Начало Книги Кръстопътни писания
Книги

Кръстопътни писания

Катя Атанасова
18.01.2013
1491

znaci 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иво Андрич, Знаци по пътя – градове и предели, изд. „Сиела“, 2012, превод от сръбски: Ася Тихинова-Йованович, 14 лв.

Отново Иво Андрич. Няма как да не направи впечатление този нов, възроден интерес към творчеството на известния босненец. Да, вярно е, че миналата година се навършиха 120 години от рождението му, но надали тази, или поне само тази, е причината за „преоткриването“ на Андрич. Излязоха книги с непревеждани негови творби, въпреки че най-доброто от него, по мнението на критиката, e добре познато на българския читател. Появи се и ново, сериозно, голямо изследване на творчеството на писателя.

Книгата „Знаци по пътя – градове и предели“ може да бъде прочетена, макар и не само, и като обяснение за подобен интерес. Съдържащите се в нея текстове, ще започна с това, не са еднакви в жанрово отношение. Има чисто есеистични, както и по-кратки или по-дълги „чисти“ разкази. Тази нееднородност не просто придава една особена замисленост, рефлективност на прозата, а придава на Знаците приятна разнообразност, както и едно толерантно неангажиране на читателя да прочете книгата от – до, като поредица от истории. Признавам, че аз се възползвах от тази „толерантност“ и това също е едно от нещата, които ме накараха да харесам книгата. Разбира се не е само това. В „Мостове“, „Върху камънака в Почител“ и др. се усеща онази особена, леко уморена, но именно затова излъчваща мъдрост, способност на писателя да проясни скрития смисъл на нещата. Да се опитва да разчита знаците им. Независимо как критиката нарича тази му способност, важното е, че тя кара читателя да се почувства някак извън времето. Всъщност Андрич се отнася с „исторически скептицизъм“ към него. По-важно му е онова безкрайно време, онова, което побира в себе си и миналото, и настоящето, и бъдещето. „Не е въобще толкова важно дали един разказвач описва сегашното или миналото, или пък смело полита в бъдещето. Онова, което е главното при това, е духът, с който е пропито неговото повествование, онази основна поръка, която казва на хората неговата творба“ – казва той в своята Нобелова реч.

В „Знаци по пътя“ ще открием и вниманието към местата. Спирането на погледа върху тях, разчитането именно на техния друг, духовен смисъл. Независимо дали споменът подтиква към това или някой мост, сграда, улица го предизвикват. Някои от любимите градове на Андрич (той е работил като дипломат в някои тях) – Рим, Букурещ, Дубровник, Виена… са важни места в тази книга и те присъстват както като реалии, така и като особен вид мечтания, съновидения.

Има нещо особено близко в прозата на Андрич до нас. Дали е заради паралелите, които се откриват със светоусещането на Йовков, паралелите между герои на двамата писатели (на това има посветени достатъчно критически страници) или просто защото тази проза е по един особен начин, дори и когато споменава местата – атопична. Или пък именно заради тези духовни мостове, които са важните и които наистина могат да свързват хората. Мисля, че е поради всичко това. Нещо също възможно като обяснение за възродения интерес към творчеството му. Самият Андрич много държи на общата ни балканска идентичност. Идентичност, за която говорят именно „балканските мостове“. И която, независимо, че й се съпротивляваме, според него съществува. Ако имахме, пак според него, „безусловно и последно уважение към човека, към пълната му свобода“, щяхме да я усетим и разберем.

Със „Знаци по пътя….“ писателят още веднъж ни приканва да повървим към намирането й.

Катя Атанасова
18.01.2013

Свързани статии