Как се справихте през тази странна година на локдауни?
Да, годината наистина беше странна и нямаше нищо общо с това, което си представях в нейното начало. Но за мен, доколкото е възможно да се каже в такава ситуация, тя беше добра. Успях да осъществя много от проектите си в професионален, но и в личен план, разбира се, с толкова свободно време. Естествено липсваха ми концертите пред публика. Само през лятото, септември и октомври имах възможността да свиря пред публика. Всички останали концерти бяха записвани и предавани „на живо“ или на запис.
Концертът за цигулка и оркестър в ре мажор, оп.61 на Бетовен е вероятно най-любимият ми концерт и аз не само го изпълнявах, но и успях да го запиша на компактдиск. Записът направихме в Полша със Симфония Варсовия и маестро Жан-Жак Канторов. В диска е включен и Концертът за цигулка в ре мажор №7. Той не е много известен, защото има съмнения дали Моцарт го е написал изцяло, или само части от него. Много е красив и аз много го обичам. Той е бляскав, виртуозен, позитивен. Подхожда на настоящата обстановка, защото имаме необходимост от положителна енергия. Това е вторият ми диск с инструментални концерти. Той е с Mirаre, френска компания. Намерих хора, с които мога да работя отблизо и които ми дават голяма свобода да записвам това, което искам, когато искам и изцяло ме подкрепят. Това за мен е много важно. Особено в наши дни компаниите имат големи претенции какъв репертоар да се записва. Имат претенции как да изглеждаш. Свободата е все по-ограничена. В това отношение съм късметлийка, защото мога да правя това, което смятам, че ми подхожда най-много. Имаме хубави планове, които се надявам да се осъществят – за записи с оркестър, но искам да направя и диск с камерна музика с едно трио, а мисля и за рецитал. Трябва да допълня, че беше истинско удоволствие за мен да свиря със Софийската филхармония и маестро Георги Димитров (на 21 февруари тази година).
Лия, от малка сте в графата „талантливи деца“. Какво ви струваше това?
В това отношение съм имала голям късмет. Родители ми никога не са ме карали, заставяли, очаквали от мен, манипулирали или други подобни неща. Дори точно обратно. Когато започнах да свиря на цигулка, решението и желанието бяха мои. Тайно от тях вземах уроци с вуйчо ми, колкото да мога да държа цигулката. Ако може да се каже, сама съм се борила, за да свиря на цигулка. След това винаги съм срещала подкрепа. Никога не съм имала усещането, че нещо съм загубила, че се лишавам от нещо. Точно обратно. Чувствала съм се привилегирована, тъй като от малка имах възможността много да пътувам, да виждам нови градове и светове, да се срещам с хора и да научавам нови езици. Винаги е било ясно, че начинът ми на живот по-скоро ме обогатява. Освен това не съм от тези музиканти, които свирят по десет часа на ден. Винаги ми остава време за други неща, които обичам.
А какво обичате да правите, когато не свирите?
Странно ми е да говоря в настоящата ситуация какво обичам да правя, защото това е да се разхождам в планината, да се виждам с приятели, обичам кулинарията, да ходя в хубави ресторанти, където се готви вкусна храна. Сега, когато сме повече вкъщи, чета. Обичам модерния балет, обичам астрономията – когато бях малка исках да стана космонавт. Така успявам да си запълвам времето. Започнах да рисувам, дори се научих да готвя. Това е ново хоби и е много приятно вечер, след като съм свършила задълженията си.
В предварителния ни разговор казахте, че репетирате. Има ли такава възможност във Франция, където живеете?
Концерти с жива публика няма. Нещата са доста мрачни в това отношение. Но имаме проекти за концерти, които се записват на видео. Правим повече записи, подготвяме нов репертоар. Това е друг тип активност. С моите приятели – пианиста Александър Канторов и виолончелиста Орелиен Паскал, репетираме за концерт, който записваме на видео. Подготвяме и нови програми. Големи късметлии сме, че в София свирихме пред публика.
Лия, имали сте великолепни учители. Какво ви даде всеки един от тях – Евелина Арабаджиева, Огюстен Дюме…
В това отношение също съм имала голям късмет. Учих доста до късно, доскоро бях в консерваторията в Берлин. Дори учителката ми от четири до пет годишна възраст Снежка Панчева си спомням. Учих в едно читалище в София и тя запали пламъка на музиката в мен. След това продължих с Евелина Арабаджиева. С Огюстен Дюме, който е невероятен цигулар и ми даде много особено за френския репертоар. Да работя с него Цезар Франк, Клод Дебюси, Ернест Шосон, Йожен Изаи беше невероятна възможност! След това учителката ми Антие Вайтхаас в Берлин, при която съм учила най-дълго след ученическия ми период. Тя е невероятен педагог. С нея работехме много автори, но за немския репертоар безспорно беше много обогатяващо. Учила съм и в Рощок при Петру Мунтяну.
Имате спечелени няколко от големите конкурси. Последният е от 2016 г. Конкурсен тип ли сте?
