Икономическият принос на културния и творчески сектор в Европа е по-висок от този на хранителната, текстилната и химическата индустрия. А как е в България? Мирослав Боршош, Светлана Куюмджиева и Блез Мерсие за развитието на културните и творчески индустрии у нас и в Европа.
В края на май в София се проведе конференция на тема как културата развива градовете, организирана от Фондация „София диша“. На конференцията бяха представени успешни европейски модели за осъществяване на партньорски политики между общински структури и неправителствения сектор, целящи облагородяването на градската среда. Бяха представени устойчиви проекти, дали нов живот на изоставени публични пространства и сгради. Специален акцент бе поставен върху културните и творческите индустрии, които демонстрират бърз икономически ръст. Като част от възхода на тези индустрии бе разгледано развитието на културните инкубатори, арт-хъбовете и културно-творческите клъстерни обединения в България, а също създаването на нови знакови градски арт-центрове, даващи европейска, но и уникална идентичност на София и на други български градове. Участие в конференцията взеха творци и културни оператори от България и Франция. Дебатът акцентира върху съвременните тенденции в културата и творчеството в Европа и България, а крайната цел бе да се откроят работещите арт-модели и да се посочат механизмите за тяхното развитие.
Блез Мерсие, директор на Фабрика „Пола“ в Бордо: Модели на управление и финансиране на инкубатори за креативни индустрии
Това е една доста крехка икономика. Фабрика „Пола“ е фабрика за идеи, свързана с градската среда и градското пространство. Това е организирана система, която позволява споделяне и сътрудничество. Създадена е преди десет години. Обединява 19 структури, свързани с визуалните изкуства, 9 постоянно пребиваващи творци и три производствени ателиета, управлявани от структурите. Занимава се с изработване на проекти, тяхното осъществяване (фотография, живопис, пърформанси, комикси, архитектурни проекти…) и разпространение. Място за съвременна креативност. В рамките на фабриката има Полариум, пространство за мултидисциплинарно творчество. Съвкупността от тези асоциации и творци ни дава „жителите“ на фабрика „Пола“.
Фабриката е пространство от 3000 квадратни метра в периферията на Бордо. Идеята е да се върнем в центъра на Бордо до три години. Осъществяваме проекти за гражданска мобилизация, проекти за градско обзавеждане, имаме център за издателска дейност – на комикси и на книги. Как работи „Пола“? Общините идват и казват: „Имаме нужда от архитект, от специалист по урбанистика и т.н.“ Става дума за развитие на това, което във Франция наричаме „социална и солидарна икономика“. Всяка една от структурите на „Пола“ е независима и има собствени проекти, но по всички общи проекти е налице една логика на съвместна работа и на споделяне на пространството. Моята работа е да ръководя този екип и да вдъхвам живот на това демократично пространство, като направлявам различните дебати и самото сътрудничество. Фабриката получава подкрепа от държавата, но се опитва да постигне относителна финансова независимост. Днес оборотът на „Пола“ е 2 700 000 евро, от които 500 хиляди евро са държавна субсидия. Тоест за едно евро държавна субсидия „Пола“ генерира пет евро. Работим съвместно с общината в Бордо, съчетаваме публично и частно партньорство. Фабриката се стреми да допринася за обживяването на кварталите, които се обновяват.
Блез Мерсие е директор на Фабрика „Пола“ в Бордо.
