Начало Идеи Гледна точка Криза → Шанс → Шанс2
Гледна точка

Криза → Шанс → Шанс2

7039

Кризата с COVID-19 и планетарната изолация се възприемат като че ли най-релефно, когато световният видеообмен покаже празните стадиони, празните ресторанти, празните зали, празните галерии, празните улици, празните плажове… Животът на човечеството като че ли наистина замря, особено в забавната му част; летаргия и в спорта, и в изкуството, и в отдиха, и в туризма… Чиста проба анабиотичен сън.

1

Спектакли, концерти, изложби, премиери, прожекции изведнъж се оказаха блокирани. Първоначалният шок лека-полека започна все пак да се преодолява: множество театри взеха да излъчват спектакли в социалните мрежи (пръв в България беше Театър „Възраждане“), Софийската и други филхармонии зарадваха почитателите си с предишни концерти, операта и балетът също, да не говорим за куклените театри; а по телевизията тръгнаха да препоръчват онлайн разходки из световните галерии (в това отношение българските определено изостават). Унгарският културен институт организира четене на своите преводачи с претворени от тях на български език унгарски писатели, „Читалнята“ издаде „Декамерон 2020. Разкази по време на карантина“, Фондация „Елизабет Костова“ активира своите автори да публикуват произведения на сайта ѝ, самите издателства смъкнаха по 20–30 % от цената на книгите си, „Сити Марк Арт Център“ периодично излъчва свои проекти в реално време… Дори световните кинофестивали се обединиха в консорциум, за да удовлетворят поклонниците на седмото изкуство по света, а в България „София Филм Фест“, който трябваше да се състои точно по времето, когато бе обявено извънредното положение, пускаше части от програмата си в дните, през които трябваше да излизат на екраните. Цялата културна индустрия се впрегна да запълни виртуалното пространство със събития, които да компенсират усещането, че – бидейки изолирани, сме в същото време и обездухотворени. Постепенно обаче като че ли ентусиазмът поизстина: хората не очакваха толкова дълъг период на културна кома, все повече започва да се усеща липсата на въздух, на движение, на удовлетворение и разтуха. Самите артисти сякаш се поизмориха, сцената им липсва, сцената е наркотик – не я ли приемаш дълго, абстиненцията не ти мърда. Което доказва, че изкуството не е само продукт, изкуството е живо общуване, прехвърляне на токове между творци и публика и когато ситуацията е такава, че токове не протичат, тонусът пада, енергията ентропира…

2

Горното не е вярно. Или по-скоро – не е докрай вярно. И със сигурност не е никак вярно за създадената от художника Петко Дурмана група във фейсбук „Купи изкуство, подкрепи художник“. Тя се появи само два-три дена след стагнацията и манифестира как кризата не е и не бива да бъде единствено мрънкане, оплакване, хленчене, жалване и окайване, а може да бъде и шанс – шанс за сътворяване на нещо, което дотогава или го е нямало, или – ако го е имало, е било в някакви зародишни състояния. Не зная дали идеята се е въртяла в главата на Петко Дурмана отколе и сега е открила сгодно време да се излюпи и въплъти, или пък му е хрумнала внезапно предвид ограниченията, наложени пред изкуството, но че тя, групата „Купи изкуство, подкрепи художник“, се превърна в истински социално-културен феномен – това е несъмнено. Непосредствено въплъщение на станалата вече банална фраза, че ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада. В. „Дневник“ нарече идеята „най-голямата онлайн галерия в България“, но ако си сложим ръка на сърцето – това е най-голямата галерия в България не само онлайн, но и изобщо. Пък и не само галерия – това е най-големият пазар на изкуство в страната, след като за почти никакво време картотеката на платформата се изпълни с автори. Администрирането на подобно стълпотворение не е лека задача, заедно с Петко Дурмана, зачинател и организатор, действат още десет админи. Всички те управляват и насочват по най-нови данни над 440 албуми с близо (ако не и повече) 10 000 творби. Като искам да подчертая – групата се разраства непрекъснато както с художници, представящи своите неща, така и с ценители, разглеждащи и (някои дори) купуващи. Към 7 000 са членовете на „Купи изкуство, подкрепи художник“, макар придобитите работи да не са чак толкова много – последното преброяване ги изчислява на 250. Да кажем все пак, че вече са близо 300. Ако тръгнем да пресмятаме пропорционално, идва някъде към 3 % съотношението предложено/придобито. Но платформата е полезна и с друго, не само с възможността да получиш нещо, което си харесал: помага да се видят различните и пребогати проявления на визуалните изкуства в България; показва колко много са всъщност хората, избрали да следват такъв път в живота си, който не е нито лесен, нито кой знае колко добре прехранващ. Частните галерии, макар и здраво навъдили се, не могат да дадат такава широка представа – освен че са разпръснати и на човек му е трудно да ги следи всичките (по-сложно е при тях дори от книгите), те в по-голямата си част предпочитат вече нашумели имена, към които да се прилепят и така да се сдобият със символен капитал. Предполагам, а даже съм и убеден, че мнозина от художниците, намерили шанс и публикували в „Купи изкуство, подкрепи художник“, трудно се добират до изложбените зали; че това им струва доста усилия, енергия, нерви, недоразумения. Да не говорим колко ще са хората, дето ще посетят една изложба – стотици в редки случаи, десетици е по-реалната бройка. И то май само при откриването. Докато тук публиката се състои от хиляди, ако не и от десетки хиляди и дори да не купуват всички, все пак гледат всички. Гледат и си създават що-годе обективно мнение за състоянието на изкуството в България поне в неговите по-конвенционални форми.

