Разговор с Валентина Стоева, съосновател и председател на Фондация „Четене“ и Фондация „Детски книги“

Валентина Стоева е съосновател и председател на Фондация „Детски книги“ и на онлайн медията detskiknigi.com. От 2008 г. се занимава с насърчаване на четенето сред децата. Като продължение на тази си дейност през тази година тя и група съмишленици учредиха Фондация „Четене“, с която възнамеряват да надградят дейността на Фондация „Детски книги“. Носител на званието „Посланик на библиотеките“ на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и на наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ (АБК). Има бакалавърска степен по политология от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по дипломация и международни отношения от Нов български университет (НБУ). Докторант по специалността „Теория на четенето“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

С Валентина Стоева разговаряме за целите и планираните инициативи на Фондация „Четене“, за същината на четенето, за нарастващите проблеми с четенето и ниското ниво на функционална грамотност сред огромен брой млади българи, за които свидетелстват и публикуваните преди дни резултати от международното изследване PISA за 2022 г., за потенциалните решения на тези проблеми и за опасностите за отделните граждани и за обществото като цяло, ако те продължат да се задълбочават.

Вие и колегите ви във Фондация „Детски книги“ вече повече от 10 години работите за насърчаване на четенето сред децата и за въвличане на родителите и учителите в този процес. Как и защо решихте да създадете нова организация със сходна мисия, каквато е основаната неотдавна Фондация „Четене“?

Опитът ми от последните 12 години, откакто съществува Фондация „Детски книги“, показа, че когато се опитвам да убедя хората срещу себе си – независимо дали са от правителството, от неправителствени организации, или от бизнеса, – че правим нещо важно и развиваме функционалната грамотност, наличието на думите „деца“ и „книги“ ги кара да гледат несериозно на дейността ни. Подсъзнателно има такова схващане: „Няма проблем, забавлявайте се, но това няма пряко отражение върху развитието на средата, в която живеем“. Фондация „Четене“ надгражда дейността на Фондация „Детски книги“. Тя ще се занимава с промяна не само на нагласи, а и на политики. Има голяма нужда да поставим четенето като основно човешко право, което дава възможности за развитие не само на индивида, а и на средата като цяло. Трудно можем да очакваме, че ще опазваме природата, ще постигаме икономически растеж и ще се грижим за материалното и нематериалното културно наследство, ако хората са функционално неграмотни. В България този процент е крайно висок, както се вижда и от резултатите от изследването PISA сред 15-годишните ученици. Това, че 53% от тях не могат да четат критично и да прилагат знанията си, има неприятни отражения във всеки аспект на живота им[1].

Споменахте, че в обществото ни често се гледа на четенето като на забавление. На други места сте казвали, че сте срещали оправданието, че децата нямат време да четат, защото имат много за учене. Как разбирате вие четенето като концепция? Какво означава да можеш да четеш?

Тук имаме сериозен проблем, и то не само в България, но в България е много силно изразено неразбирането какво точно е четенето. Всеки изхожда от собственото си убеждение, но то обикновено не е базирано на науката. С Фондация „Четене“ стъпваме именно на достиженията на учени от цял свят и на техните дългосрочни (лонгитюдни) изследвания, с каквито в България не разполагаме. Четенето е много сложен когнитивен процес. За части от секундата ние декодираме информацията, която виждаме, за да можем не само да превърнем точките и чертичките от белия лист или екрана в думи и смисъл, а да разберем какво пише между редовете. Базовото ограмотяване – да можеш да четеш самостоятелно – се случва с помощта на учителите на около седемгодишна възраст в България, но за да можеш да осмислиш прочетеното и да вземаш решения на базата на това, което си научил, този процес трябва да започне още от раждането. Ако едно дете расте в среда с книги, ако възрастните около него му четат и му дават допълнителни знания, умението му да чете самостоятелно ще бъде много по-развито от умението за самостоятелно четене на дете, което няма този шанс.

