Начало Идеи Дебати Култура и качество на живот
Дебати

Култура и качество на живот

Портал Култура
07.08.2015
2146

Реалистично ли е изтърканото твърдение, че културният сектор в България се намира в трудна ситуация, на ръба на оцеляването? Има ли огромни и нереалистични очаквания към публичните власти? Дискусия с участието на проф. Александър Кьосев, Ясен Атанасов и Жени Петрова.

В края на май в София се проведе конференция на тема как културата развива градовете, организирана от Фондация “София диша”. На конференцията бяха представени успешни европейски модели за осъществяване на партньорски политики между общински структури и неправителствения сектор, целящи облагородяването на градската среда. Бяха представени устойчиви проекти, дали нов живот на изоставени публични пространства и сгради. Специален акцент бе поставен върху културните и творческите индустрии, които демонстрират бърз икономически ръст. Като част от възхода на тези индустрии бе разгледано развитието на културните инкубатори, арт-хъбовете и културно-творческите клъстерни обединения в България, а също създаването на нови знакови градски арт-центрове, даващи европейска, но и уникална идентичност на София и на други български градове. Участие в конференцията взеха творци и културни оператори от България и Франция. Дебатът акцентира върху съвременните тенденции в културата и творчеството в Европа и България, а крайната цел бе да се откроят работещите арт-модели и да се посочат механизмите за тяхното развитие.

Александър Кьосев: Зад социалния факт има един скрит културен факт

Темата на това, за което ще говоря, се нарича културна среда и качество на живот. Най-напред ще засегна какво е възможно и какво е трудно и почти невъзможно да се управлява в културата. Относително разработен е механизмът на подкрепа и управление на такива неща като изкуства, творци, творчески продукти. По-трудно се управляват културни процеси, например децентрализацията. Относително разработен е и процесът за подкрепа на т.нар. културни индустрии. По-трудно се управляват публики. Аз ще говоря за онази част от културата, която е най-трудна за управление, в някакъв смисъл почти невъзможна за управление и тя трябва да бъде наречена среда.

Бихме могли да мислим културата като механизъм за производство и консумация на смисъл. От тази гледна точка културата може да се възприеме като тотална смислова среда, в която човек живее и няма шанс той да излезе от нея. Културата не е само изкуства, не е само интелектуална дейност, не е само сектор, тя не е само културни индустрии, тя е онази среда, в която ние живеем. Човек живее едновременно в природна и в културна среда. Обикновено природната среда е донякъде окултурена. И естествено подобна среда на живот трудно се управлява.

Понятието качество на живот се разпространи в социологията през последните 20 години и вече има огромен брой изследвания върху качеството на живот в определени градове, на определени социални прослойки и групи. Качеството на живот е комплексен фактор, който се състои от взаимодействието на много различни фактори. На първо място това е икономическият фактор, следват условията, които благоприятстват един здравословен начин на живот, условията, които благоприятстват един сигурен начин на живот, после т. нар. социална кохезия и накрая почти винаги се прибавя култура. Макар че как и за какво културата допринася за качеството на живот не е ясно и особено неясно става щом социолозите започнат да мерят. Те имат специфични индекси и там културата не се появява. Тя се появява в общите декларации, но когато се стигне до мерене, е много трудно тя да бъде измерена.

Все пак е добре да придобием яснота по отношение на това какво в градовете представлява културната среда и защо и как е важно да я имаме предвид, както и как тя допринася за качеството на живот. Не всички култури трябва да бъдат подкрепяни. Трябва да намерим онази точка на културата, която трябва да бъде подкрепяна. Има култури ксенофобски, расистки, изолационистки, националистически – те не трябва да бъдат подкрепяни, те не заслужават социална и управленска подкрепа. Какво тогава можем да подкрепяме в областта на културата. Първо – достъп до качествени културни продукти. Културата като смислова среда трябва да се подкрепя тогава, когато тя е условие за достойнството на гражданите. В сфери като хигиена, здравеопазване, сигурност винаги има един допълнителен културен коефициент, който е невидим и който се скрива зад друга проблематика и факти. Друга сфера е урбанистичната материална култура – в какво състояние са тротоарите, улиците, пътните значи и пр. Нечистата улица не просто е нечиста, тя символизира небрежност, липса на грижа и хигиенни политики. Тоест това е невидимият културен коефициент, който се прибавя към хигиенния проблем.