3

Няма да скрия, изненадан съм от разнообразността на художествените почерци на българските визуални артисти. Администраторите на групата са разделили участниците в осем категории: реалистична и абстрактна живопис, смесена техника, авторски обекти, графика и CGI (компютърно изкуство), акварел, скулптура и фотография. Разбира се, не всички могат да се причислят към изкуството, поне според моите критерии: има и определено кичозни работи – разни цветенца, кончета, птиченца… Те обаче, ако съдим по раздела „Изложба продадени“, не се котират твърде: купените произведения са най-различни, но във всички се откриват художествени достойнства. Ако съдим по албума с червените точки, едни от най-харесваните са ефирните акварели на Надя Енчева със сцени от Париж – поетични и романтични; гротесковите графики висок печат на Георги Ашиков – иронични и архетипни; концептуално оформените цветни фотопортрети на Кирил Станоев – екзотични и с леко намигване; свободно изпълнените акварели на Калия Калъчева – напомнящи за времето, когато физическата близост не беше проблем (самата тя пита закачливо в представянето си: „Липсват ли ви тълпите?“); леко сюрреалистичните графики на жени и риби от Кирил Киров – отключващи фантазията и желанията; женските акрилни портрети на Цветана Видева – мистични и елегантни; малките пластики на Боян Говедарски – спомен за детството и за безгрижните години… Според Петко Дурмана големият хит е една млада авторка (1996) от Босилеград, Сандра Стоименов, продала вече 14 работи, която включително се била амбицирала дали пък да не вземе да организира подобна фейсбук страница и в Сърбия: „Всъщност младата звезда от Босилеград била продала вече 14 работи и чакала потвърждение за още 6 🙂 Писа ми, че искала да стартира подобна инициатива в Сърбия, ако можело да бъде Сръбско-Българска…“ Вярно, повечето от откупените произведения са на, бих казал, символични цени, но в тези наистина проблемни времена дори и символичните цени са добре дошли. Това едно на ръка, по-съществено в цялата история е, че човек научава сравнително подробно за тукашната артистична сцена на визуалните изкуства, за която в никой случай не може да кажем, че намира достатъчно обстойно и пълно отразяване в българските медии. Беше ми например много интересно да науча от една от участничките в платформата, Селма Тодорова, че в България има организирано акварелно общество (IWS Bulgaria) със свой сайт и редовни прояви – вече проведено второ триенале на акварела, изложбата от която е представяна в различни български градове (в момента поради кризата е застопорена в Кюстендил). Изобщо групата „Купи изкуство, подкрепи художник“ освен откровено прагматичните си цели, извършва и още нещо много важно – отваря ни очите за артистични събития и имена, за които не сме и подозирали, че ги има. Което си е и наш кусур, вярно, но също така и на българските т.нар. средства за масова информация, в които май точно информацията по отношение на културата е окастрена и предопределена. 

Ива Дамянова „Созопол“

4

Аз също направих свои открития: Делиана Стоянова, великолепен художник, изграждащ един вълшебен свят на ръба на реалното и иреалното, с фантазия и лекота. В една от маслените ѝ картини скелети на риби плуват, но не във водата, а във въздуха, създавайки усещането, че самият ти се рееш в тази атмосфера – освободен от плътта, освободен от материята, освободен от тежестта. В една от графиките ѝ така над земята се носят балони, в чиито кошове са се побрали цели села – страхотна илюстрация на идеята на английския социолог Роланд Робинсън (развивана и от Зигмунт Бауман) за „глокалното“: ние се носим в безкоренността на глобалното, удържайки в себе си и за себе си своите локални и регионални черти и характеристики и понякога тази липса на основа ни прави да се боим и гневим. Всъщност едно от големите неща, които прави изкуството за индивида, е точно това: кара го да се замисли и препраща асоциациите му към пространства, които вероятно художникът изобщо не е имал предвид, но които без да ще отключва у възприемателя. И ако погледнете албума на Делиана Стоянова, ще се убедите, че не са само тези две нейни работи, които активират въображението, всичките са. Последен пример – графиката „The people“: тези два разположени в безвъздушието камъни, напълно отричащи гравитацията, свързани с въже, по което мъничките, едва загатнати човешки фигурки – слизат ли?; качват ли се? Вечният въпрос за наполовина пълната и наполовина празната чаша. Струва ми се дори, че тази нейна картина може да се превърне в емблема на цялата платформа „Купи изкуство, подкрепи художник“, защото показва, че всяка ситуация, колко и да е критична, винаги има начин да се превърне във възможност, като най-лесният това да стане е взаимното сътрудничество. Друга приятна изненада за мен се оказа Ива Дамянова с платната ѝ на фигури почти скулптурно изсечени, с рязка, отчетлива мазка; а пейзажите ѝ – свободни, създаващи чувството за простор и летеж. Или маслените картини на Татяна Харизанова, едно своеобразно, оригинално и личностно съчетание между Лика Янко и Кольо Карамфилов в монохромиите, и на Матис и фовистите в полихромиите – една уж безхитростна четка, а с такива дълбоки и разтърсващи послания, че осъзнаваш благодарение на тях едновременно и крехкостта, но и величавостта на човешкото…

Татяна Харизанова „Гости“

5

Криза → Шанс → Шанс2 – това  е, струва ми се, формулата, която най-плътно може да изрази платформата „Купи изкуство, подкрепи художник“. Платформа, която показва, че за хората, които са я създали, както и за хората, които я използват, кризата е не повод за окайване и претекст за вайкане, а е възможност, една прекрасна възможност да бъдат създавани смислени и задълбочени неща.

Не криза, каква ти тук криза, никаква криза – шанс, истински шанс, шанс на квадрат…

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора