Начало Идеи Гледна точка Кубчето на Рубик
Гледна точка

Кубчето
на Рубик

6277

От пусто в празно. При цялото си внимание да не употребя тази словесна фигура безразсъдно, се подчинявам на размишлението, което ме уверява, че съм видял в последните дни нещо, което ми прилича на преливане от пусто в празно. Но всъщност защо да е преливане от пусто в празно? Та нали и ръководството на БНР, и неговите служители-музиканти, и защитниците на правата на радио-музикантите се обединиха във взаимното си съчувствие относно заплатите на само едните от тях.

Директор на държавно субсидирана институция да е до степен на милозливо съчувствие (почти ми иде да го нарека емпатия) и съпричастност с неговите подчинени. Такова нещо не сме виждали!

Честно ви казвам, този път рубик кубът им се получи чудесно. На всички онези подредители, които след предварително, или може би случайно получило се съгласуване се успокоиха от резултата.

Да започнем с историята по нареждането на Рубик кубчето, захванато още лани: октомври-ноември 2017 г. всецяло упълномощеният за това директор на БНР кротко казва, че средствата, които ще му отпуснат бюджетно, няма да му стигнат. За да вдигне включително и заплатите на хората от музикалните състави, които са на негово  подчинени в радиото. Та в онези ключови месеци на обсъждания по проектобюджетите чакахме господин Велев, този искрен нинещен съпричастник на исканията, изразени от неговите служители, изрично да подчертае, когато трябваше, в ноемврийските дни, пред финансовите институции на републиката, че парите, които ще му дадат, не са достатъчни.

Стенограмите ни показват, че при обсъждането на проектобюджета на Българското национално радио за тази година господин Велев е бил дотолкова емпатичен, че да не повлияе, да не предизвика недоволство, изразено чрез протест, подкрепен от ръководството на БНР. Защо не инициира такъв тогава, когато му беше времето? Не, той е възроптал, но не се е обърнал към синдикатите в радиото да организират своите нормални протести още тогава. А сега се питаме как така господин Александър Велев, директор на БНР, стана пръв изповедник и изразител на недоволството на хората, съставляващи съставите за музика в тази държавна институция. Как така господин Александър Велев с лице искрящо от съчувствие и съпричастност се изстъпи сега, за да подкрепи протеста на онези, които се очаква иначе да протестират преди всичко срещу него. 

Как така господин Велев се яви не като обект на протест, бидейки осъзнат  първостепенен разпоредител с бюджетни средства, какъвто е той за БНР, а като най-логичния изразител на трудовите и трудово-социални искания на неговите наемни работници. Също така учудващо е, че синдикалните организации, грижещи се за правата на тружениците от музикалните състави на БНР, подготвяйки протеста си в защита на тези права, са обявили информационна зависимост от пиара на БНР.

Точно така. Протестиращите в БНР са били уверени, че пиарите на радиото са онези, които ще направят достъпна информацията за предстоящите протести на всички медии.

Е, такова не бяхме чували! Пиарите на работодателя да рекламират протестиращите срещу същия работодател наемни работници. Но, простете, те всъщност не протестираха срещу работодателя си, защото техния работодател се оказа съпричастник. Мъж, категоричен, абсолютно защитавал в началото на ноември проектобюджетите на БНР с цената на късане на ризи пред Народното събрание, гладни стачки…

Веднага ще ме поправят такива като Теодосий Спасов (директор на „Музикална къща БНР“), които така и не слязоха да се смесят с протестиращите, защото според същия този човек, слизането сред търсещите достойнство хора е „унизително“ за собственото достойнство.

А какво да кажем за Борисов?

Изказването му от вчера по проблема не беше шокиращо толкова с това, че както се разбра в съзнанието на премиер-министъра „БНР има четири оркестъра“. Шокът дойде не толкова от невежеството и от несвоевременно придобитото знание на премиера, колкото от елегантния финт на заплахата, че тези „четири оркестъра“ трябва също да се съобразяват с пазара и да минат на схемата делегирани бюджети. Онова, което дразни тук, е заиграването със страховете на хората от музикалните състави на БНР, на които хронично, но и регулярно бива подхвърляно както от ръководствата на Радиото, така и от отговорните политически фактори в страната, че с едно помахване може да бъдат премахнати. Заиграване с тези опасения, което има ясна цел: да стоят мирни и тихи, доволни от малкия къшей, който, видите ли, благосклонно им е оставен.

Така господин министър-председателят се включи в рубик кубчето, подреждането на което ще остави доволни всички: Александър Велев, УС на БНР, самоотвержените синдикати, благоразумната Менда Стоянова, облачно-творческия Вежди Рашидов, и всяка власт, и всяко началство.

Единствените прецакани ще са пак хората, които оставят с труда си документални свидетелства в културната памет на този народ.

Искате да улесните ли, господин Борисов, онези, които копаят сега със зъби и нокти да представят настоящето ни като дефектирал социализъм? Искате да им поднесете удобни основания?

Защото в случая елементарният шантаж подвежда и вас! Разбирате го или не.

Хитростта на Менда Стоянова. Рационално-прагматично мислеща жена, която ни предложи да възприемем извеждане на музикалните състави на БНР от тази институция и тяхното прехвърляне към Министерство на културата.

През годините искрено уважавах предложенията и решенията на Менда Стоянова по теми и въпроси, особено важни за българското общество. Но сега съучастието на тази жена в един подмолен шантаж, целящ сплашването на хората от музикалните състави на БНР, ме кара да се разочаровам. Инак рационално-конструктивно звучащата идея за прехвърляне на тези състави към Министерството на културата, дава на знаещите да разберат, че говорим за заплаха с изнудване.

Как чудесно им се получиха на съставителите на рубик куба интересите. Едните – съпричастни, участващи, мили и управляващи онова, срещу което синдикалното трябва да се възправи. Другите – съпричастни, участващи, мили и управляващи онова, което на синдикалното не трябва да противоречи.

Но те са шестте страни на рубик куба. Затова да ги подхванем пак. Примерно премиер-министърът се изненадва от това, че „четири оркестъра“ свирят за Българското национално радио. Те не са оркестри всичките, ама само за знаещите. Но всички знаем, че тези дистинкции не са в категориалната система на министър-председателя. По-интересно е Менда Стоянова да извърши шантажа: в средите на засегнатите музиканти отдавна се говори, че съставите им ще бъдат съкратени или ликвидирани. Всички знаем, че това няма как да стане. Защото и това правителство на България е наясно с факта, че унищожаването на тези елементи от културните институции на републиката ще им струват обяснения, за които тепърва трябва да открият своите аргументи.

И сега ще им кажа защо. Поради това, че много добре знаят защо.

И в крайна сметка съдействието на подреждащите рубик кубчето доведе до желаното от съзаклятниците омаломощаване протеста на музикантите от БНР. Той не само излезе маргинален, ненавременен и неадекватен, но свърши и друга работа: подобри имиджа на активисти, съзерцатели и началства.

И остана да се запитаме: а къде им е умът на музикантите от БНР?

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).

Свързани статии

Още от автора