В много градове е възприета една културна и управленска политика, политиката на т. нар. zero tolerance. Нулевата толерантност представлява преследване и на най-малкото нарушение. Един счупен прозорец, казва Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, вече е проблем. Защо е проблем един счупен прозорец? Не само защото е нездравословно и неестетично, а защото той символизира настъпването на безредието, факта, че тази част на града е запусната. Броени месеци след това цените на имотите в нея започват да спадат, там се заселват друг тип градски групи и като цяло, според този възглед, средата започва да се движи към упадък. Тоест зад социалния факт има един скрит културен факт, има послание – тук нещо не е наред, тук няма грижа, тук няма човешко отношение към градската среда. Обратно, ако в определени части на градовете се заселят артисти, творчески кръгове, ако те станат културноекзотични, там се вдига престижът на мястото. Очевидно в Пекин, където казват, че бил най-мръсният въздух на света, това освен всичко друго сигнализира, че никой не уважава достойнството на пекинския гражданин, не се грижи истински за него, той е оставен на себе си, оставен е да се оправя сам с този екологичен проблем. Има много примери, от които става ясно, че градската среда уважава или не уважава достойнството на своите граждани. Българската комерсиална визуална среда не уважава знаците за движение. Отидете на което и да е кръстовище и вижте как знаците за движение са заобиколени от реклами, които ги смачкват и ги скриват. Това е сериозен проблем за движението по софийските улици. Разбира се, то символизира неуважението към правилата за движение, към шофьорите и пешеходците, които се движат по тези улици. Няма да давам пример с архитектурни шедьоври, които не уважават контекста, в който се пораждат. Когато в един град по тротоарите има плавни преходи от тротоара към улицата, това не просто е улеснение за хората, които са в неравностойно положение, а изразява, че градската политика и градската среда като цяло уважават различията и осигуряват възможност за всички граждани в света – независимо дали са млади или стари, с някакви дефекти или без никакви дефекти – да имат еднакъв достъп до градските пространства, да се движат свободно и да се чувстват нормални хора.

И стигам до т. нар. култура на общуване. Обикновено това е някаква метафора, която нищо не значи и ние я употребяваме с голяма лекота, но всъщност значи адски много. Културата на общуване със сигурност допринася за качеството на живот Ние не можем да кажем как, не можем да го измерим, но интуитивно знаем, че културата на невраждебно, вежливо, внимателно общуване по някакъв начин допринася за качеството на живот. Един пример за общуване – до нас има магазин за перилни препарати и аз влизам често в него, за да пазарувам. Там има две продавачки, които винаги говорят помежду си. Като продавачки аз нямам никакви оплаквания от тях – те ме обслужват бързо, никога не са направили нещо нередно и аз съм доволен от начина, по който те функционират. Но те не ме забелязват, когато вляза в магазина, защото говорят помежду си. В немски магазин, в швейцарски магазин, във френски магазин това, разбира се, е невъзможно. Там продавачът знае своята роля и знае ролята на клиента и купувача, между тях има формални ролеви отношения и има код на вежливост, който се спазва по един естествен и очевиден начин. Веднъж аз направих на тези момичета забележка, че не ми обръщат внимание и те ми казаха: „Добре, вие какво искате, нали ви обслужваме“. И аз не можах да им обясня какво искам, не можах да им обясня, че всяка една роля в градското общуване е скрито свързана с тактически код и той трябва да се спазва.

Това са части от културата, които със сигурност са страхотно важни, със сигурност допринасят за качеството на живот, със сигурност не можем да ги управляваме и все още не знаем как да ги мерим. Но за тях трябва да се говори, защото това е важно.

Проф. Александър Кьосев е преподавател по история на модерната култура в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор на статии и книги върху история на културата и литературата. Директор на Културния център на СУ “Св. Климент Охридски”.