Четенето е в основата на функционалната грамотност и то не се развива чак когато тръгнеш на училище. Ако възрастният не е чел на глас на детето и не му е давал допълнителна информация, то има много по-ограничени възможности да развие потенциала си. Надявам се да успеем да уеднаквим понятията. Ако не го направим, учителите и повечето възрастни винаги ще смятат, че четенето е само и единствено част от обучението по български език и литература, а работодателите никога няма да разберат, че ако служителите им не четат активно – независимо дали четат учебник по квантова физика, или романи, – те няма да са способни да използват пълноценно това, което са прочели. Нуждаем се от задълбочено четене; то развива критичното мислене и въобще умението да мислиш.

Не е ли парадоксално, че си говорим за изкуствен интелект, за високотехнологични производства и за привличане на чуждестранни инвестиции в България, а в същото време едно умение, което приемаме за базово, като четенето, е много слабо развито при огромен брой български ученици? Това е валидно и за езиковата грамотност – среща се мнението, че едва ли не е разбираемо някой да не владее добре български, защото в ежедневието си използва повече английски… Сякаш си мислим, че можем да постигнем по-високо ниво на интелигентност, без преди това да сме изградили здрави основи.

Със сигурност не можем, но основата не започва да се гради в училище. Всъщност няма как да си функционално грамотен на който и да било друг език, ако си функционално неграмотен на майчиния си език. На това почти не се обръща внимание, защото в България обикновено не стъпваме на науката или използваме единствено изследвания, които потвърждават нашата теза. Важно е да имаш наблюдение върху научните достижения в твоята област, но и в други области. Когато говорим за четене, филолозите ще кажат: „Това е при нас, защото е свързано с езика“, педагозите ще кажат: „Не, това е в сферата на образованието, защото ние развиваме умението за самостоятелно четене“, а когнитивните психолози и невролозите, които изследват четенето като когнитивен процес, като информационен и комуникационен процес – което, между другото, се учи и в Софийския университет, във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) има специалност „Теория на четенето“, – идват от съвсем различно научно поле. Ако можем да обединим всичко, което излиза от различните научни полета, ще вървим напред. В България това не се случва. А генерирането на идеи зависи от умението на хората да пренасят знания от една област в друга, но този трансфер на знания зависи пряко от четенето.

Ако вземем резултатите от изследването PISA като показателни за картината у нас, защо до този момент няма държавни мерки за подобряване на ситуацията въпреки постоянно влошаващите се резултати по четене, както и по математика и природни науки?

Точно защото не са уеднаквени понятията, защото никой не си прави труда да се замисли какво точно е четенето, в България не си задаваме този въпрос. На различни срещи и лекции, които водя, обикновено питам: „Какво е четенето?“, и първоначално хората са шокирани, че изобщо им задавам този въпрос. След това са изненадани от твърдението, че четенето е безкрайно сложен когнитивен процес и че не е задължително да се научим да четем, но от друга страна, нямаме избор, ако искаме да притежаваме знания и умения, приложими в света, в който живеем. Учените казват, че мозъкът се затруднява да прочете дума, която човек не е чувал, като степента на трудност зависи от това какви думи знаеш, какво си чувал, какво ти е четено. Повече от 2% непознати думи в един текст карат мозъка да престава да следи голямата картина, която си прави, докато четем. Това не включва само архаичните думи, а и знанието за контекста, в който се развива действието. Ако например седна да чета учебник по астрономия, аз ще се откажа на четвъртата дума, защото нямам представа за контекста – това е твърде сложно за мозъка ми, чиято задача всъщност не е да мисли, а да пести енергия.

Когато всички проблеми се насложат, стигаме до резултатите от PISA. А те са важни, защото след 15-годишна възраст умението да извличаш и да анализираш информация се променя много слабо. Така че ако вземем резултатите на 15-годишните по отношение на четенето с осмисляне – как прилагам информацията от дадена област, за да взема решение, – ще видим, че 53% от младите хора в България не могат да осмислят добре какво четат. Това може да означава, че имаме приблизително толкова функционално неграмотни възрастни.

