На автобусната спирка
На рекламното пано върху автобусната спирка неземнокрасивото русо момиче е с червило „Коко Шанел”. Но момчето и момичето, които чакат автобуса на спирката, така се целуват, че на момичето не му трябва никакво червило. Само ще го изхаби. Нейното момче ще изяде червилото й веднага. Тя знае това и затова е без никакво червило, докато поднася устните си на своето момче да ги изяде. Кому ли е нужна тази реклама на червило „Коко Шанел” на автобусната спирка в този краен квартал?
Още един ден
Камбанен звън над града. Изгревът изведнъж донесе деня. В небето плуват платноходите на малки облаци. Луната в края на хоризонта още стои – като отпечатък от старинна сребърна монета, старинна сребърна монета, с която можеш да платиш още един ден от живота си.
Ангели
Когато бях малък, попитах баба ми, бабо, има ли ангели? Тя ми каза, стисни силно очи, чедо, да остане само тясна зирка и гледай в небето. Виждаш ли нещо? Виждах прозрачни малки фигурки, които летяха на всички страни. Сега ненадейно се сетих за думите на баба ми. И погледнах в небето.
Колко много ангели.
Военоначалник
На върха на кулата един златен военоначалник в златна колесница подкарва своите златни коне. Делят ме двеста метра по права линия, за да отида на място и да прочета върху плочата кой е той, кое сражение е спечелил. Но няма да го направя. Искам така да останат в паметта ми конете, колесницата и военоначалникът – на фона на жилищния блок с прането по балконите, с телевизионните антени и гръмоотводиите.
Псалми
Терасата е толкова висока, че птиците летят на нивото на очите ти. От терасата се виждат три небостъргача, няколко църкви и една назъбена крепостна стена. Морето е някъде там, където цветът на синьото вече няма име. Не знаех, преди да стъпя на тази тераса, че може да има толкова кратки псалми като чуруликането на лястовичките.
На всички езици
От чуждия език в чакалнята на болницата разбираш само отделни думи. Това са думи, които знаеш или приличат на думи, които знаеш. Всъщност – нищо не разбираш от разговорите, няма какво да се лъжем. Разбираш само смеха и плача. На всички езици човек плаче и се смее еднакво.