Жени Петрова: „Дерида данс“ функционира като един организъм


„Дерида данс център“ е създаден от Живко Желязков и Атанас Маев. Единият е хореограф в областта на съвременния танц, а другият е икономист. В един момент те се срещат и се ражда идеята за създаване на танцова компания, която да развива съвременния танц. През 2008 г. започват да работят в България, в началото с малки, не много успешни проекти. През 2010 г. правят анализ на средата тук специално в сферата на съвременния танц и откриват, че липсват два основни ресурса – подготвени танцови изпълнители и пространство. Тогава решават да направят „Дерида данс център“, който е създаден през 2010 г. в София.

Поради липсата на тези два основни ресурса, те решават, че най-важното за танцовия център ще бъде пространството. Това да има пространство за артистите в тази сфера е от изключителна важност. Важно и може би необичайно е, че танцовият център оперира благодарение на две организации – едната е неправителствена организация с идеална цел, а другата е търговско дружество. Но реално ние функционираме като един организъм. Основната част на „Дерида данс“ е социалната общност, която включва абсолютно всички хора, които идват в нашия център – това са клиентите, които идват и ползват курсовете за любители и услугата, която ние предлагаме през търговското дружество, това са артистите, които идват или за да се обучават, или като част от нашата резиденстка програма, или такива, които участват в наши проекти – тоест всички хора, които имат нужда от това пространство по един или друг начин.

Неправителствената организация пък работи в няколко аспекта, свързани пак с тази социална общност. От една страна, това са обучителната програма и тренинг програмата, които имаме. Другата важна част от работата на неправителствената организация е създаването на независими продукти. На следващо място нещо много важно за сектора е т. нар. резидентска програма. Тя започва през 2010 г. Отначало с бавни стъпки, после постепенно набира скорост. Може да се проследи как все повече артисти от България и от чужбина идват, за да направят своите авторски проекти при нас. От 2013 г. програмата се подкрепя и от столичната община. Друга важна част от дейността на „Дерида данс център“ е неговото участие в международни мрежи и в различни международни проекти. Това брандира самия център в Европа и света и осигурява канал за обмен.

Искам да подчертая, че стабилността на танцовия център до голяма степен идва от неговата социална дейност, тоест от неговата търговска дейност, която ни осигурява възможност да подпомагаме артистите в тяхното развитие. Разбира се, ние получаваме подкрепа и от различни организация – от столичната община, от Министерството на културата и др.

Жени Петрова е мениджър в „Дерида данс център” – Център за съвременен танц.

Ясен Атанасов: Министерството на културата се занимава с ремонти, а не с реформи


Проф. Кьосев обясни много добре натурата на културата, което беше един от проблемите, върху които исках да се спра, а именно неразбирането на това какво е културата. Всъщност това е може би основният проблем на културата у нас, тази подмяна на проблема, която гласи: „На фона на всички проблеми у нас, видите ли културата…“ А всъщност става въпрос за начина ни на пребиваване в света, става въпрос за нашата натура на човеци – това е културата.

Мисля, че общините вършат отлична работа, което обаче не може да се каже за държавата. И веднага искам да попитам тук има ли представител на Министерството на културата? (Следва тишина в залата – б.ред.). Оставям едно многозначително многоточие.

Какво се случва с Национален фонд „Култура“? Още миналата година отправихме едно писмо до служебния кабинет с въпрос какво правим с Фонд „Култура“, при условие, че би трябвало да дойде една доста сериозна сума – говорим за около 7-8 млн. лв. Ще се подготвят ли кадри, които да могат да разпределят тези пари, защото актуалният състав на фонда не е подготвен да усвои тези средства. За съжаление въпросът ни остана в пространството. Тогава служебният кабинет нямаше опция да действа бързо. Едно от първите неща, които направих при формирането на сегашния кабинет, беше да говоря с министъра на културата и да задам същия въпрос. В общи линии ми беше отвърнато с въпрос: „Ще гарантирате ли, че министърът на финансите ще ги даде тези пари“. Аз казах: „По някакъв начин трябва да ги поискате все пак“. Отговорът: „Ами ще видим, то някъде юни месец евентуално…“ Идва юни (дискусията бе проведена в края на месец май – б.ред.), все още не знам какво става с тези средства.