Вие и вашите колеги говорите за инфраструктура на четенето и за обединяване на усилията и знанията на всички специалисти в тази област с цел да осъществите желаните промени. Не се ли обезсърчавате, когато министърът на образованието и науката казва, че решението е да се предостави по-голяма подкрепа за училищата, участващи в PISA, за да могат те да се подготвят по-добре за изследването? Това не е ли замазване на проблема?

Все още липсва разбиране за нуждата от инфраструктура на четенето и уеднаквяване на понятията. Националният пакт за четенето, който Фондация „Четене“ и партньорски организации инициираха, се появи на 17 ноември. Минало е съвсем малко време и аз не мисля, че в Министерството на образованието и науката (МОН) са имали време да преценят в какво ги каним да се включат. Надявам се, че МОН ще бъде част от Националния пакт за четенето, както и министерствата на културата, на икономиката, на финансите, на здравеопазването, на труда и социалната политика. Натискът върху МОН е голям и за мен той не е справедлив, защото те започват да работят с децата, когато те постъпят на училище на седемгодишна възраст. От друга страна, ролята на детската градина е безкрайно важна за предграмотността, но в момента никой не смята, че ролята на учителите в детската градина е важна. В градините трябва да има библиотеки и учителите трябва да получат нужната подкрепа, за да работят със съвременни книги и да осигуряват на децата отличен преход към училището. Днес детските книги предлагат изключителни възможности за развиване на знанията.

По-важна дори от ролята на учителите в детските градини е ролята на семейството от раждането до постъпването в градина. Родителите трябва да знаят, че четенето на глас е една от най-важните инвестиции в бъдещето на децата им. Хубаво е да имат книги вкъщи, но не всички могат да си го позволят, така че трябва да има програма за осигуряване на т.нар. първа книга. Колегите от европейската мрежа за четене EURead, в която България е представена от Фондация „Детски книги“, работят основно по такива програми – предоставяне на първа книга за бебетата с насоки и съвети за родителите. Това наистина е най-важната инвестиция. Надявам се институциите ни да разберат, че ако искат ангажирани възрастни, които да допринасят за развитието на икономиката, трябва да насочат вниманието си към най-малките и техните родители.

Умението да осмисляш информацията се развива от раждането и с целенасочената работа първо на семейството, после на учителите в градината. Но трябва да има и книги в библиотеката, за да може всеки да има достъп. Масовото схващане е, че библиотеките са прашни места, в които раздават стари и скучни книги. Всъщност библиотеките са центрове за информация и знание, които имат капацитета да подпомагат ученето през целия живот. Ако това се разбере, няма например да се закриват училищни библиотеки, за да се отварят STEM центрове[2], защото училищната библиотека трябва да е сърцето на STEM центъра. Друг проблем е, че обществените библиотеки получават смехотворни суми за обновяване на фондовете си, а училищните библиотеки зависят изцяло от волята на директорите.

Инициираният от вас Национален ден на четенето, който се проведе за първи път в България на 17 ноември и който вие възнамерявате да превърнете в традиция, като го организирате в третия петък на ноември всяка година, и идеята за създаване на програма за предоставяне на първа книга за всяко новородено са два от проектите на Фондация „Четене“. Имате ли вече идеи за други инициативи – за учители, за родители, за деца?