Мирослав Боршош: НДК като част от културно-творческите индустрии
Този екип, който създадохме и който функционира от четири месеца, влезе като учудено дете в НДК и с широко отворени очи видяхме всичките възможности на един дворец. Едно от нещата, които успяхме да променим, е да привлечем хора, които са професионалисти в своята област. Дадохме си сметка, че не можем да променим двореца, ако продължим досегашния му начин на съществуване. Единственият начин е това огромно създание да има нов код, нов ключ и нов начин на правене на култура. Първото най-важно нещо е отварянето. Това е тотално нов подход за двореца. След това – генериране на нови културни продукти. Ние преди всичко продаваме пространство за култура. Дадохме си сметка, че можем да бъдем огромно пространство за производство на култура. Заварихме изключително тромава административна схема и изкючително тромава и обидна ценова политика на двореца. Създадохме ново звено за анализи и за развитие на проекти. Създадохме отдел за проектно финансиране и продуцентски отдел. Създадхоме много добър международен отдел, реално действащ маркетингов отдел и реално действащ пиар отдел. Създадохме собствени изложения, които смятаме, че трябва да живеят в двореца. На мястото на базарите поканихме хендмейкърите в България, които си направиха собствен фестивал с огромен успех. Така че отварянето на пространството за нас беше първото важно нещо, създаването на усещане за аура около двореца, защото това е едно от нещата, които липсват в България. Тази мъка, която излъчват всички, които се занимават с култура в България, това унижение, през което минават тези хора, е ужасяващо. Това е равносметката в момента. Институциите, които трябва да общуват с тези хора, седят някак надменно, с една огромна гордост, че са заели някаква позиция на държавно ниво и не разбират въобще какво се случва в сърцата и умовете на тези хора. И те лека-полека започват да се отчайват и се стига дотам дори да намразват в някаква степен собствената си държава, задето тя не им обръща внимание. Тя не казва да или не, тя просто не се занимава с тях. Надявам се да направим в двореца един умален модел на това как би трябвало да работи една реално действаща държава спрямо собствената си култура.
Мирослав Боршош е изпълнителен директор на НДК. Завършил е културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Член на Българската фестивална асоциация и инициатор за създаването на Национален център за книгата за подкрепа на български автори и тяхното популяризиране по света.
Светлана Куюмджиева: „Капана“ – един квартал на творческите индустрии
Проектът „Капана – квартал на творческите индустрии“ е всъщност официално обявен като първа инициатива от програмата на Пловдив Европейска столица на културата 2019. Проектът е включен в клъстера „Градски мечти“ на програмата „Заедно“, който всъщност се фокусира върху обновяване и съживяване на забравени и изоставени градски пространства чрез средствата на културата. Самият квартал „Капана“ се намира в централната градска част на Пловдив, в преходната зона между главната пешеходна улица и Стария град. Това не е голямо като пространство място, но е на много ключова позиция и с много богата и интересна история, която го прави особено благодатно за работа в сферата на културата. За много пловдивчани „Капана“ просто не съществуваше до този момент. Той се ползваше като транзитна зона или като паркинг. В периода преди 15-20 години той беше напълно невидим за хората и доста неглижиран. Всъщност той съществува от XVI век. Това сочат историческите справки за „Капана“ като търговска зона, в която се е намирал прословутият Куршум хан и в която е имало огромно количество дюкянчета и занаятчийски работилници. Тук е кипяла огромна дейност – търговска и занаятчийска. Специфичното за архитектурата днес е, че всички къщи имат пространства за магазини, т. нар. дюкяни, предвидени в долната, партерна част, които пустееха съвсем доскоро, бяха затворени и се рушаха. През 2013 г., в рамките на ONE ARCHITECTURE WEEK, започва едно проучване на целия квартал, на реалните му параметри, на реалните възможности. Започнаха разговори със собствениците там – тъй като къщите в целия квартал са частна собственост – и преговаряне с тях на пространства, както и реални действия за превръщането на „Капана“ в квартал на творческите индустрии. Малко преди това, през 2012 г., община Пловдив предприема по-сериозни мерки за поетапното затваряне на „Капана“ като пешеходна зона. Започва реновиране на улиците и „Капана“ е включен официално в програмата, с която градът кандидатства за европейска столица на културата. Планът е до края на проекта 80% от квартала да бъде пешеходна зона.
Светлана Куюмджиева е изкуствовед с над десетгодишен опит като куратор и критик в областта на визуалните изкуства. Специализирала е в САЩ, Южна Корея, Австрия и Германия. Автор на независими проекти и седмичен наблюдател на вестник „Култура“. Артистичен директор на общинска фондация “Пловдив 2019”, ангажирана с координацията и реализацията на инициативата Европейска столица на културата 2019.
На главната страница: „Капана“ – квартал на творческите индустрии.
