Той се появи на сцената на тазгодишното издание на джазфестивала в Банско. Оказа се, че отдавна е искал да участва в музикалния форум и с поканата от страна на организатора на събитието – доктор Емил Георгиев, тази негова мечта се е сбъднала.
Това не е първото идване в България на Леонид Пташка. Преди време е бил на джазфестивала „Варненско лято“ по покана на джазмена Анатоли Вапиров. По произход е руски евреин. Детството и голяма част от живота си прекарва в Съветския съюз. След Перестройката, както много други евреи, избира да заживее в Израел, където днес също много ценят творческите му дейности и дори са му посветили документален филм.
Включен е в престижния списък на 100-те най-добри джазови музиканти на XX век, съставен от Американския биографичен институт. През 2003 г. получава медал от Израелския парламент като признание за своите постижения и принос към държавата.
Освен с музика Леонид Пташка се занимава и с телевизия. В Израел има свое предаване, което води. Но телевизията си остава хоби, а музиката – основната му дейност и страст. Вдъхновен и очарован от неравноделните ритми на българския автентичен фолклор, Леонид Пташка е написал специално за фестивала композиция в ритъм 7/8. Докато я изпълняваше, провокира публиката да ритмува заедно с него в такт 7/8. Целият му концерт протече весело и непринудено. Още преди него той призна, че обича да се забавлява и общува с публиката. И наистина, като в детска игра, той разговаряше с нея, провокираше я да откликва на определени пасажи от композициите му с напеви и възгласи, с потропване с крака и пляскане с ръце. И международната публика в Банско следваше наставленията му с охота. Самият той подчерта, че държи музиката му да носи веселие, позитивизъм, а не драматизъм и меланхолия.
„Аз винаги свиря, повлиян от публиката,“ – сподели той в следобеда преди концерта и добави своето малко учудващо сравнение: „Така, както вампирите се нуждаят от кръв, аз имам нужда от усмивките на публиката!“.
С клавишите на рояла се държи направо невъздържано. Неслучайно го наричат „разрушител на пиана“. Така препуска през тях в луди ритми, че на моменти, загледан в пръстите му, човек не може да улови движенията. Дивата, необуздана музика и алегро виваче темпото са неговата страст.
На сцената на Джазфест Банско 2015 излезе с още двама млади музиканти – българския барабанист от еврейски произход Исак Бенбасат и Димитър Карамфилов на контрабаса. Те му бяха препоръчани от организатора на фестивала и на практика тримата се срещнаха следобеда преди концерта и усилено репетираха, за да се сработят.
Веселяк, с игрив поглед, Леонид Пташка отговаря на всеки мой въпрос с много смях и настроение.
Кой е първият инструмент, до който се докоснахте?
Л.П.: Първият и последният – е роялът!
Казват, че всяко еврейско дете непременно трябва да се научи да свири на инструмент. Вярно ли е?
Да, това е традиция при еврейския народ. Ако детето не се научи да свири на някаква свирка, то започва да играе по нервите на своите родители.
А вие сам ли поискахте да свирите като дете, или родителите ви накараха?
Аз навярно съм бил някакво побъркано дете, защото желанието ми да свиря си беше изцяло мое. Бях голяма лудетина и да изразходвам енергията си върху клавишите на пианото беше по-добрият вариант. Иначе сигурно щях да изпочупя всичко в къщи. На 3-4 години започнах. Не са ме карали да свиря против волята ми. Всъщност освен на пиано, аз свиря на още много други инструменти.
Знам, че сте един от малкото музиканти от съветско време, на когото са разрешили да замине за Америка и да концертира там.
Да, това е вярно – аз бях първият музикант, излязъл по времето на социализма от тогавашния СССР на гастрол в Америка. Случи се през 1985 г. Сложно беше, но и стана много неочаквано за мен. Когато ме поканиха, бях на 18 години. С мен тръгна и още един – казаха, че бил музикант, но аз подозирах, че е агент на КГБ. Всъщност той беше много приятен младеж. Почти постоянно и навсякъде ме следваше, но имаше моменти, в които ме пускаше да прекарам известно време извън неговата компания. Беше прекрасно време. Но аз се върнах, за разлика от други, които не се връщаха от Запада. И точно заради това, после много пъти ме пускаха да излизам зад граница.
Тогава ли свирихте в Белия дом?
Не, при друго мое посещение. Аз в Америка много често свиря. Там, може да се каже, че вече е един от домовете ми. Правил съм и фестивали, канил съм други музиканти.
Още на 6 години започвате да правите импровизации. Не е ли твърде сложно за малко дете?
Това не зависеше от мен! Учителите ми по музика не разрешаваха, опитваха се да ме придържат към учебния план. На едно дете обаче, знаете, колкото повече му забраняват нещо, толкова по-силно то започва да го желае. А импровизацията е такава материя, че или ти се удава или не. При мен тя е смисълът на живота ми. Това е моят начин да разговарям. Дори сега, докато с вас водим този разговор, това е вид импровизация.
Определят ви като виртуозен музикант. Как сте става виртуоз?
Казват, че за да станеш много добър музикант, трябва да се упражняваш по 5 часа на ден. Но това не е така! Свиренето е като вирус. И когато вирусът на музиката те прихване, дори не усещаш как отлитат часовете пред клавишите. Имал съм дни, в които съм свирил 24 часа, без дори да усетя как отминават. Не е въпросът механично да седнеш да правиш нещо и да калкулираш посветеното на това време. Така може да седиш на пианото 10 часа, без нищо да свършиш, и обратното, да отделиш само два часа, но да си така погълнат от свиренето, че заниманието ти да е истински пълноценно.
В кой период се появи интересът към джаза?
Това е свързано именно с опитите за импровизация още при първите ми стъпки в музиката. Разбрах, че съм се отдал на джаза на 7–8 години, след като вече се бях впуснал в импровизацията.
А интересът към етноелементите, които вкарвате във вашите композиции?
Аз съм роден в Баку. После се преместихме да живеем в Москва. Но в Баку имаше музика, подобна на турската. И оттам тръгна този интерес. А за фестивала в Банско подготвих композиция в 7/8, защото не само аз, но и всички останали музиканти добре знаят, че най-сложният маниер на свирене е в българската народна музика.
Кога за първи път чухте български фолклор?
Още живеех в Съветския съюз. Мой приятел е кларнетистът Иван Колев от Варна. Той ми е изпращал много записи на българска музика, аз много харесвам вашата фолклорна музика.
Има ли случай, в който ви се иска да не препускате по клавишите в ултра бързо темпо, а да изсвирите нещо по-лирично?
Да. Това зависи от ситуацията, от емоционалното ми състояние, от комуникацията между мен и публиката. Както казах, аз работя изцяло за публиката.