Мисля, че за 25 години преход ние имаме сериозен проблем с централния изпълнителен орган в културата на държавно ниво, а именно Министерството на културата. Де факто това министерство се занимава основно с ремонти, а не с реформи. Всъщност ние сме имали един-единствен министър на културата, който е истински реформатор. Естествено, говоря за проф. Ивайло Знеполски, който на времето наистина осъществи една радикална промяна в министерството. За съжаление скрито, под етикета реформа един друг професор – Стефан Данаилов, унищожи центровете и тази относителна независимост, която отделните изкуства имаха в управлението си. Категорично считам, че трябва да се върнем към тази система. Мисля си, че трябва повече свобода по отношение на това как отделни институции в рамките на Министерството на културата управляват средствата си. Според мен грешна е схемата на театралната реформа. Изобщо има няколко много ключови неща, които е време наистина да бъдат променени, затова специалистите по културен мениджмънт, по икономика на културата това нещо го повтаряме доста отдавна. Същото важи за приходите на музеите. Лошото е, че няма обща рамка на промяната, няма дългосрочна стратегия, нещата се правят или на парче, или се правят сектор по сектор, а трябва рамката, стратегията да предхожда частните неща във всеки един сектор.

Ако трябва по някакъв начин да се очертае, да се систематизира кръгът от проблеми, то ние де факто имаме четири групи проблеми. Ние нямаме едно общо разбиране кое е това, което теоретиците наричат много често канон, тоест кое ни е важно. Не може едновременно да са ни национален приоритет Кристо и Светлин Русев. Това е невъзможно. По някакъв начин държавата трябва да приоритизира това, което я представлява. Това го нямаме като яснота. Нямаме и пряка грижа за артиста, за този, който създава произведението. Отделно проблемите на продуцента, на медиатора. И накрая проблемите на системата като цяло, върху което се спря проф. Кьосев.

Надеждата ми е да видим реални реформи. Мисля, че поне от страна на ресорния за култура, образование, здравеопазване, политики за младежта и туризма кабинет, именно този на Румяна Бъчварова, желание има, сега остава да видим съответното министерството какво ще предприеме.

Силно се надявам Министерството на културата да мисли в посока тъкмо засилване на проектното финансиране. И наистина според мен трябва да престанат да гледат на Фонд „Култура“ като на тяхна програма. Фонд „Култура“ трябва да стане максимално отдалечен и максимално независим спрямо министерството и именно там да се случи проектно финансиране. При условие, че ще се получават тези пари, този фонд трябва да се управлява от оперативни мениджъри, защото в момента не мисля, че там има хора, които разбират от това. Мисля, че е важно да се обърне внимание и на състава. В Министерството на културата е малко раздута администрацията и това е един проблем, с който се занимаваме в нашия кабинет, търсим начини за промяна. Между другото, предложих на министър Рашидов да пробваме именно в Министерството на културата една от концепциите за реформа в администрацията, а именно въвеждане на споделените услуги. Към Министерството на културата има много институти, които са прикрепени към него, и де факто можем да ползваме изнесени услуги – счетоводство, ИТ-услуги, юридически услуги, HR, тоест всичко това да бъде обединено и изнесено, което е много важно и от гледна точка на антикорупционни действия. Защо – когато директорът на един театър не разполага със счетоводител, който работи в неговата сграда, тогава не може да се прави това изкуствено помпане на системата с билетите. Сега ще видим. Министърът каза Да. Ще видим дали ще има и реални действия.

Ясен Атанасов е писател, културолог и журналист. Един от основателите на списанието за литература и други наслади Ах, Мария. Водещ редактор на поредиците Америка ХХ и Елит на издателство Парадокс. Носител на наградата на Съюза на българските журналисти за 2007 и на приза Spirt & Spirit за романа Свят за изпиване (2010). Главен редактор на сп. ЛИК (2013 – 2014 г.). Съветник на вицепремиера по коалиционна политика и държавна администрация Румяна Бъчварова по въпросите на културата и образованието.

Портал Култура
07.08.2015

Свързани статии

Още от автора