Вестниците в Германия изживяват трудно време. „Франкфуртер Рундшау” обяви фалит, „Файненшъл Таймс Дойчланд” спира. Зад всичко това се крие една тенденция, която нахвърля по мащаб интернет, обяснява колумнистът на Spiegel online Саша Лобо. Новините се превръщат в процес. Статичната, отпечатана на хартия статия вече не отговаря на времето.
Don’t shoot the messenger, настоява английската пословица, не убивайте вестоносеца. Разбира се, но е трудно. Изглежда смъртта на печата в Германия вече е започнала, явно от ляво („Франкфуртер Рундшау”) до центъра („Файненшъл Таймс Дойчланд” ) и от горе („Импулзе”) до долу („Принц”). Започна оживена дискусия за причините и какви изводи могат да се направят. Често се говори за бизнес модели, за хартия и разбира се, за интернет. По-рядко за това как самите новини са се променили, независимо дали са печатни или от пиксели.
Зад всичко това се крие тенденция, която е по-голяма от мрежата. Историята на технологията е история на процесуализирането: очевидно човечеството се стреми да превърне света в река и да възприеме гръцкия афоризъм Panta rhei („Всичко тече”) не като въпрос, а като настояване. По ирония вестниците, започвали да излизат на хартия в началото на XVII век, дават решителен тласък на процесуализирането, те все пак са по-бързи, реактивни и течни от книгите, използвани дотогава за писмена информация. Дигитализацията и последвалото развитие на мрежата могат да се разглеждат като последици от стремежа към втечняване. Новините заради своята функция обаче са много по-силно засегнати от процеса в сравнение с другите медийни съдържания.
Писмените новини се появяват на хартия и в мрежата под формата на статии, това отговаря на потребителските навици. Но може би се променя точно това, защото и тук публиката очаква процес. Новините са чувство, че си информиран за актуалното. Може би в центъра на кризата не е вестникарската хартия, а статичните дописки за разлика от по-безвременните аналитични текстове, истории, от разследванията. За това има много сигнали – както офлайн, така и онлайн.
Новинарският процес не търпи затишие
При печатните медии сякаш по-малко страдат тези, които се изскубват от натиска на процесуализирането, като се отдалечават крачка по крачка от простото новинарство. Списанието на хартия „Ландлуст” (издание за градината, кухнята и дома, излиза от 2005, сред 20-те най-тиражни списания в Германия, бел.ред.) се приема за успех и дори само заради тематиката си поддържа съответната дистанция спрямо класическия новинарски свят. „ Икономист”, смятан за образец в принт или дигитален вариант, излага в печатното си издание световните новини в едно до три изречения: „Тази седмица в политиката”. Останалото са анализи, интервюта, коментари. Следователно текстове, които помагат да разберем новинарския процес, вместо да го замразим като кореспонденция в една определена точка. Много статии в Spiegel online подлежат на разширяване и допълване: новинарският процес не търси затишие.
На този фон завършената новинарска статия и в мрежата отговаря на това, което е заснетото театрално представление в киното: превод едно към едно, който не се възползва по задоволителен начин от неумолимите шансове на медията. В криза е не хартията сама по себе си, а класическата представа за новините, оф- или онлайн. Мрежата може да реагира на това малко по-адекватно, защото предполага повече процес. Всъщност все още недостатъчно. Редакционните новинарски сайтове все още не са намерили идеалния подход към световния процес на случващото се. В наситените с новини моменти и т. нар. live ticker дава заето. Когато чувството, че си информиран, има период на полуразпад няколко минути или дори няколко секунди. Дори само по структурата на т.нар. ticker, който е хронологично обърнат, се познава, че следва други закони и задоволява други потребности.
Краят на моментната снимка предстои
Новинарският ticker не е особено добра форма за представяне на новините, но е най-близо до желанието на публиката за повече процес. Краят на моментната снимка предстои и от това страдат онези медии, които са се специализирали в моментни снимки, оф- или офлайн. Когато Барак Обама сам туитва, че е спечелил изборите, чисто фактологичните новини за победата му изглеждат скудоумни и закъснели.
Да се разглежда привидната вестникарска криза като новинарска криза – от перспективата на процеса, като край на статичното, ориентирано към чистите факти новинарство под формата на статии – вероятно не води до напълно новаторски анализи на проблематиката. Но води до значително по-мащабни изводи.
За вестниците на хартия това означава да се отдалечат от областите, в които натискът за повече процес е най-силен: далеч от моментните снимки на новините, по-близо до оказване на помощ в разбирането на новинарския процес. Трудно е да се прецени, дали това може да се случва всеки ден. Причината не е толкова хартията, колкото фактът, че голяма част от машинарията на всекидневника е специализирана в отпечатването на моментни снимки.
Още по-вълнуващ, защото е далеч по-неразбран, е проблемът какво прави с новините в мрежата безмилостният натиск за повече процес. Вероятно прокарва отчетливо разделение: съобщенията за събитията, новините са режисирани като поток, тук класическата форма на статията е невалидна поради вродената й способност да отразява момента. Процесуалният поток е допълнен от обяснения, анализи, истории в текущо обновявана форма, която винаги може да препрати към потока. Новините на бъдещето ще се състоят от съобщения на живо и един постоянно актуализиран архив от анализи и взаимовръзки. Помежду има малко място и това само периферно има нещо общо с хартията.
Не убивайте вестоносеца! И без това може да му е последната работа.
Саша Лобо (р. 1975) е германски блогър, автор на книги, журналист и копирайтър. Неговите текстове се занимават с интернет, дигиталните технологии и тяхното влияние върху общественото развитие.
Превод от немски: Людмила Димова
