0
1608

Лежерно

Няколко думи още си заслужава да се кажат за историческото посещение на Доналд Тръмп в Ирландия. Историческо отвсякъде, защото по време на тази кратка визита и посредством нея американският президент увековечи себе си и своя неповторим държавнически стил завинаги. Несъмнено е, че ако и някои други знаменателни приказки и действия на този човек ще потънат може би след време във водовъртежа на историческата памет, то думите, произнесени от Тръмп на летище „Шанън“, в присъствието на премиера на Република Ирландия и пред микрофоните и камерите на целия свят, ще пребъдат в златния фонд на Невежеството. Ако Себастиан Брант беше жив, сигурно щеше да натовари и този типаж на своя прочут Кораб.

И така, след като е бил на посещение във Великобритания с цялото си домочадие, президентът Тръмп поема по така значимия за всеки един американски държавен глава път към Ирландия. За всеки, повтарям, а не само за онези с ирландско потекло. Между другото, дружното присъствие на цялото Тръмпово домочадие в Лондон и на официалния прием в Бъкингамския дворец сериозно озадачи или направо ядоса коментаторите в Съединените щати, които вече няколко дни не спират да задават въпроса с какво американският данъкоплатец е заслужил да го бръснат на сухо, та да се развяват из Британия и двореца на британските монарси децата на президента. Деца, които, както отбелязват с основание критиците, не са малолетни лица, а и не работят за американското правителство.

Особено забавен за публиката стана и един комичен елемент с привкус на непреднамерена, тоест невинна самоирония – на най-позьорската си снимка в Бъкингамския дворец роднините на Доналд Тръмп са се подредили така, че зад гърба им ясно се чете надписът, стриктно забраняващ фотографирането. Но той важи само за простолюдието, нали?

По време на предварителните разговори за уговаряне на частна визита в Ирландия след края на официалното посещение в Обединеното кралство от администрацията на Тръмп отправят предложение към правителството на страната за среща с министър-председателя Лео Варадкар в голф-имението на американския президент, разположено на ирландска земя. Следва логично отклоняване на тази покана, като ирландците предлагат място на събитието да стане старинен замък, намиращ се сравнително близо до голф-комплекса на Доналд Тръмп. Същият отхвърлил на свой ред предложението и в крайна сметка двамата държавници се срещнаха на летище „Шанън“, седнали пред импровизиран параван – завеса, която най-вероятно е трябвало да скрие от погледа автоматите за кафе и безалкохолни напитки.

И тогава, точно след като бяха вече седнали двамата държавни мъже, господин Тръмп побърза да вземе инициативата и в духа на сериозния бизнес подхвана нещата директно, без увъртане и без да се губи ценно време. И изрече епохалните изречения за границата и стената, за това как нещата със стената през ирландския остров вървят добре и проблемът ще се реши. Думи на обнадеждаване и подкрепа.

Мисля си, че по-фрапираща и неочаквана от тези кратки и бомбени изявления беше в онзи момент само реакцията на Лео Варадкар – със своя финес и с тотално контрастиращото ниво на цивилизованост!

Всички я знаем тази сцена наизуст и сигурно никога няма да я забравим. Пак казвам, няма да я забрави и историята. Затова ще си разреша и аз единствено кратък коментар с идеята да засегна нещо, което явно си е симптом.

Става дума за прости работи и точно поради това така изумителни и толкова плашещи. Невежество като демонстрираното от Доналд Тръмп на летище „Шанън“ би коствало по всяка вероятност поста на всеки един високопоставен дипломат или държавен служител. Независимо от това за коя държава или за кои международни институции работи този човек. Но не само на хора с висока политическа позиция би струвала такава крещяща излагация службата и кариерата. Едно такова фиаско при опит за самоуверено и наперено проактивно поведение би завършило с мигновеното уволняване на който и да било мениджър от най-високите етажи на бизнеса и на корпоративните йерархии.

Въпросът възниква за кой ли вече път и е следният: наистина ли Доналд Тръмп не съзнава какви ги говори, че и върши понякога, или той се възползва методично от един нов, своеобразен и вездесъщ вече в информационната сфера климат, който му позволява да играе ролята на невежа без капка притеснение от последиците?

