Начало Идеи Гледна точка Култура, Русия, държава и сигурност
Гледна точка

Култура, Русия, държава и сигурност

Даниел Смилов
12.12.2014
1666

Dani Smilov F

Българският език е особено богат, но не с това, че имаме речников фонд за всеки нюанс, а поради факта, че сме свикнали с малко думи да изразяваме сложни и абстрактни идеи. Е, не винаги се получава, а и често се объркваме при изказа. Мислим си, че сме казали нещо, а то излязло друго, в резултат на което се разбираме или изпокарваме почти без думи. А после се оказва, че важното е останало недоизказано. И тук нямам предвид изявленията на министър Москов за линейките в ромските гета, а правя далеч по-обща и всеобхватна констатация, отнасяща се направо към българския натюрел.

Та като стана дума за Москов, думата „Русия“ е особено експлозивен синтез в родния език: в нея влагаме толкова много и различни значения, че един добронамерен папуаски антрополог направо би се объркал и би ни взел за шизофреници. Та нали при самото произнасяне на тази дума някои се просълзяват, други стават и козируват, трети се попипват за портфейла и се усмихват замечтано, четвърти се изриват, запенват и започват да се оглеждат параноично, пети стягат куфарите и се приготвят за изнасяне в западна посока и т.н. При толкова различни психосоматични реакции е странно, че вместо да ги обозначим с отделни думи, ги свеждаме само до две категории: русофили и русофоби.

При такъв радикален редукционизъм няма как да не се случат недоразумения. Непрекъснато се чуват, например, оплаквания от русофили, които не са признати за такива, защото не се просълзяват и не козируват като чуят заветната парола. В подобна ситуация са и русофобите, които не се оглеждат уплашено или са в невъзможност да се организират бързо за евакуация. От гледна точка на езиково богатство е добре, че напоследък взе по-широко да се използва думата „рубладжия“, която внася известна яснота. Но и тя поставя в неловко положение цели колони от хора – тези, които вземат рубли по дълбоко убеждение, да речем.

Ако беше само думата „Русия“, проблемът щеше да е просто лингвистичен куриоз. Но в подобна ситуация сме и с думи като „култура“, „държава“ и „сигурност“. А най-тежко става положението, когато започнем да комбинираме тези думи в изречения – тогава объркването става пълно. Редовно ще чуете следните комбинации, например:

– „Без Русия нямаме ни държава, ни сигурност, ни култура“;

– „Руската култура е гръбнакът на Държавна сигурност“;

– „Русия е заплаха за държавната ни сигурност и по културна линия“;

– „Културата на Русия е по-съдържателна и по-държавническа от тази на Запада, това е сигурно“;

– „Руската държава и сигурност не трябва да се бъркат с руската култура“ и т.н, и т.н…

Комбинаториката на четирите думи и нейните практически употреби водят до създаването на странни антропо-политически типажи. Например, десен консерватор апокалиптик, възхваляващ руската култура като критика на повърхностността на либералния Запад. Или пък ляв интелектуалец трибун, хвалещ Путиновата политика като изобличител на злините на световния капитализъм. Или пък десни консерватори, които са против Русия, но и против либерализма, който за тях е твърде евро-коректен, евро-гей и направо евро-цигански.

Как може да се отсее плявата от зърното? Как може едни и същи думи да означават толкова много различни неща? Ако дума може да означава почти всичко, то тя почва да означава почти нищо. Така че първото логично предложение за изход от ситуацията е радикална замяна на четирите гореспоменати думи с думата „нищо“. С такава една незначителна езикова реформа ще бъдат автоматично решени парещи проблеми за страната. Например, вместо „комисия по културата“, ще имаме в парламента „комисия по нищото“ – наименование, което далеч по-точно ще отразява нейната функция, а и ще даде възможност не само на Слави Бинев, но и на депутати, които не стават за нищо, да участват активно в дейността й. Вярно е, че комисията би се разраснала по този повод, но това само би й придало допълнителна тежест.

По същата логика автоматично бихме си отговорили на въпроса „Каква е цената на спирането на руския проект Южен поток?“, зер цената за спирането на нищожен проект не трябва да е много висока. А помислете си колко добре би било, когато френският посланик вместо обвинителното „Няма държава!“ е принуден да изрече (поради езиковата реформа) успокоителното „Няма нищо!“, което може да се тълкува и като „Не се притеснявайте, карайте си, както си знаете!“ Е, ще има и известни неудобства, свързани с реформата: кой би си публикувал дълбочинните анализи в портал „Нищо“, например?

Затова все пак е по-добре думите да значат нещо, да имат смисъл, а не само да предизвикват психосоматични реакции, което било основната им функция според някои упадъчни постмодернисти (като Р. Барт). Като почитател на позитивната наука аз призовавам за изясняване на значението на гореспоменатите думи и изрази, както и за по-дисциплинирана употреба на всяко едно от значенията им. Започвам със себе си:

Русия: Кат Русия няма втора и тя се възприема като слънцето и въздуха от мнозина в България, но всъщност става дума за един културно близък на нас народ, който за съжаление все още се бори да реализира идеалите на демокрацията и самоуправлението, и чийто режим напоследък стана агресивен и анексира чужда територия, заплашвайки съседите си и опитвайки се да разедини, отслаби и дестабилизира дори държави от ЕС и НАТО, от които ние сме интегрална част.

Държава: За мнозина у нас това е апарат за оказване на натиск върху тези, които са ти неудобни, с цел извличане на материална изгода, но поради тази широко разпространена дефиниционна грешка се създава впечатлението, че у нас държава няма, защото държавата не е такъв апарат, а точно обратен апарат, който обслужва интереса на всички граждани, отнася се с еднакво уважение към тях, не ги дели на „наши“ и „ваши“, нито по роднинска, нито по приятелска, нито по етническа линия, и който действа по общи правила, а не търси повод да се отклони от тях с извинението, че има и граждани, които го правят, като в твърдението „няма да пратя линейките в ромското гето, защото лекари са били набити от роми.“

Сигурност: Сигурност е такова състояние, в което на първо място има държава, а не тръба, която някоя друга държава охранява.

Култура: Културата е не само вниманието и вещината, но и отговорността, с която се отнасяме към думите и произтичащото от тях.

Даниел Смилов
12.12.2014

Свързани статии

Още от автора