0
4784

Лео Нучи в София

Лео Нучи

Със ставане на крака и продължителни аплодисменти софийската публика посрещна един от големите оперни певци на нашето време Лео Нучи, който изнесе концерт в НДК на 6 декември.

Концертът беше част от програмата, посветена на 70-годишнината на Русенската опера, и от събитията, с които се отбелязва 90-годишнината на Николай Гяуров.
Лео Нучи е певец, за когото българската публика е слушала и когото познава от многобройните му записи. Забележително беше, че да чуят известния баритон, бяха дошли и много негови български колеги. Публиката посрещаше и изпращаше с викове „Браво“ всяко изпълнение на Нучи. А той представи арии от някои от коронните си роли: Родриго от „Дон Карлос“, Ренато от „Бал с маски“, Граф Ди Луна от „Трубадур“, Франческо Фоскари от „Двамата Фоскари“, както и дуетите на Леонора и Граф Ди Луна и на Набуко и Абигаиле от „Набуко“. Негова партньорка беше младата певица Анастасия Бартоли. Тя също се представи с няколко сопранови арии – на Лейди Макбет, на Леонора от „Трубадур“. Под диригентството на Джорджо Крочи оркестърът на Русенската опера изпълни оркестрови фрагменти от „Набуко“, „Луиза Милер“, „Сицилианска вечерня“. Разбира се, публиката дълго не позволяваше концертът да свърши и получи три биса. Още с първите акорди на арията на Риголето от трето действие аплодисментите отново избухнаха, тъй като Лео Нучи се смята за един от най-добрите изпълнители на Риголето от последните години.

Пели сте с толкова много българи, защо чак сега идвате в България?

Това се питам и аз. Не мога да си обясня. Все не оставаше време.

Слушала съм ваши записи с Гена Димитрова и Николай Гяуров.

Да, и с двамата бях много близък. С Гена Димитрова пяхме „Набуко“ на различни сцени по света и в Европа, и в Тел Авив. Пяхме и „Аида“. Тя беше добър човек, с голямо сърце. Спомням си, с каква мъка споделяше с мен колко ѝ липсва съпругът ѝ Жоро. Тя преживя загубата много тежко. Двамата бяха много свързани. Казваше ми, че пеенето я поддържа. С Гяуров също сме пели многократно. Беше отдавна – много спектакли на „Севилският бръснар“ – бяхме млади, а след това „Дон Карлос“, „Симон Боканегра“, по-късно „Риголето“ и „Аида“. Много обичаше да вечеряме заедно. Звънеше и казваше (имитира гласа на Гяуров): „Лео, ти какво ще вечеряш?“ И отивахме заедно да похапнем. Сега дъщерята на Мирела Френи, Микаела, организира в Модена конкурс на негово име за млади оперни певци и ме покани да бъда в журито, но тъй като съм зает ще отида за финала[1].

В Модена живее и преподава друга българка Райна Кабаиванска.

Да, и с нея съм пял „Тоска“ например, а този октомври поставих „Бохеми“ на Пучини в театър „Лучано Павароти“ в Модена и пяха нейни ученици[2].

Казахте „Тоска“, но малко сте изпълнявали Пучини, както и други композитори. Май Верди ви е най-близък?

Да, има нещо такова. Пял съм Скарпия, но не го харесвам много като образ – жесток е. Аз обичам по-меките, по-одухотворени образи. И Яго от „Отело“ съм изпълнявал, но не го харесвам. И Риголето е лош, но изкуплението, което преживява, е разтърсващо. Да, предпочитам все пак образите в оперите на Верди.

Много емоционално се сбогувахте с „Риголето“ на сцената на Миланската Скала. Гледах записа. Наистина ли се отказвате да пеете?

Да, през следващите няколко месеца ще довърша някои ангажименти, които съм поел, защото от пет години режисирам. Разбира се, ако ме поканят някъде за концерти, няма да откажа.

Кога се чувствате по-добре, когато пеете или когато режисирате?

Разбира се, когато режисирам, защото не се страхувам как ще изпея този или онзи тон.

Нима голям певец като вас казва, че се страхува?

Страх не, но вълнение, което започва от първия и ме държи до последния тон.

Защо избрахте да бъдете режисьор, а не да преподавате?

