0
2990

Легендата Басеку Куяте

Басеку Куяте, photo Thomas Dorn

Разговор с виртуоза от Мали, който ще свири заедно с групата си Ngoni Ba на 6 юни в клуб Mixtape 5 в София.

Басеку Куяте е единствен по рода си. Въпреки че произлиза от стар и знатен род, в който дори днес има десетки чудесни музиканти. Куяте са семейство на грио. В Запада Африка грио са пазители на колективната памет, разказвачи на историята (често с помощта на музикален инструмент), съветници на общността, шамани, лечители, церемониални фигури. Наричат ги още „джели“, откъдето идва и името на инструмента на Басеку – джели нгони (знахарско нгони, различно от камале нгони, което е инструмент по-билзък от кората, западноафриканската арфа). Джели нгони е инструмент от типа „малка традиционна китара“ – като кавакиньо или укулеле. Наглед с ограничени възможности, но всъщност с изключително богата звучност. В традиционната музика има три различни регистъра на нгони, съответстващи на сопран, алт и тенор. Басовото нгони е изобретение на самия Басеку и не съществува преди създаването на групата Ngoni Ba. На този инструмент в София в квинтета ще чуем най-големия син на Басеку – Мамаду Диабате, който дебютира преди няколко години в голямата музика директно със съвместен албум с „Кронос Квартет“. В групата участва още и съпругата на Басеку Ами Сако с невероятния си глас, а перкусионистите Моктар Куяте и Махамаду Тункара също са от семейството. Самият Басеку е познат на публиката с петте си албума с Ngoni Ba, но и с множеството си участия в албуми на Тумани Диабате, Али Фарка Туре, Тадж Махал, Бела Флек и др. Член е на формацията „Афрокубизъм“ (рамо до рамо с Еладес Очоа, Тумани Диабате и Джелимади Тункара). Тези кубински влияния се усещат и в последния албум Miri на Ngoni Ba, който излезе преди три месеца.

Свирили сте с много и различни музиканти по целия свят. Тази група обаче е по-специална, защото това е вашето семейство. Кое е различното, когато свирите, записвате и пътувате с най-близките си хора?

Oбичам да работя със семейството си, защото когато живееш с някого и се познавате цял живот, съвместната работа е наистина лесна, а и обменът на идеи също. Слушаме се взаимно, когато аз ги помоля за нещо, те се вслушват в думите ми, но и всеки от тях предлага нови неща в съвместната ни музика. Взаимната любов и уважение в нашето семейство също прави музиката ни по-хубава.

От колко поколения в семейството ви се свири на нгони?

А, нгони определено е семейна работа, да. Куяте са първата грио-фамилия в Мали. В моя род се свири на нгони повече от 2000 години, още от преди раждането на Христос дори. Дедите ми са свирили на нгони, баща ми, брат ми, синовете ми и техните синове един ден ще свирят на нгони. И тази традиция ще пребъде, но не мога да назова точния брой поколения нгони-музиканти в моето семейство, защото те са наистина много.

Ngoni Ba, photo Thomas Dorn

Кои са големите примери, които следвате от съвременната епоха, от поколението преди вас, да кажем. Знаем, че Али Фарка Туре беше ваш ментор. Също така си спомням как през 2015 г., само месец след смъртта на Би Би Кинг, на един концерт посветихте песен и на неговата памет.

Ние трябва да ценим и уважаваме тези велики хора и живота им, делото им, това, че те са били един неоценим дар за световната музика. И с музиката си те остават с нас завинаги – Би Би Кинг, Джон Лий Хукър, Али Фарка – всички тези големи хора. И те живеят като колоси на вечността и в изкуството, което всички ние след тях създаваме.

Ако сравним ситуацията в Мали днес с вълната на насилие след 2012 г., нещата се нормализират. Но кое е, според вас, най-правилното решение за избягване на бъдещи военни и религиозни конфликти в една иначе мирна страна?

Чувствам се ужасно поради всичките тези конфликти, които преживяхме, по-специално в северната част на Мали. Ужасно е, когато хора заради собствена изгода убиват и малтретират бедното население, заграбвайки всичко за себе си, оставяйки народа в нищета. Много от тези проблеми идват от туарегските сепаратисти от Севера, които искат да се отделят от Мали. Ако наистина го искат, това трябва да бъде сторено по пътя на демокрацията, а не посредством насилие над населението, не посредством отвличане на хора от бялата раса и изнудването на държавите и роднините им за откуп. Ако е необходимо отделяне, нека то стане по демократичен път. Според мен решението за мир в Мали e свойствено за всички тези различни народи и етнически групи, които живеят в нашата страна. Хората трябва да седнат на масата за преговори и да намерят решение, което е мирно, а не военно. Мирното разрешение на един конфликт винаги е възможно, смятам.

Когато всичко това започна, за мен беше шок, имайки предвид, че дотогава Мали беше истински пример за съвместно съжителство на много култури…

За мен също всичко това беше неприятна и шокираща изненада. Разбира се, не всички туареги искат отделяне. Това е само една фракция на Север, която търси собствена изгода от такова едно постоянно военно положение. Защото войната генерира пари и власт. Но според мен отделянето не е добро решение. Какво ще стане ако всяка от етническите групи в Мали пожелае отделяне? Ще имаме десетки малки държави, които няма да се разбират помежду си. Смятам, че решението винаги е възможно, когато всички страни най-накрая се успокоят и седнат заедно да обсъдят как да има мир.

Да се върнем към инструмента нгони.  

Нгони е един от най-старите, ако не и най-старият струнен инструмент, който познаваме. И макар този инструмент да не е бил познат доскоро на широкия свят, моята музика прави така, че все повече и повече хора да го опознаят. Има и нови начини, по които се свири на нгони днес. Да свириш изправен например, докато в традиционната музика на този инструмент се свири седнал. И всичките тези пътувания и нови начини за свирене правят този инструмент все по-популярен. Новите средства за пътуване и комуникация ми позволяват да покажа този инструмент и музиката за него на все повече хора. Защото това е дядото на китарата и бащата на банджото и трябва да се познава повече, отколкото се познава в момента по света.

Вие ли сте първият в света, започнал да използва уа-уа педал при свиренето на нгони?

Да, първият съм, който включва уа-уа педал. И дисторшън също. Аз съм и първият в историята, който свири изправен на този инструмент (с ремък през рамото, като за китара) и така мога да свиря и да се движа с всички китаристи и басисти, с които сме заедно на сцената… За разлика от дедите ни, които винаги са свирели седнали на земята, понеже това е бил ритуален инструмент.

За първи път свирите с Ngoni Ba в България. Въпреки че сте били по целия свят, какво е усещането, когато отиваш за първи път някъде?

Винаги е мотивиращо да срещаш нова публика. Дори когато си пътувал цяла нощ и пристигнеш уморен, когато излезеш на сцената и усетиш енергията на публиката, се чувстваш наистина ободрен и можеш да свириш дори два часа за тази чудесна публика…