На 30 април 2026 г. България отвори нова страница в парламентарната си история – за първи път незрящ наш сънародник положи клетва като народен представител.
Иван Янев от „Прогресивна България“ ще изпълнява задълженията си като част от 52-рото Народно събрание с подкрепата на своето куче водач Роувър, което ще присъства на всички заседания в пленарната зала.
Съвсем очаквано новината за първия български незрящ народен представител набързо обиколи медиите. В немалко журналистически материали обаче акцентът сякаш падна повече върху присъствието на кучето водач, отколкото върху факта, че една голяма група българи – незрящите хора – ще имат за първи път свой представител в Народното събрание. Това е важна стъпка към по-висока обществена чувствителност по темата за правата на хората с увреждания и предизвикателствата пред тях. По данни на Съюза на слепите в България (ССБ) само незрящите с над 71% увредено зрение са около 10 000 души, а общият брой на хората с различни увреждания у нас достига няколкостотин хиляди.
Решението на „Прогресивна България“ да включи незрящ кандидат в листите си за предсрочните парламентарни избори на 19 април заслужава адмирации. Истинското признание обаче е за самия Иван Янев – заради смелостта да застане под светлината на прожекторите като част от най-важната институция в една парламентарна република и заради стремежа му да промени обществените нагласи, като покаже, че хората с увреждания не бива да се възприемат само като жертви и пасивни обекти на грижа, а като личности със силен дух и капацитет за самостоятелност. Присъствието му в политиката е заявка за пряк принос при изграждането на стратегии и вземането на решения от обществен интерес както на местно, така и на национално ниво.
Но макар Иван Янев да е първият незрящ народен представител у нас, влизащ в парламента с куче водач, той не е първият народен представител с увреждане. Българският парламент вече има подобен опит в лицето на депутатите Михаил Христов (двустранна ампутация на ръцете, 44-то НС), Павел Савов (двигателно увреждане, 44-то НС) и Деница Димитрова (двигателно увреждане, 40-о НС).
Международната практика предлага все повече примери за хора с различни увреждания, които заемат ключови позиции като народни представители и министри. Няколко дни преди Иван Янев да положи клетва като депутат, Петер Мадяр, бъдещият министър-председател на Унгария, съобщи, че министър на социалните и семейните въпроси в неговия кабинет ще бъде Вилмош Катаи-Немет – народен представител от опозиционната партия „Тиса“, избран на 12 април от един от районите в Будапеща. Катаи-Немет губи зрението си на 16 години, независимо от това обаче завършва право и изгражда успешна кариера като адвокат. Гергели Таполчай, дългогодишен депутат в Унгария, е първият народен представител в страната, който използва жестов език, а Ференц Хирт, вече бивш депутат, се придвижва с инвалидна количка.
Подобен пробив направи и Гърция през 2015 г., когато Панайотис Корумблис стана първият в историята на страната незрящ министър на здравеопазването. В Сърбия депутатките Люпка Михайловска и Гордана Райков представляваха гражданите в инвалидни колички. В Полша депутати с увреждания са били Ян Филип Либицки, Малгожата Олейник и Славомир Пиечота, в Украйна – Валери Сушкевич, в Норвегия – Туве Линеа Брандвик, във Великобритания – Ан Бег. Емблематичен е примерът на германския политик Волфганг Шойбле – въпреки че от 1990 г. се придвижва с количка (до края на живота си през 2023 г.), той заемаше най-високи държавни постове: председател на Бундестага, министър на вътрешните работи и министър на финансите. Списъкът далеч не се изчерпва дотук.
Активното участие на хората с увреждания в политическия и обществения живот у нас не е въпрос на избор или прищявка, а необходимост. В това отношение специалистите са категорични: за тази общност е от жизненоважно значение не просто да не се чувства в тежест, а да бъде възприемана като равностойна, овластена и полезна. Освен това личният пример е мощен инструмент за вдъхновение, особено в страна като България, където неадекватната градска среда все още обрича мнозина на социална изолация. В крайна сметка колкото по-голяма част от пълнолетното население у нас се чувства приобщена, представена и овластена, толкова по-добре за цялото общество – от социална, икономическа, политическа, културна и етична гледна точка.
Присъствието на незрящ човек в парламента е безусловно добра новина. Остава надеждата това да постави началото на трайна промяна в обществените нагласи към хората с увреждания. Колкото до Роувър – можем само да му пожелаем да съхрани спокойствието и добронамереността си на място, където през годините твърде често сме ставали свидетели на агресия, арогантност и безпардонност.