Честно да ви кажа, никога не съм мислела, че съм конкурсен тип изпълнител. Конкурсите винаги са били най-вече психическо предизвикателство, затова съм си казвала, че не отивам да се състезавам, а да свиря за хората в залата, да споделям музиката. Но иначе, да, предизвикателство е самата настройка. Не съм имала усещането, че съм много силна в това, въпреки че усилената ми работа и малко късмет са давали често резултат. Но понякога не е имало резултат. Имало е случаи, в които не съм успявала (смее се). Конкурсът е нещо толкова субективно. За жалост или за щастие нашето изкуство е такова, че един може да каже, че свириш невероятно, а друг да каже, че никак не му харесва. Никога не можеш да знаеш какво ще стане и това е трудното.
Спечелените конкурси какво ви дадоха? Може би популярност поне в музикантските среди.
Да, със сигурност конкурсите могат да помогнат. Зависи от конкурса, от престижа, от това с кого ще се запознаеш, какви са възможностите, каква е наградата. В моя случай конкурсът „Карл Нилсен“ наистина ми помогна. Там се запознах с Николай Снайдер (датски цигулар, председател на журито на конкурса), записах първия си диск, запознах се с много интересни хора, започнах работа с един агент в Дания. Този конкурс отвори врати пред мен. Едно време е било така – всеки голям цигулар е имал поне един спечелен конкурс. Днес не е така. Има много медии, социални мрежи, много възможности човек да бъде чут и видян. Има повече пътища към ангажиментите.
Вие сте свирили с Марта Аргерич…
Марта наистина е изумителна пианистка, изумителна жена. Не познавам никой друг, който поне малко да прилича на нея. Това, което винаги ме е впечатлявало, когато съм имала възможността да свиря с нея или да бъда около нея, е енергията, която струи от нея. Това е някакъв феномен. Когато излязох за първи път на сцена да свирим заедно, бях страшно притеснена, много се вълнувах. Но когато тя засвири, забравяш абсолютно всичко и влизаш в това кълбо от енергия, която се излъчва от нея, от нейното присъствие. Свирихме квинтет от Шуман, заедно с Миша Майски, с дъщеря ѝ Лида Чен и сина на Миша Майски – Саша Майски. Беше хубава компания. Когато съм я слушала да свири на концерт, тя изпълва цялото пространство с енергия. Първата ни среща беше през 2013 г. Бях на нейния фестивал, но тогава не свирихме заедно, само се запознах с нея. После, през 2015 г., беше концертът, за който ви казах, а след това имаше още един – през 2016 г.
Разкажете ни за вашата цигулка.
Моята цигулка заслужава представяне. Тя е Карло Бергонци от 1737 г., на която за жалост ще свиря още не дълго време. Скоро ще трябва да я връщам. Но затова пък прекараното време с нея е висша наслада. Бергонци се нарежда в топ 3 на лютиерите, заедно със Страдивари и Дел Джезу. Той е наследил ателието на Страдивари и е работил с него. Направил е само петдесет и пет цигулки и едната е при мен. Преди да получа инструмента, не го познавах. Освен това цигулката е в много добро състояние, добре запазена и звукът е страшно светъл. Той е като слънце, затова и името ѝ е „Хелиус“.
По време на пълния локдаун през миналата година във Франция Лия Петрова прави онлайн проект за свирене с любители. Нарича се Humans & Music. Те са пианисти, китаристи, цигулари, но в живота са компютърни специалисти, морски пехотинци, инженери… А мотото на инициативата е „Стената ми е сцена за всеки“. Уговарят се предварително какво ще свирят, заснемат изпълнението и го качват във Фейсбук. „В подобна ситуация, когато сме изолирани, свиренето на инструмент е точно толкова силна страст, колкото и спасителна, така че трябва да продължим да го споделяме“, пише Лия на страницата си. Малко по-късно създава онлайн и Парижки Бетовенфест. Той предложи пет концерта, записани от „Франс мюзик“ и излъчени в ефира на телевизията и на сайта на FranceTv / Culturebox. В този първи фестивал участваха Александър Канторов, Орелиен Паскал, квартети „Арод“ и „Заиде“, Сара Шенаф, Франсоа Салк, Тео и Пиер Фушьоре и др.
Лия Петрова е родена през 1990 г. в семейство на музиканти. Едва 8-годишна получава Моцартов медал като „най-млад артист на ЮНЕСКО“. Следват конкурсите „Тибор Варга“ в Сион, Швейцария, „Луи Шпор“ във Ваймар, Германия, Германският национален конкурс, „Вацлав Хумел“ в Загреб, Хърватия. Последният голям конкурс в биографията на Лия Петрова е международният конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания, където тя печели Първа награда през 2016 г.
През 2007 г. е избрана за млад музикант на годината от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР. В София учи с проф. Евелина Арабаджиева, в Рощок с проф. Петру Мунтяну, в Брюксел с Огюстен Дюме, а в Берлин с Антие Вайтхаас.
Първият ѝ самостоятелен компактдиск за Orchid Classics е от 2018 г. с филхармоничния оркестър на Одензе с диригент Кристина Поска и включва Концерта за цигулка и оркестър на Карл Нилсен и Концерт №1 за цигулка и оркестър на Сергей Прокофиев. Вторият диск е издаден от Mirare през 2020 г. и включва творби от Бетовен, Барбър и Бритън, записани в партньорство с пианиста Борис Кузнецов. Тази година същата фирма издаде и записа на Цигулковия концерт на Бетовен и Концерта за цигулка №7 на Моцарт с Лия Петрова, Симфония Варсовия и диригента Жан-Жак Канторов.
