Разговор с доц. Кръстин Настев, който съхранява и развива традицията на хоровото изкуство
На 23 юли 2026 г. започва поредното издание на творческата лаборатория, създадена през 2015 г. от изтъкнатия български хоров диригент и дългогодишен преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София Крикор Четинян. Днес традицията на този майсторски клас се съхранява и развива от неговия възпитаник и последовател, доц. Кръстин Настев.
Летният курс предоставя възможност на млади хорови диригенти, студенти и музикални педагози да работят под ръководството на водещи експерти в областта на хоровото изкуство върху разнообразен репертоар. В рамките на една седмица участниците работят с хор, усъвършенстват диригентската си техника чрез индивидуални и групови занимания, включат се в специализирани теоретични лекции и ателиета.
Бихте ли разяснили работния процес в Творческата лаборатория за запознаване с хоровата музика? Какви са нейните основни цели?
Лабораторията е замислена като извънакадемичен форум, който подпомага млади диригенти и учители по музика в тяхното обучение по дирижиране. Една от основните ѝ цели е запознаването с нов репертоар, който впоследствие да бъде приложим в практиката на участниците.
Кои са гостуващите преподаватели в тазгодишното издание?
Тази година гостуващите преподаватели са проф. д-р Джеймс Хан – ръководител на хоровия департамент в Тексаския университет „Ламар“, диригентът на фестивалния хор в Медисън доц. д-р Сергей Павлов, както и Атанаска Попова, която от началото на този сезон е диригент на оперния хор в Пловдив.
В рамките на лабораторията от няколко години паралелно се провеждат майсторски клас за певци и обучение по вокална дикция.
Преди две години поканих Десислава Гавраилова да води ателие по френска дикция, което беше тематично свързано с осмото издание на лабораторията – френската музика и френския език. Десислава е възпитаник на френската школа и работи както върху солови произведения с певци, така и върху френската вокална дикция. Паралелно тя даваше насоки и на диригентите за работа с френския език в хоров контекст. След успеха на това ателие естествената стъпка беше организирането и на майсторски клас по пеене. Двата класа – за диригенти и за певци – са неразривно свързани, тъй като всеки диригент трябва да владее основите на вокалната техника и звукоизвличането, за да работи пълноценно с певците.
Проф. Хан ми предложи да поканя през 2025 г. доц. д-р Сердар Илбан от Тексаския университет „Ламар“, който ръководи вокалния департамент там. Получи се изключително полезен майсторски клас, завършил с концерт. Поради положителния отзвук и желанието на участниците той беше поканен отново и тази година.
В предишни издания участниците в майсторския клас са работили както с лабораторен хор, сформиран от самите тях, така и с други състави от различни държави. Кой е избраният хор, с който ще се провежда практиката през тази година?
През годините участниците са работили с висококачествени хорови състави от Германия, Англия, Испания и България. Тази година лабораторният хор ще включва певци от хора на Пловдивската опера, с които работя в различни проекти и на които мога да разчитам за разнообразни творчески задачи.
Предвиден ли е фокус върху конкретен музикален репертоар?
Определянето на темата на лабораторията е сложен процес, тъй като трябва да се съобразим както с обучителните цели на диригентите, така и с програмата за заключителния концерт, който е част от културния календар на Пловдив. Тази година сме избрали интересен репертоар – откъси от ораториите „Сътворението“ и „Годишните времена“ на Хайдн, както и „Месия“ на Хендел – който рядко се изпълнява у нас и не е достатъчно познат на публиката. За съжаление, дори симфонично-хоровите творби на тези композитори, както и симфониите на Хайдн все по-рядко звучат в концертния живот, а оперите на Хендел почти отсъстват. Но това е отделна тема.
Изборът на Пловдив за домакин на Творческата лаборатория изглежда напълно логичен – тук е роден маестро Крикор Четинян, както и вие. Къде ще се провеждат репетициите?
Творческата лаборатория принадлежи на Пловдив – това е нейният роден град. Но тъй като голяма част от участващите идват от София, решихме тази година да бъдем гъвкави и да разделим подготовката в две локации – паралелно ще функционират две групи в двата града, а в последните три дни ще се съберем в Пловдив, за да подготвим заключителния концерт.
Кога и къде ще се състои заключителният концерт?
След няколко опита с различни пространства установихме, че Голямата епископска базилика в Пловдив е най-подходяща за нашите нужди. Концертът ще се състои на 29 юли от 19 часа.
Вашите роли в Творческата лаборатория са разнообразни – коя от тях бихте определили като най-значима за вас?
Ролята ми в Лабораторията е разнообразна – бих я определил като „човек за всичко“. Занимавам се с подготовката на нотния материал, комуникацията с участниците, организацията на настаняването и транспорта, кореспонденцията и координацията с колеги. За щастие разполагам с отлични сътрудници – Хазарос Четинян подпомага счетоводната и административната част, а Сергей Павлов и отскоро Десислава Гавраилова участват в художественото и организационното планиране.
Най-съществената ми роля обаче остава тази на преподавател по диригентска техника. Преподавам същата дисциплина и в Испания. След откриването на лабораторията се фокусирам изцяло върху педагогическата работа, чиято цел е предаване на практически опит и музикално мислене. Без добра диригентска техника е невъзможно да се постигне пълноценна музикална реализация.
Успявате ли да проследите професионалното развитие на участниците след приключването на хоровите лаборатории и поддържате ли активна връзка с тях?
Да, определено. Почти всички млади диригенти са преминали през Пловдивската лаборатория. Водя архив и поддържам информация за участниците, публикувана и на сайта на лабораторията. Поддържам контакт с тях и следя професионалното им развитие. Понякога дори конкретно изпълнение ми дава повод да се свържа с колега и да обсъдим неговите интерпретационни решения.
