0
969

Къщи, построени върху пясък

TDimova

В Евангелието от Матей Христос разказва притчата за разликата между къщата, основана върху камък, и къщата, изградена върху пясък. Когато „придойдоха реки и духнаха ветрове”, казва Той, едната къща устоя, а другата рухна и срутването й беше голямо. Слушателите Му си казват помежду си, че Той не говори като книжниците и фарисеите, като учените хора, а говори „като такъв, който има власт”. Властта, с която Той говори, се споменава на няколко пъти в Новия завет. Самото Негово говорене е различно и прави впечатление, не само думите Му, но и начина, по който ги изрича.

Бурите винаги идват, бедствията, катаклизмите, наводненията, пожарите, морът, чумата, епидемиите. Те идват сега така, както са идвали и по времето на Христос, те са част от живота ни, те са неизбежни.

България беше сполетяна през последните дни от две бедствия едновременно – наводненията в Аспарухово и Добрич и трусът в банковата система. Едното бедствие е природно, а другото – социално-политическо. Но и двете бедствия можеха или да се избегнат, или да се ограничат, или поне да не взимат жертви.

Можеха, ако къщите ни бяха построени върху камък.

Ако политическият и общественият ни живот беше изграден върху морал и принципи.

За младите хора, които през 96-а, 97-а година бяха деца, ще разкажа за кошмарните дни и месеци на инфлацията, когато в продължение на една улица – бул. „Мадрид“ – цената на един килограм сирене нарастваше във всеки следващ магазин. Инфлацията се случваше видимо, пред очите ти. В началото на бул. „Мадрид“ си имал, примерно десет лева, с които си можел да купиш два килограма сирене. След около 40 минути с тези десет лева можеш да купиш вече 200 грама сирене, ако изобщо и го намериш. Банкнотите се превръщаха в ненужни хартийки за часове. Заплатите се сведоха до няколко долара. Спестяванията изобщо изчезнаха, сто лева в банката вече не означаваха нищо. Изведнъж се оказваш без средства за най-елементарното – за хляб, за мляко, за сирене, за месо. Да, ти можеш и да ядеш съвсем малко, но когато отговаряш за децата си, когато за децата ти не достига най-елементарното – хляб, мляко, сирене, месо – тогава настъпва нещо, което е трудно да се изрази, защото усещаш, че крадците и подлеците от приемницата на БКП открадват и изяждат храната на децата ти. Усещаш го буквално, всекидневно и всекиминутно така, както си усещал преди това инфлацията като някакво живо и засмукващо течение по магазините на бул. „Мадрид“.

Те – приемниците на комунистите – продължават да изземват и изтеглят, и крадат парите ни. В буквалния смисъл. Не съм икономист/и както пеехме преди години – „ и никога няма да бъда”/, но си обяснявам трусовете в банките по най-лаическия, но и най-логичния начин. Парите от дадена банка липсват/откраднати са? дадени са като кредити? някакви други машинации?/. Банката не може повече да работи, защото няма онова, с което работи. Някой е взел/откраднал/ тези пари. Те трябва да бъдат възстановени. Възстановява ги държавата. Но парите на държавата са нашите пари. Държавата взима от нас, а не взима от онзи, които ги е откраднал. Тоест държавата е привидна. Държавата е на страната на крадеца. Държавата ни ограбва. Държавата в лицето на правителството, в лицето на хищната и ненаситна Партия и нейните метастази се готви отново да ни окраде и да избълва нова порция кредитни милионери с още по-големи и още по-черни джипове и още по-брутално свински физиономии.

Разбирам разумните доводи и разумните призиви да не теглим спестяванията си. Но кой изрича тези доводи и призиви? Един продажник-премиер, съгласил се да изпълнява мръсните поръчки на няколко олигарси, които решават да „разклатят” държавата, за да  уредят сметките помежду си. Нима може да се има вяра на който и да е член на това срамно, ненавистно, некадърно, алчно, безжалостно и коварно правителство? Ние, които веднъж вече сме преживели „кризата” 96-а, 97-а – да не се плашим, да не „вярваме на слухове”, да стоим кротко и мирно, докато те изтеглят парите ни от банките? Това ли ме съветват „политиците”?

Да, ако къщата им беше изградена върху камък, ние щяхме да се вслушаме в думите им, щяхме да им вярваме.

Това е катаклизъм. Това е бедствие, което винаги ни сполетява, когато БСП дойде на власт.

И сега се появяват и ще се появяват обяснения, обвинения, всъщност прехвърляне на отговорност и хвърляне прах в очите ни.

Наводненията в Аспарухово и Добрич не са от дъжда. Дъждове валят винаги. Но това, което се случи не е наводнение, а окаление, не вода заля къщите, а кал и тиня. Това е метафора на всичко, което залива обществото ни – кал и тиня.

Виновниците не са един или двама. Десетки и стотици са изсичали горите, изхвърляли са боклуците на незаконни сметища, строили са незаконни рибарници – царяло е беззаконие, безстопанственост и безотговорност. Царяло е бездържавие. Само заради Делян Пеевски и Цветан Василев ли е банковата криза? Защо държавата не може да успокои гражданите да не се редят на дълги опашки пред разклатените банки? Защо гражданите не вярват на държавата си? Оказа се, че за пореден път държавата е против своите граждани.

А ние? Ние! Всички тези бездържавни държавници нали ние сме ги избирали. Нали нашата ръка е пускала бюлетината в урната. Или нашата ръка не е пускала бюлетината – не е ли все едно и също! Нали никое правителство през последните години не е дошло на власт с преврат или революция..Не е ли вярно, че когато се оттеглят отвратените, идват отвратителните? Не е вярно, че докато умните се наумуват, лудите се налудуват? Не е ли вярно, че луд изяжда и сто зелника, стига да има кой да му ги даде?

Очакваме някой от телевизионния екран да ни посочи изхода и седим вперили очи в телевизионния екран. А оттам също ни залива единствено кал и тиня. Гледаме нескончаеми риалити шоу програми. Слушаме безкрайни интервюта с чалга-звезди и с политици-тарикати. Дори не помисляме да чуем какво ни говори Иисус.

А ето, оказва се, че Иисус е предвидил, предвидял нашите катаклизми – природни и банкови преди векове. Затова ни е препоръчал да бъдем внимателни, да не бъдем глупави, да не градим къщите си на пясък. Иисус говори с власт, но винаги повтаря – който има уши да слуша, нека слуша!

А който не слуша – ще се реди на опашка пред рухващата банка. 

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияАко се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено
Следваща статияКонцепцията за новия музей да бъде изработена от изкуствоведите