„Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“, Росен Петков, издателство „СОКИ“, 2021 г.
Новоотпечатаният каталог на книгите на модернизма „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“ показа два интересни феномена. Първият е създаването на общности от писатели и художници, изповядващи общи идеи, проповядващи с творчеството си определена философия – футуризъм, конструктивизъм и други. По този начин книгата се превръща в едно целенасочено съчетание на текст и визия. Вторият феномен е свързан със създаването на определени кръгове в София и провинцията и опити за модернизиране и експериментиране в областта на литературата и театъра. През 1920-те и 1930-те години се наблюдава разцвет на тези изкуства и доближаването им до европейския модернизъм.
Илюстрираният каталог съдържа 143 български издания (повечето първи), а накрая са посочени за сравнение някои емблематични чуждестранни издания. Всяко от изданията има една илюстрация в реален размер и други с вътрешни страници в намален размер. Посочени са не само автори и илюстратори, но и печатници, издатели, вид на хартията и други подробности.
В „Увода“ на Каталога [Петков] са уточнени критериите, по които са включени изданията – заради модернистичните илюстрации или заради модернистичния текст, а понякога и поради двете. Коментирано е и разбирането на времето на модернизма в по-тесен и широк смисъл. В широк смисъл това е времето от края на XIX век, от символизма и сецесиона, през авангарда и ярко изразения „социален модернизъм“ преди Втората световна война. В по-тесен смисъл това са проявите в България на модернизма през 1920-те и 1930-те години – футуризъм, конструктивизъм и други.
* * *
Модернизмът в българската литература и оформлението на книгата
Росен Петков
Крайъгълен камък в историята на българския литературен модернизъм, разбира се, е кръгът около Гео Милев. Още с „Лиричните хвърчащите листове“ от 1915 г., преводи на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, посветени на младите поети символисти Николай Лилиев, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Гео Милев заявява своята насоченост. На заглавните страници са портретите на авторите, клиширани от дърворез, изработени от Гео Милев [Горчева].
Списание „Везни“ (1919–1922 г.) става трибуна на българския символизъм и експресионизъм. С огромната си енергия и талант Гео Милев оформя списанието като защитник на модернизма, като медия с нов естетически вкус. Още в първия брой от 1919 г. са поместени илюстрации на Едвард Мунк и Иван Бояджиев [„Везни“, 1919].
Брой първи съдържа и откъс от „Жестокият пръстен“ на Гео Милев и „Гарванът“ на Едгар По в превод на Георги Михайлов. Гео Милев работи с редица художници модернисти, някои илюстрират негови издания, за други той пише [Маринска, 2015, стр. 27–70]. Някои от художниците, с които Гео Милев работи или за които пише, са Иван Милев, Сирак Скитник, Мирчо Качулев и Макс Мецгер.
Списание „Пламък“ излиза в епоха на разруха и противоборство, още невъзстановена от Първата световна война и Войнишкото въстание, България е свидетел на убийството на Александър Стамболийски и на потушаването на Септемврийското въстание. Авторите, които сътрудничат на списанието, са Николай Хрелков, Димо Хаджилиев, Георги Василев, Марко Марчевски, Николай Райнов, Емануил Попдимитров, Матвей Босяка (Матвей Вълев), Марко Бунин, Ламар и др. А използваните илюстрации са от Анна Балсамаджиева, Николай Дюлгеров, Петър Дачев, Макс Мецгер, Христо Каварналиев, Крум Кюлявков, Гео Милев и други [Данова]. Шести брой на списанието е конфискувано, а в седми-осми брой излиза поемата „Септември“ и „Полицейска критика“, където се описва конфискуването на шести брой и нахълтването на полицията в редакцията на списанието. Гео Милев пламенно възкликва „Може Пламък да бъде спрян… Но няма пожарна команда, която да може да угаси пламъка на мисълта“.
Един друг кръг, който заслужава специално внимание, е Ямболският кръг от модернисти. И едно списание, уникално явление за този край, списание „Crescendo“. Пропагандиращото футуризма списание, макар и в три книжки, една от които двойна, е забелязано от самия кръстник на футуризма Филипо Томазо Маринети. Гимназистът Николай Черняев, редактиращ в Горна Оряховица сп. „Лебед“, предлага на 18-годишния Кирил Кръстев от Ямбол да поеме редактирането и издаването му и книжка от третата годишнина на „Лебед“ през 1922 г. става първата книжка на „Crescendo“. „Crescendo“ отпечатва книгата на съредактора Теодор Драганов „Истерични веери“.
Корицата на „Литературен сборник Перун“ дава доста добра представа за имената от Ямболския кръг от писатели и поети.
