„Портрет на трима композитори с дама“, Маня Попова, издателство „Фрийстайл Пъблишинг“, 2026 г.
Интригуващо заглавие, необикновена книга. Мнозина казват, че са я прочели на един дъх. Аз я четох бавно и дълго, възприемайки я не само рационално обективно, а и много емоционално. Кръгът на времето ме завъртя и потъвах в него все по-дълбоко, в пробудените и собствени спомени за скъпи големи личности и събития от няколко знакови десетилетия.
Самото заглавие ме отведе далеч назад, към първото докосване до „Групповой портрет с дамой“ на Бьол в поредния брой на списание „Новый мир“ от началото на 1973. А името на „Дамата“ – име-понятие от най-ранните ни младежки години, ме върна във времето, когато с респект съм очаквала мнението на Маня като редактор в списание „Българска музика“ за моя публикация там, четях с възхищение всичко, написано от нея с безкомпромисно смело, ярко собствено мислене и оригинален почерк, а по-късно заинтригувано следях поредните ѝ „открития“ в предаването „Контрапункт“.
В тази книга тя е отделила от дългата поредица свои радиоинтервюта с творци от цял свят разговорите си с Драгомир Йосифов, Петър Керкелов и Михаил Големинов. Но всеки един портрет в този триптих е цяла отделна галерия. Това съвсем не са обичайните интервюта. А диалози, пълни със сюжети, разклоняващи се в други сюжети, епизоди, асоциации. В спонтанно бликащите разкази на отделните „герои“ изплуват почти зрими фигури, ситуации, сцени, като своеобразен „театър в театъра“, който понякога свободно се разстила в нови свои посоки, докато водещият протагонист деликатно го придърпва към конкретно коментираната тема. Така уникалната личност на всеки творец се разгръща плавно, многостранно, с неговия живот, взаимоотношения, философия, с отделните случки и с глобалните въпроси на музикалната поетика, с поглед към целия контекст наоколо, умело допълван от коментариите на дълбинно познаващата този контекст анкетираща.
Трима автори, много различни – по възраст, характер, произход, образование, естетика, творческа стилистика. И като тип изказ – пространно повествователен или афористично лаконичен, поетичен или ироничен, пределно конкретен или иносказателен. Но винаги – увлекателен. И с удивително интересните оценки на всеки един – понякога и провокативно нихилистични – за различни феномени из цялата музикална история и съвремие.
А общото между тях тримата – по-точно четиримата, е безусловната им отдаденост, принадлежност към Новата музика. Книгата оживява, дори бих казала – зазвучава, с припомняните с пиетет имена на автори и творби от световната съвременна музикална култура и емблематичните фигури на нашия музикален авангард, с деликатно открехваните детайли от собственото творчество като идеи, замисли, композиционни похвати, реализации…
Сигурна съм, че у всекиго, разгърнал тези страници, ще се пробуди в съзнанието спомена за изживяната, слушана музика, а непознатите заглавия ще провокират интерес и желание за откриване. Книга, изпълнена с многолика духовност, толкова нужна ни тук и сега.
Кръгово време? Кайротично време.