Че климат като този, за който говоря, се създаде, и го има, е вън от съмнение. Но с какво се характеризира все пак той, или, по-точно казано, какви негови особености правят възможно речево поведение като това на днешния американски президент да минава някак, че и да се оправдава чистосърдечно от мнозина?

Като че ли отговорите трябва да бъдат потърсени в най-простите техники за въздействие и внушение, пробутвани системно от десетилетия. Достатъчно е да говориш с огромна доза самочувствие, да излъчваш непоклатима самоувереност, и готово. При едно ключово условие, разбира се – да си американският президент. Не знам дали е парадоксално (по-скоро не е), но съвременната ситуация е такава, че авторитетите от нивото на американския държавен глава са твърде голям фактор в условия на иначе повсеместно декларирана съпротива срещу авторитетите. Дали е това? Има и друго, разбира се. Има го спекулирането с позата на този, от когото другите неизбежно зависят. Заслужава ли си да си внимателен в приказките, когато можеш да си позволиш да си ignorant като знак за това, че си ignoring.

Но и нещо друго е много важно като фон, и то се отнася до най-тривиалните параметри на модерното всекидневно съществуване. Така, както всеки драсва по нещо набързо в социалните мрежи, докато светофарът свети в червено или докато се слиза от мотрисата на метрото, така прави и американският държавен глава. И той набързо (нали е много зает човек) драсва по някой коментар в профила си, пуска по някоя дума пред репортерите и изчезва пак да работи, да действа. Малцина имат времето за по-дълги обяснения и повече думи. Нали затова и в уважаваните дори издания вече пише отгоре колко минути ще ти отнеме да прочетеш съдържанието на материала.

Но нали като бързаме, не се съобразяваме с правописа, с пунктуацията, нямаме време да сме прецизни в изказа си, да се занимаваме и бавим с езика като цяло, но и със съдържанието на информацията. Та често объркваме хора, събития и неща, факти и разкази. После разбираме, че сме се объркали. Докато си взимаме сандвич. 

Значимото в тези грешки с оглед и на коментирания случай е там, че в наше време те са нормални. Защото нямаме време да се ровим в детайли и да проверяваме всяка информация. Просто сме хора, а нали и много се лъже, много са фалшивите новини. Кога да намериш време да проверяваш?

Но кога да намериш и мотив? А и защо? Защо да се притесняваш и да съжаляваш, че си объркал нещо, което просто минава с едно емотиконче след него, изтрива се после, забравя се, отива в облаците, изчезва… Точно това е важното – да са леки нещата, да не го мислиш, да не се съжалява. И всъщност ние се оказваме сега винаги извинени и оправдани за нещата, които си драскаме набързо. Take it easy. Стига да внимаваме със закона…

Та и Тръмп по същия начин. Много важно, че е наговорил за една минута неща, заради които някой друг човек не би спал нощи подред примерно. Просто в бързината е било казано, праснато е едно мимическо емотиконче после, две различни даже, и толкоз. Нормална грешка, допусната в бързането. Заетият и активен човек няма време да се притеснява за думи и за глупости. За разлика от мен, да кажем, дето продължавам да се притеснявам от аритметическата грешка в предишната ми статия, според която 29 процента е равнозначно на едно от десет. Благодаря на читателя, който ме поправи.

Така де, но не всички възприемат толкова лежерно работите с авторитетното говорене на един зает и самоуверен мъж, който понастоящем е американски президент. Авторитетни медии в Съединените щати и Великобритания направиха достояние на публиката споделеното от бивш британски държавен служител на висок пост, съгласно който от МИ-6 са били изказани сериозни опасения във връзка с вербалните навици на Доналд Тръмп. От тази централа е било съобщено в поверителни разговори, че на Съединените щати в момента не се гледа като на благонадежден съюзник, с когото може без притеснение и съмнения да се споделя секретна информация. Заради Тръмп и това, че „при него никога не се знае какво би казал и какво би направил“.

Няма как, не може всички да са чак така лежерни…

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияКнига за съдбата на Дора Конова
Следваща статияЗа невъзможността на изолирания остров