Разбира се, тук трябва да се отбележи и прочутата изложба на сп. „Зенит“ (ZENIT). Собственик, издател и главен редактор на Zenit е Любомир Мицич, а редактор – Иван Гол (Ivan Goll). Редакционният съвет в Белград е представен от Бошко Токин, в Прага от Бранко Ве Полянски (Бранислав Мицич), a Иля Еренбург и Ел Лисицки издават руска версия на „Зенит“, септември-октомври 1922 г.
Българските участници в изложбата на „Зенит“, Мирчо Качулев, Анна Балсамаджиева, Иван Бояджиев, са заедно с такива автори като Кандински, Лисицки и Архипенко. Гео Милев препоръчва българските участници в международната изложба на „Зенит“.
Около ученическото списание „Светли зари“, издавано в Русе през 1921–1923 г., се формира кръг от млади поети и писатели, някои от които работят за популяризирането на литературата през 20-те и особено на модернизма. В списанието се срещат имената на Весела Страшимирова, Недялко Месечков, Теодор Чакърмов, Горянин (Константин Попов), Владимир Радев (Валдемар), Л. Гертнер, П. Драгоев, Дим. Панчев, Генчо Колев, А. Перев (Andro), Пенчо П. Русенов, Никола Ст. Кермекчиев, Иван Пенков (Жан П.) и други.
Любопитни са включените в Каталога по-малко известни или непознати писатели от провинцията, например „Викове“ на Йелсен (Иван Буюклийски) и Адел (Димитър Иванов), Враца, 1923 г.
Трябва да се отбележи и поредицата от малки книжки на издателство „Аргус“, 1922 г., на Светослав Минков и Владимир Полянов, издавано от Радослав Спасов и посочено от руския библиограф Евгений Харитонов като първото издателство в света, специализирано за фантастика [Спасов]. Илюстратор на кориците е Иван Милев.
След средата на 20-те модернизмът започва да придобива все по-социални и пропагандни нотки. Достатъчно е да споменем издателствата „Факел“ или „Азбука“. Влиянието на утвърдилата се вече Руска революция, на „Интернационала“, на редица социално и протестно насочени движения срещу несправедливостите на капитализма проличават в някои от издаваните книги в началото на 30-те. Един от художниците, които се свързват с по-агресивното течение на модернизма – авангарда, е Макс Мецгер.
Не на последно място Сирак Скитник е една малка вселена на българския литературен модернизъм. Състудент на Марк Шагал и Василий Кандински в Петербург през 1908 г., член на групата „Мир изкуства“, която се оформя като център на Руския художествен авангард, Сирак Скитник е оставил едни от най-впечатляващите илюстрации на книги. По-ранните му илюстрации имат по-голяма мекота и дори елементи на сецесион, но по-късните съдържат „категорични/резки“ черти и геометрични елементи и са в стил авангард.
В Каталога са включени редица редки издания, а някои илюстрации на книги се появяват за първи път. Една от първите (вероятно първата) отпечатани илюстрации на Иван Милев, корица на сп. „Чайка“, говори за изгряващия млад талант. Списанието се издава в Бургас, някои броеве – в София.
Много може да се говори за книгите на българския литературен модернизъм, но нека оставим снимките от колекцията в каталога „Българският литературен модернизъм“ да говорят за това. Настоящите редове са може би един бегъл прочит на избрани автори и имат за цел да събудят интереса на читателя към този важен период на нашата книга – периода на модернизма. Повече за Каталога може да се прочете тук.
Росен Петков е изследовател на книгата като артефакт, създател на учебни материали в областта и колекционер. Имал е удоволствието да се запознае с редица първи издания на български автори и да изследва техния език, стил и оформление – илюстрации, хартия, шрифтове, орнаменти и подвързия. Петков работи в областта на компютърните изкуства и дизайна и е един от първите експерти, спомогнали за развитието на компютърните изкуства у нас. Ръководил е иновативни международни проекти в областта на книгите и дигитализацията.
На главната страница: „Български балади“, илюстрация на Сирак Скитник
Литература:
Петков, Р., Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков // СОКИ, София 2021.
Горчева Мая, „Лирични хвърчащи листове” на Гео Милев (1915), или за преводимостта и проводимостта на модерната лирика в българското“, [посетено на 20.04.2021].
Сп. „Везни“, бр. 1, 1919 г. // ред. „Везни“, редактор Гео Милев, София, 15 септември 1919 г.
Маринска, Ружа, Гео Милев и изкуството // Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2015.
Данова, Сирма, „Пламък“, [посетено на 20.04.2021].
Спасов, Радослав, БГ Фантастика, [посетено на 24.04.2021].