През изминалата година се проведе Първият международен конкурс за хорови диригенти „Крикор Четинян“. Предвид големия интерес и международното присъствие на участници от почти всички континенти, бихте ли посочили кога ще се състои предстоящото издание на конкурса?
Първото издание на конкурса беше значимо събитие за Пловдив и България, с международно участие от почти всички континенти. Следващото издание ще се състои в края на октомври 2027 г.
Планирате ли организирането на други събития, свързани с името на Крикор Четинян?
Към момента ми е трудно да дам конкретен отговор. Имам идеи, но не е ясно кога ще бъдат реализирани. В момента по-важното е да съхраним и развием вече създаденото.
Кои са най-ценните насоки и професионални съвети, които сте получили като негов ученик?
Трудно е да се обобщи в няколко изречения. Четинян беше изключителна личност – истинска енциклопедия. Когато наследих неговата библиотека, разбрах източника на неговите познания – огромен брой книги на различни езици и от различни области.
Професията на диригента изисква овладяването на широк спектър от специфични компетенции. Какъв би бил вашият съвет към младите диригенти, които тепърва поемат по този професионален път?
Ще им предам съвета, който получих от Четинян: „Запиши се да пееш в хор с добър диригент“.
В навечерието на 24 май в Пловдив се състоя концерт с хор „Капела Арте“ под ваше диригентство. Как премина събитието?
Ансамбълът е ad hoc, както казват на Запад, т.е. създаден по конкретен повод и с временно, целево обединяване на изпълнителите. В световната практика този модел на музициране е отдавна утвърден и широко разпространен, като множество вокални и инструментални ансамбли се формират специално за отделни концерти или концертни турнета. Именно такава е и концепцията на настоящия ансамбъл – събираме се тогава, когато възникне подходящ повод или се появи интересна художествена идея, която да бъде представена пред публиката.
Концертът на 23 май се състоя в препълнената зала „Съединение“ на Историческия музей в Пловдив. Подбрах произведения на български, полски, руски, чешки, украински и словашки композитори с идеята да представя езиците и културните пространства, които черпят своите корени от делото на братята Кирил и Методий. Хорът беше съставен от 20 певци, сред които и трима мои студенти от Испания – много добри тенори. В програмата представихме два цикъла – „Четири словашки песни“ от Бела Барток и мащабния акапелен цикъл на Антонин Дворжак „В природата“, който по своята сложност бих сравнил с някоя от симфониите му за оркестър. Включено беше и едно премиерно за Пловдив произведение на моя колега, композитора Денислав Томов, „Нощна арфа“, както и други интересни миниатюри. Една солова песен на украински, с нежен и лиричен характер, беше изпълнена от сопраното на Пловдивската опера Ива Ананиева. Концертът беше съпроводен от силен дъжд, който в продължение на около петнайсет минути тропаше по стъкления таван като ударен инструмент.
Освен подготовката за събитията, свързани с името на Крикор Четинян, какви професионални ангажименти ви очакват?
На 27 юли имам концерт с Варненската опера пред театъра по случай Освобождението на града. Това е традиционен концерт на открито, който дирижирам с голямо удоволствие. В началото на новия сезон ще представя мемоарната книга за историята на Хора на пловдивските момчета, над която работя в момента, и бих искал да повторим концерта „Славянството в музиката“ и в София.
Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в състава на Хора на пловдивските момчета. Завършва Музикалното училище в родния си град, след което продължава образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), където е един от последните ученици на маестро Крикор Четинян. През 2005 г. завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, придобивайки специалности по хорово и оркестрово дирижиране в класовете на проф. Мирослав Попсавов и проф. Пламен Джуров. През 2016 г. специализира дирижиране в Музикалната академия в Базел, Швейцария. Професионалното му усъвършенстване включва участие в майсторски класове под ръководството на редица изтъкнати диригенти, сред които: Алан Хейзълдайн, Марк Шанахан, Бруно Апреа, Джанлуиджи Джелмети, Донато Рендзети, Луц Кьолер, Фрийдер Берниус, Рафаел Иммоос, Георг Грюн, Георги Димитров, Васил Казанджиев, вокални майсторските класове на Райна Кабаиванска, Монсерат Кабайе, Дарина Такова, Раул Хименес, Калуди Калудов и Рамон Варгас. Творческата дейност на Кръстин Настев е отличена със Специална награда на конкурса за хорови диригенти, организиран от Международната хорова федерация Europa Cantat през 2013 г. в Санкт Петербург, а през 2007 г. стига до финалния тур на конкурса за хорови диригенти „Мариеле Вентре“ в Болоня, Италия. През 2000 г. печели Трета награда на Академичния Бахов конкурс за пианисти, организиран от Музикалната академия в Пловдив.
Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), осъществява записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017) и е гост-диригент на Държавна опера – Пловдив и Плевенската филхармония (2017). Съвместно с Крикор Четинян ръководи майсторски класове по дирижиране в Пловдив (2015, 2016, 2017), а през 2016 г. дебютира с операта „Селска чест“ на сцената на Софийската опера и балет. Заема длъжността музикален ръководител в Teatrе del Cercle, Барселона (2012 – 2013) и в London Chamber Opera по време на турнето на състава в Азия (2012). В периода 2008–2011 г. работи като диригент в Държавна опера – Анталия, Турция, и е гост-диригент на симфоничните оркестри в Бурса, Анталия и Ескишехир. През 2007 г. дирижира Пловдивската филхармония по време на нейното турне в Италия, а от 2005 до 2008 г. е щатен диригент на Оперно-филхармоничното дружество – Пловдив. От януари 2019 г. Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.