Ние предлагаме съвети и насоки за учителите и родителите през Фондация „Детски книги“, както сме правили и до момента. Тя ще продължи работата си на терен чрез инициативите, които вече сме наложили и са работещи. С Фондация „Четене“ и чрез Националния пакт за четенето се надявам да постигнем много широко обединение от съмишленици. На първо място ми се иска да успеем да уеднаквим понятията – какво е четенето и как то ще ни помогне да постигнем всички Цели за устойчиво развитие на ООН. Надявам се, че програмите, които си поставяме за цел да развием, ще получат държавно финансиране, особено „Първа книга за бебето“. Ще работим активно за припознаването на ролята на училищните библиотеки – в момента те са към МОН и както споменах, зависят от волята на директорите, от тяхното разбиране за това дали е нужно да има библиотека, дали тя ще бъде стая, която се отваря веднъж седмично от учител по определен предмет, за да си допълни хорариума, или ще има назначен професионалист. Библиотекарите са специалисти, които подпомагат учебния процес, но подпомагат и развиването на допълнителни знания и умения за живота.

Надявам се след 10 години да имаме добре развита система, чрез която правим превенция. Най-голямата ми мечта е да престанем да решаваме проблемите на парче, когато се появят бедствията, като бедствието по отношение на функционалната грамотност, пред което сме изправени в момента. Това ще ни помогне да преодолеем порочния кръг, в който сме изпаднали. Функционално неграмотните родители отглеждат функционално неграмотни деца, но от друга страна, научните изследвания показват, че когато родителите започнат да четат на децата си, порочният кръг на функционалната неграмотност може да бъде прекъснат.

Вие и другите съоснователи на Фондация „Четене“ описвате липсата на умения за четене и като потенциална опасност за националната сигурност. В какво по-точно се изразява този риск?

Медийно-информационната грамотност, дигиталната грамотност, здравната грамотност и финансовата грамотност са елементи на функционалната грамотност. Ако не умееш да извличаш, да анализираш и да филтрираш информацията, е много лесно да се поддадеш на манипулации. У нас хората вярват на „Една жена ми каза…“ и на съседката, защото я познават лично, и не вярват на експертите. Това лесно може да бъде обяснено: когато нямаш достатъчно знания и умения за оценка, ти се поддаваш повече на слухове и много по-лесно възприемаш непотвърдена информация, защото тя е направена да въздейства именно така.

В условията на улеснен и мигновен достъп до всякаква информация, ускореното навлизане на нови технологии в живота ни, замяната на едни професии с други и т.н., какво точно имате предвид, като казвате, че не можем да си позволим да не четем?

Винаги можеш да избереш да не четеш или може да ти го натрапят, ако родителите ти решат, че няма да ти четат и/или няма да те пуснат на детска градина или на училище. Да, четенето не е присъщо на човешкия вид. Може и да не се научиш да четеш, но ако не се научиш да четеш, ти много трудно би могъл да развиеш знания и умения, приложими в света, в който живеем. За да можем да филтрираме информацията, до която имаме достъп, да прилагаме наученото и да бъдем полезни на себе си и на обществото, нямаме друг избор, освен да се развиваме, като четем активно – и то по-скоро на хартия, защото това е най-сигурният начин да развиваме висшата форма на четене, – и да полагаме усилия всички около нас да знаят какви са ползите от четенето и какви са минусите от липсата на умения и мотивация за четене. Индексът на човешкия капитал на Световната банка показва, че към 2020 г. дете, родено в България, при най-добър цикъл на образование и най-добри здравни грижи, ще развие едва 61% от потенциала си. Това е моята мотивация: искам моите деца, за които полагам много грижи, да живеят в добра среда и да не бъдат жертви заради това, че говорят правилно и имат добри идеи.

[1] Публикуваните на 5 декември 2023 г. резултати от международното изследване PISA за 2022 г. показват, че 53% от 15-годишните българи не са достигнали базисното ниво на четивна грамотност. Това е далеч под минимума, определен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и с 6% повече спрямо 2018 г., като страната ни е на предпоследно място в Европейския съюз (ЕС). Нараства и процентът на българските ученици, които не са достигнали базисното равнище на умения по математика и по природни науки – 54% по математика (последно място ЕС) и 48% по природни науки (предпоследно място в ЕС).
[2] STEM (англ.) – науки (science), технологии (technology), инженерство (engineering) и математика (mathematics).