „Натискът за сключването на двете трансокеански търговски споразумения (с ЕС) ще се възстанови с двойна сила“.[5] А това, ще признаете, си е същински пролетарски интернационализъм.

Нека обаче да бъда по-сериозен. На всички, които продължават да тиражират тези катастрофични глупости, ще кажа, че както и да се промени американската външна политика след Тръмп, и както и да се оцени тази промяна – като дясна или лява – едва ли ще е възможно тя да извърши по-големи идиотщини от тези които ѝ наложи „консервативният“ Доналд Тръмп. Който буквално доближи до разпад изгражданото от края на Втората световна война евроатлантическо единство (изостряйки до крайност отношенията на САЩ с Германия и вледенявайки тези с Франция). Който определи като „освобождение“ „Брекзит“ – т. е. от очевидно държалата Великобритания в „робство“ Европа. Който изтегли войските на САЩ от базите в Сирия и те още на следващия ден бяха заети от руски и турски части (казах вече, че това действие на Тръмп самият водач на републиканците в Сената нарече „тежка стратегическа грешка“). Който в самия край на мандата си наложи вето на военния проектобюджет на САЩ, предвиждащ военна помощ за прибалтийските държави, за Украйна, и засилване на мерките за отбрана в тихоокеанския регион (и това след крайното обтягане на отношенията с Китай).

Почакайте обаче: „мощният ляв завой“ във външен план съвсем няма да засегне само европейската, близкоизточната и тихоокеанската политика на САЩ. Тя ще засегне фатално и… нас. Овладели Сената – продължава с апокалиптичните ужаси Валери Найденов – демократите ще върнат финансирането от Държавния департамент на проектите за развитие на демокрацията в страните, които се нуждаят от такова развитие. А това ще означава, че „фондациите от мрежата на „Отворено общество“ ще получат повече влияние и ще го използват за да накарат парламента ни да ратифицира“ – какво мислите? Разбира се, Истанбулската конвенция. С парите от Държавния департамент дори – намеква ни в края на цитирания опус Валери Найденов – Демократична България ще получи своите депутати, а „посолствата (т. е. на САЩ и страните на западния „либерализъм“ – б.м.) ще помогнат на Бойко Борисов да се оттегли в заслужен отдих. [6]

Разбирате ли какво ни се казва тук: „мощният ляв завой“ във външната политика на САЩ след Тръмп направо „ще върне комунистите на власт“ в България, заедно с „левите либерали“ на Христо Иванов. Да, „всичко ста-а с пари“ знае Бай Ганю („а което не ста-а с пари, ста-а с много пари“).

Накрая на този малко поудължил се текст бих искал настойчиво да попитам нашите „много десни“, „консервативни“ и „автентични“ антикомунисти, които ни бомбардират с изредените по-горе апокалиптични топоси – защо убедени, че Тръмп бе свален с „безпрецедентна фалшификация на американския вот“ заедно с тях са и… българските социалисти? Защо чухме практически същите митове за „заговора на глобалните елити“ и от депутата от БСП проф. Иво Христов, и от безспорно левия журналист Петър Волгин? И нещо още по-интересно: защо, уважаеми „консерватори“, ако с идването на Джо Байдън на власт започвал мощен и апокалиптичен „ляв завой“ в американската (а както разбрахме и в световната, че даже и в нашата) политика, слизането на тръмпизма от сцената се оплаква в един глас например от „ветерана седесар“ (с агентурно досие) Георги Марков, и от споменатите по-горе социалистически персони?

Знам, че няма да дочакам смислен отговор на тези въпроси. А отговорът, мисля, е ясен. Тръмпизмът, освен всичко друго, бе от огромна полза за Путинова Русия. И за да заслони вършеното в нея и нейните „зони на влияние“, тя издигна като фалшиви плашила, с които да се сражават през тези четири години „консерваторите“ призраците на „дълбоката държава“, на ненавистната „политкоректност“, на разложителния „джендъризъм“, и на злощастната Грета Тумберг.

Е, въпреки стоновете и на двете тези групи тръмпизмът си отиде.

________________________________

[1] Вж. „Кошмарен Старт За 2021-а: Тръмпанархия! (Обзор).” 24 Часа, 07.01.2021, https://www.24chasa.bg/novini/article/9388044.

[2] Пендачанска, Александрина. „Тръмп, Русия и историята на един взлом. С Москва ли е борбата или в полза на Москва.” В-к Дневник, 28 дек 2020, https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/28/4157800_trump_rusiia_i_istoriiata_na_edin_vzlom_s_moskva_li_e/.

[3] „Руски Медии: Какво Очаква САЩ – ‘Майдан’ Или Гражданска Война.” 24 Часа, 07.01.2021, https://www.24chasa.bg/novini/article/9384948.

[4] Найденов, Валери. „Искам да съм негър, негър в Алабама.” 24 Часа, 06.01.2021, https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9380048.

[5] Пак там.

[6] Пак там.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияЗа фалшивите новини – с разбиране
Следваща статияИнфекцията като абсолютна метафора

1 коментар

  1. Рефлексиите на туземното население ни поставя в руската зона въпреки геополитическите реалности. Христо Иванов ако и професор и онова вещество Волгин са обикновени агенти за влияние на Кремлин. Не заслужават коментар. Валери Найденов е по лустросън. Той разглежда нещата по олдфешън. По марксиски. Неговият шум в системата е оригинален но с терминология от 60 те. Но си заслужава четенето. В общи линии американците са в криза, загиват. Това го знаем от години. Нищо че Империята на злото се разпадна, изчезна и сегашните им мърдания са фарс използвайки лафа на Маркс за повтарението на историята. Десния популизъм в щатите е история и тя не пречи на тяхната политическа система. Тръп беше конюнктура изцепки явила се с чужда помощ в условията на неудачната кандидатура на демократите с Хиляди Клинтън. Тръп ще бъде преглътнат и изплют. Най вероятно ще се опита да направи партия на популисрите (има ги на всякъде). Но с отеглянето на спонсорите тя ще остане в миманса. Защото националната държава е история и голобализма ще бъде доминираща. Както е било винаги. Човечеството винаги (с изключение на век и половина) е живяло в глобални държави. И връщане на зад не може да има. Дори и нашите националистите работят за излизането ни от една глобална държава и преточването и в друга. Защото Рassия е империя а не национална държава. А ние след уищожаването на третата българска държава от руснаците все още не можем да направим четвърта. Таква ти ми ти едни работи.