Но аз преподавам! Често правя майсторски класове, по време на които работя с млади хора. Ето, преди седмица имах един, ще имам и други в следващите месеци. Но не съм решил да преподавам постоянно, защото бях много ангажиран, а и е голяма отговорност. Може би по-късно ще започна да преподавам постоянно. А с режисирането стана случайно. Получих добри отзиви за първата си постановка и така се започна.

Споменахте имена на българи, с които сте работили отдавна. А днес срещали ли сте сe с млади български певци?

Да, пял съм в последните години с български певци. Дори и в мои постановки са участвали. В студията на Миланската Скала има една българка, много е добра, но трябва да се извиня, защото вече не си спомням имената. Неудобно ми е, помня тези отпреди. Но ми се струва, че българската школа още я има. Трябва да изразя възхищението си от всички български певци, с които съм пял. Те бяха образец за певческо майсторство. Пееха като италианци – красиви гласове, с перфектен италиански, много емоционални.

Лео Нучи е роден в Кастильоне дей Пеполи, недалеч от Болоня. Учил е с Джузепе Маркезе. „В семейството ми музиката беше на почит. Всички свиреха на някакъв инструмент, а имената на близките ми са все на оперни герои“, казва той. Дебюта си прави през 1967 г. в Сполето като Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини. Следват няколко години в хора на Миланската Скала. Там през 1977 г. дебютира отново като Фигаро. След това започва грандиозната му кариера на най-големите сцени. През септември 2019 г. в Миланската Скала той се сбогува с „Риголето“ и със сцената, която толкова обича.
През 2013 г. Лео Нучи създава в Пиаченца оперно студио за млади певци, с които поставя различни заглавия. Започват с „Луиза Милер“, това е неговата първа режисьорска задача. Следващите заглавия са „Любовен еликсир“ на Доницети, „Приятелят Фриц“ на Маскани, „Бал с маски“ и „Симон Боканегра“ на Верди. Гостуват с тези постановки в различни градове в Италия, а неотдавна и в Марсилия.

Анастасия Бартоли

Анастасия Бартоли

На 10 октомври Лео Нучи и Анастасия Бартоли отбелязаха 206 години от рождението на Верди с гала концерт в Парма. Много от ариите и дуетите, които изпълниха там, представиха и пред софийската публика. Анастасия Бартоли е завършила консерваторията във Верона през 2016 г. Победителка е в миналогодишния конкурс „Вердиеви гласове“. Тя е дъщеря на световноизвестната певица Чечилия Газдиа, която в момента ръководи Арена ди Верона.

Често ли ви питат дали имате нещо общо с Чечилия Бартоли?

Анастасия Бартоли: Да, но е само съвпадение. Нямаме никаква връзка.

Съвсем за малко сте в София. Нямате много време да се огледате къде сте, но поне как се чувствате?

Прекрасно. Имам чувството, че съм у дома. Музикантите са прекрасни и се радвам, че получих покана за този концерт.

Какво ви предстои? Къде дебютирахте?

Най-интересното е, че дебютирах в Перу като Фиордилиджи от „Така правят всички жени“ на Моцарт в операта в Лима. Миналата година във Верона изпълних Розина от „Севилският бръснар“ на Росини, а след това и ролята на Вера в оперетата „Да“ (Sì) на Маскани в Ливорно. Тази година бях принцеса Олга от „Федора“ на Джордано в театър „Белини“ в Катаня. Ще направя Донна Елвира от „Дон Жуан“ на Моцарт в Падуа в края на тази година. Много се вълнувам и за следващия голям ангажимент, който ми предстои, концертно изпълнение на „Макбет“ на Верди в Токио, в една прекрасна зала – „Бунка Кайкан“, под диригентството на Рикардо Мути.

Японски оркестър ли ще ви съпровожда и кои ще бъдат ваши партньори?

Да, ще съпровожда японски оркестър. Макбет ще бъде Лука Микелети, Макдъф – Франческо Мели, Банко – Рикардо Дзанелато. Събитието е от пролетния фестивал в Токио.

[1] Конкурсът за млади оперни певци „Николай Гяуров“ се проведе за втори път през декември 2019 г. в Модена. Тази години са се записали 95 певци от цял свят. Победител е сръбският бас Страхиня Джокич, втора награда спечели корейският баритон Йънгджън Парк, а трета – швейцарският сопран Лариса Алис Весел. Б.а.   
[2] Ролята на Рудолф е изпълнил Матео Дезоле, а на Марсел – Карло Сео, и двамата добре познати на българската публика. Б.а.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияСилата на коледните истории
Следваща статияКратък коледен разказ