В една от рекламите по телевизиите рекламистите са ме окрали. „Тате, защо мама плаче и се смее едновременно?”, пита малкото момченце. Този израз е от разказа ми „Солено и сладко”, по който Поли Генчева направи и късометражен филм с Асен Блатечки.
Или друго. Един, божем, от големите ни романисти, е изкормил 5-6 мои разказа, извадил е сърцето им, черния им дроб и душата и е напъхал всичко това в последния си роман. Направил го е елегантно, като добър шивач. Почти нищо не личи. Трябва някой много запален критик да прочете моето творчество и последния му роман, за да забележи кражбата. Но аз веднага я забелязах. Сякаш някой ме удари по диафрагмата. Това почувствах.
И сега се чудя как да постъпя. Дали да не ги съдя? Викам си – ами ако ги осъдя? И ми изсипят цяла торба пари – например 100 000 лв. обезщетение. Какво ще правя толкова пари?
100 000 лв.
Това са много пари.
С тях мога например да платя на софийската градска беднота да се вози безплатно в градския транспорт за колкото дни стигнат парите.
Или мога да ги дам за довършването на църквата в Южния парк.
Мога да спонсорирам издаването на 50 неиздадени стихосбирки или преиздаването на 50 забравени книги.
А мога да дам парите за оправянето на покрива на Столична библиотека. Че когато вали дъжд, там тече. Право върху вързопите със старите броеве на сп. „Родна реч”.
Впрочем, аз съм длъжник на „Родна реч”. Първите ми публикации са в „Родна реч”. През далечната 1978 г. От „Родна реч” започна всичко.
Крадците трябва да следят много внимателно прогнозата за времето. Ако тези дъждове продължат…
Това е. Обещах ви да е късо.
