0
1725

Лалаком

Господинът беше около шейсетгодишен, достолепен, с кротко и благовидно изражение, с карирано сако и пуловер с поло яка от фина вълнена прежда. Облеклото му изразяваше характера му. От фигурата му се излъчваше едновременно елегантност и естественост. Младежът срещу него на гишето беше с избръсната над ушите глава и с конска опашка от останалата част на косата си, свита на върха на темето, веждите му бяха изскубани и заострени като върховете на обувките му. Попаднах до тях някъде в началото на диалога им.

– Но аз отдавна нямам нищо общо с Лалаком, отдавна прекратих всякакви услуги и договори, преди две, дори повече години.

– От клиентския номер, който ми давате, излиза, че ни дължите трийсет и три лева, сметката е на ваше име, господине.

– Слушайте, няма как да имам такава сметка, защото както ви казах от две години вече не съм абонат на Лалаком. Мога да ви покажа споразумението за прекратяване на договора, което мисля, че пазя.

– Покажете ми по-добре личната си карта.

– Не я нося в себе си, но мога да ви кажа номера ѝ?

– Трябва да я видя.

– Защо?

– Имате сметка от 33 лева, която сте длъжен да платите.

– За каква услуга е тази сметка, след като не ползвам ваши услуги?

– Не мога да ви кажа, преди да видя личната ви карта.

– А откога е тази сметка?

– Когато видя личната ви карта, ще ви дам повече информация.

– Не нося личната си карта в момента, но мога да ви кажа номера ѝ.

– Не мога да ви дам никаква информация докато не ми покажете лична карта.

– След като ми казвате, че дължа сума, можете да ми кажете за какво я дължа.

– Не мога да ви кажа без лична карта.

– Казах ви, че ваша служителка ми се обади, продиктува ми клиентския ми номер и ме упъти към вас да ми дадете информация за какво дължа тази сума.

– Не мога да ви дам информация без лична карта.

– След като на компютъра ви излиза информация, че дължа сума, не излиза ли за какво я дължа?

– Не мога да ви кажа, без да видя личната ви карта.

– Нали ви казвам номера ѝ.

– Трябва да удостоверите самоличността си.

– А мога да платя сумата, без да удостоверявам самоличността си, така ли?

– Да, можете да я платите.

Господинът оглежда офиса. Наблизо има столче в червена изкуствена тапицерия, той отива до него и се обляга с една ръка, навежда глава. Стои така няколко секунди, после отново се оглежда, младежът с веждите продължава да наблюдава съсредоточено екрана, господинът сяда на столчето, сигурно му се е завило свят, сигурно му се е вдигнало кръвното.

Кой ли не е присъствал на подобни случки, на кого ли не са се случвали!

Достатъчно е да проследим остроумията в мрежата по повод на заседналия кораб, който олицетворява тихо катастрофиралата България и да се надяваме Христо Бойчев да се вдъхнови за нова пиеса по този благодатен сюжет. Той написа потресаващата хипербола „Полковникът птица“ преди доста години. След толкова време полковникът неминуемо е повишен в звание и вече е генерал. „Генералът птица“ или може би „Генералът орел“ би обогатила родната драматургия и би отпушила клапана на насъбралото се обществено-политическо напрежение.

Защото политиците не умеят да измислят добри сценарии за изпускане на обществено-политическото напрежение, въпреки че някои от тях се занимават именно със сценарно писане. Сценарият с протестите успя само да свали правителството, без да успее да състави ново. Месеците наред шоу в парламента не направи народа по-ведър и спокоен, и весел. Години наред мечтаехме да ни управлява чужд гражданин, нагласиха ни и това, но отново не сме недоволни. Дето най-много обичаме да не спазваме закона – ето сега самият президент ни показва как даже конституцията може да не се спазва – и пак сме недоволни!

Дори почтените не можаха да предизвикат всенароден ентусиазъм. Щом почтените не успяха, кой тогава? Извънземни ли да търсим? Какво е повече от почтени? Какво му става на този народ? Как се захласна по Слави, а сега се цупи на почтени харвардски полубогове с чужди паспорти, с офшорки и всичко каквото е необходимо.

Народът или нищо не разбира, или е започнал прекалено много да разбира. Второто едва ли се отнася до нашия народ, а първото едва ли е отскоро.

Корабът потъва все повече. Надписът на борда му се виждаше целият, а сега вече е под вода. Когато водата беше тиха като в езеро, казваха, че чакат да се оправи времето, а сега, когато задухаха ветрове и вълните прехвърлят целия кораб, предприемат аварийно спасяване. Евакуацията на екипажа беше нерешим проблем в тихо време, а при силен вятър изкараха моряците по обикновена въжена стълбичка. Даже капитанът вече е обвиняем, но докато текат съдебните процедури, предметът на обвинението ще изтече в морето и ще зариби рибите. А веднъж зарибени, рибите ще се нуждаят от нови наркопласьори и вече редовно ще трябва да засядат кораби край Камен бряг. Зарибените риби се нуждаят от генерални решения, а нашият генерал не е готов със сценария. Рейтингът на първите сценаристи върви надолу, а канадския сертификат на новия сценарий дойде с дата 20 август. От това следва, че новата партия на новия сценарий трябва да носи ново име. Единствено възможното име е Българо-канадска партия – БКП. Така ще доплуваме до същия бряг, без да сме обиколили земята. Защото тя е плоска.

Единствената промяна е, че полковникът птица е повишен в генералско звание.

Засега корабът се клати, което означава, че не е опрял в дъното. Но на борда му скоро ще се качи български екипаж, който без съмнение ще го стабилизира. Ние обичаме всичко да е стабилно –здраво опряло в дъното.

Всеки гражданин дължи такса 33 лева за стабилизирането на държавата.

Стоях и наблюдавах сцената в офиса на Лалаком.

…Господинът дълго стои на столчето с червената изкуствена тапицерия. Накрая става, решил е да пази здравето и нервите си, да не се разправя повече, насочва се към изхода на офиса. Младежът с веждите светкавично го стрелка с поглед и на висок и равен глас казва:

– Искам да сте осведомен, че с течението на времето върху тази сума се трупа лихва, господине. Колкото по-дълго не изплащате дължимата сума, толкова по-голяма лихва ще трябва да платите един ден.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЖивописта на Георги Йорданов
Следваща статияДвойна игра